Определение № 1201 от 07.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1201 гр. София, 04.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902604 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов““ АД срещу решение № 109 от 01.08.2022г. по в.т.д. № 58/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 100 от 27.07.2021г. по т.д. № 214/2018г. на Окръжен съд – Велико Търново за отхвърляне на предявените от касатора срещу Л. Х. Г., „Скални материали“ АД и „Ескана“ АД искове за заплащане при условията на солидарност на сумата от 31 175. 98 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди поради платено повече от извършеното и не съгласно уговорените цени по договор за обществена поръчка от 08.04.2013г. с предмет „Строително-ремонтни работи и ремонт на асансьорна уредба в съществуваща шахта и надграждането й с четири допълнителни спирки в База 1 на МОБАЛ“Д-р Стефан Черкезов“ - гр. Велико Търново“, със законната лихва за забава от 05.10.2018г., датата на предявяване на исковете, до окончателното плащане, както и 9 503. 85 лева изтекла лихва от 05.10.2015г. до 05.10.2018г.

1

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е отговорил на поставените от касатора въпроси в исковата молба и във въззивната жалба. Не става ясно защо съдът не приема особеното мнение на вещото лице от състава на тройната експертиза. Не са налице мотиви относно липсата или наличието на деликтна отговорност спрямо ответниците.

Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и предявените искове – уважени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради противоречие на решението със задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения и с каузалната практика на ВКС, както и поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Относно задълженията на въззивния съд да мотивира решението си?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с т.

19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 324 от 22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 237 от 24.06.2010г. по гр.д. № 826/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 134 от 30.12.2013г. по т.д. № 34/2013г. на ВКС, ТК.

2. Следва ли въззивната инстанция при постановяване на съдебното решение да отговори на въпроси, поставени още с исковата молба, на които не е отговорено в първоинстанционното решение, но по отношение на които са въведени и възражения във въззивната жалба?

Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Също съгласно изложеното от касатора въззивното решение е очевидно 2 неправилно като немотивирано и необосновано. Налице е явно противоречие между събраните в хода на производството доказателства и изводите на съда.

Налице е неяснота в изложените от съда изводи. Липсват мотиви.

От насрещните страни по жалбата Л. Х. Г., „Скални материали“ АД и „Ескана“ АД са подадени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с които касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

С исковата си молба по делото касаторът е изложил, че за периода от 15.10.2010г. до 08.10.2013г. Л. Х. Г. е бил член на съвета на директорите на болницата, овластен да я управлява и представлява, като за това е бил сключен договор за възлагане на управлението от 27.06.2012г. На 08.04.2013г. между касатора, чрез изпълнителния директор, и ответниците – търговски дружества, обединени в дружество по ЗЗД с наименование Обединение „Скални вайтъл строй“, е бил сключен договор за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Строително-ремонтни работи и ремонт на асансьорна уредба в съществуваща шахта и надграждането й с четири допълнителни спирки в База 1 на МОБАЛ“Д-р Стефан Черкезов“ - гр. Велико Търново“ при обща цена на договора от 216 230. 70 лева с ДДС. Съгласно договора плащане 3 от касатора се е извършвало след съставяне на двустранен протокол (акт 19) и фактура на изпълнителя по действителни количества СРР и твърди единични цени, на база действително извършени разходи по предложените от изпълнителя единични офертни цени. Количествата на видовете работи са се доказвали на място с подробна ведомост, двустранно подписана от изпълнител и възложител. Въз основа на издадена фактура № 0000000005/08.04.2013г. от касатора е било направено авансово плащане от 54 057. 67 лева с ДДС. Въз основа на двустранно подписани протоколи (образец 19) от 26.04.2013г. и от 17.05.2013г. за установяване извършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи, включително непредвидени, от изпълнителя са били издадени фактура № 0000000008/26.04.2013г. на стойност 129 449. 46 лева с ДДС (при приспадане на авансовото плащане) и фактура № 0000000009/17.05.2013г. на стойност 32 723. 57 с ДДС. Сумите по фактурите също са били платени или общо на изпълнителя са били платени 216 230. 70 лева с ДДС (общата цена на договора). С плащането ищецът е претърпял имуществена вреда, състояща се в заплащане на суми за СРР, които не са били извършени и такива в по-малки количества от действително изпълненото (27 889. 42 лева), както и по единични цени, различаващи се от приети по офертата на изпълнителя (3 286.

56 лева). Поради това е бил съставен Акт за начет. Удостоверените обстоятелства в съставените двустранни протоколи образец 19 са били неверни.

Касаторът – ищец е поискал присъждане (при условията на солидарност) на сумата от общо 31 175. 98 лева обезщетение за имуществени вреди, обосновано по отношение на дружествата - изпълнители по договора за обществена поръчка с неверните удостоверявания по протоколите образец 19 от 26.04.2013г. и от 17.05.2013г. (гаранционно-обезпечителната функция на дружествата по отношение на овластеното да подпише протоколите лице съгласно чл. 49 от ЗЗД), а по отношение на ответника Л. Х. Г. - също с неверните удостоверявания в протоколите в нарушение на задълженията му по сключения договор за управление (чл. 237, ал. 2 от ТЗ). Този ответник е бил длъжен да изпълнява функциите си с грижата на добър търговец в интерес на ищцовото дружество. Претендирани са били и лихви за забава от 05.10.2015г. до окончателното плащане, като до датата на исковата молба (05.10.2018г.) – 9 503. 85 лева.

4

В хода на първоинстанционното производство са били събрани писмени доказателства и изслушани заключения на единична съдебнотехническа и тройна съдебно-техническа експертиза (чл. 200 от ГПК).

Съгласно заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза установените на място СМР и СРР са били на обща стойност 184 144. 46 лева с ДДС. Съгласно мнозинството от състава на тройната техническа експертиза, направило проверка на документите и на място, не са били налице надактувани СМР и/или неизпълнени СМР; само ако се изключат СМР, предмет на заменителни таблици, би се установило наличие на надактувани СМР, но се е установявало, че са били налице основания, налагащи извършването на работите, посочени в заменителните таблици; не се е констатирало отклонение от офертираната и договорена цена; при работата на първоначалната експертиза не са били представени всички документи и не е бил обследван доклада на строителния надзор и на държавната приемателна комисия, представени към заключението на тройната експертиза. Съгласно изложеното особено мнение на третото вещо лице от състава на експертизата, общо изпълнените на място строителни дейности са възлизали на 184 455. 70 лева с ДДС.

На основание изводите на вещите лица от тройната експертиза (мнозинство) предявените искове са били отхвърлени от първоинстанционния съд. Според този съд не се е установило ищецът да е претърпял вреда, която да е нанесена от ответниците. Междувременно са били отхвърлени и предявените искове по чл. 21, вр. чл. 23 от ЗДФИ, за което е било образувано исково производство по гр.д. № 3722/2015г. на Районен съд – Велико Търново.

Във въззивната си жалба касаторът е посочил, че първоинстанционното решение представлява преразказ на приетата по делото тройна експертиза, която в своята основна констативна и заключителна част се поддържа само от две от вещите лица, а не са обсъдени първоначалната експертиза и особеното мнение, изводите на които са били подробно изложени в жалбата. Не са били обсъдени и събраните по делото писмени доказателства.

За да потвърди първоинстанционното решение изцяло, съставът на Апелативен съд – Велико Търново е възпроизвел в пълнота съдържанието на всички изслушани по делото заключения. Като обосновано и компетентно е 5 било прието заключението на мнозинството от тройната експертиза, основаващо се, според въззивния съд, на обстоен анализ на всички документи, изготвени във връзка с изпълнението на договора за обществена поръчка.

Съставените и оформени съгласно изискванията на Наредба № 3 от 31.07.2003г. актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация на строежите. В случая във връзка с осъществяването на строителните работи са налични актове и протоколи, съответстващи на изискванията на Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. При изготвяне на едноличното експертиза не са били съобразени всички документи, не са били обследвани докладите на строителния надзор и държавната приемателна комисия.

Същевременно при приемане на заключението вещото лице по тази експертиза е заявило, че с оглед изтеклия период от време установените на място строително-ремонтни работи е възможно да се различават от действително осъществените. Тези факти не са били предмет на особеното мнение на вещото лице от състава на тройната експертиза.

С оглед посоченото съдържание на въззивното решение, първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си, в контекста на заявеното в касационната жалба оплакване, че въззивният съд не е отговорил на поставените от касатора въпроси в исковата молба и във въззивната жалба, е въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Не е налице обаче поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения, както и от практиката на Върховния касационен съд.

Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не 6 проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор. Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, за което самият касатор е посочил съдебни решения. Въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал.