Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 283 от 29.04.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 442/2023
Вид
Определение № 283
Подписан
29.04.2024
В сила
20.06.2024
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.152 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. Варна, 29.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20233000500442 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от Я. Д. Г. и К. К. Г., чрез адв. Л. П. за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение в частта му относно разноските, които молителите са осъдени да заплатят на въззиваемия И. С. Г..

В молбата са изложени доводи, че присъдените в полза на въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и не съответстват на материалния интерес, цената на иска и фактическата и правна сложност на делото. Отправеното до съда искане е за изменение на решението в частта му за разноските като се определят разноски в непрекомерен, понисък размер от определения с Наредба №1/2004г. минимален размер при съобразяване на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г..

В срока по чл.248 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – И. К. Г., в който се излагат доводи за неоснователност на молбата. Посочва, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител е договорено и заплатено за защита по предявените срещу ответника главен и евентуален искове в размер близък до минимално предвидения в Наредба №1/2004г.

Съдът като взе предвид изложеното от молителите и материалите по делото, намира, че молбата е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е и неоснователна по следните съображения:

С решението си от 06.02.2024г. настоящият състав се е произнесъл по депозираната от Я. Д. Г. и К. К. Г. въззивна жалба срещу решение № 679/06.06.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2100/2022г., като обжалваното решение, с което са отхвърлени, предявените от Я. Д. Г. и К. К.

Г. срещу И. Г. искове за прогласяване за нищожен на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.09.2021г., обективиран ва НА № 195/2021г. на основание чл.26, ал.1, пр.1 , вр. чл.152 ЗЗД, евентуално на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД е изцяло потвърдено. С оглед този изход на спора, отчитайки обстоятелството, че е налице произнасяне по предявени в условията на евентуалност два иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид представения договор за правна помощ и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, съдът е присъдил в полза на въззиваемата страна 1 сторените в производството пред въззивната инстанция разноски в размер на 4320лв. Този размер незначително надвишава минималния, посочени в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. съобразно редакцията на този нормативен акт към датата на договора за правна защита/9.08.2023г./ и приключване на устните състезания /24.01.2024г../. При материален интерес в размер на 25 596,80лв. /данъчната оценка на имота, предмет на договора/, минималния размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в Наредба №1/2004г. е в размер на 3 237 лв. / с вкл.ДДС/. Предвид предмета на делото и материалния интерес, отчитайки и извършените от процесуалния представител действия в защита на интересите на въззиваемата страна, съдът намира, за неоснователни възраженията на молителите, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 4320лв. / с вкл.ДДС/ е несправедлив и необоснован.

Ето защо, съставът на АпС – Варна намира, че не са налице основания за ревизиране на изложеното във въззивното решение относно претендираните от въззиваемия И. Г. разноски, поради което и искането за изменение на същото по реда на чл.248 ГПК е неоснователно.

По гореизложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я. Д. Г. и К. К. Г., чрез адв. Л.П. за изменение на постановеното по делото решение №10/06.02.2024г. в частта му относно присъдените в полза на И. К. Г. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2