Определение № 3167 от 23.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3167 гр. София, 23.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Веселка Марева Частно касационно гражданско дело № 20238003103473 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, ЕИК 121577013, чрез юрисконсулт М. Т., против определение № 258 от 16.03.2023г. постановено по ч.гр.д. № 139/2023г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 12 от 05.01.2023г. на Хасковски районен съд по гр.д. № 3056/2022г. за прекратяване на производството по делото поради неотстранeни нередовности на исковата молба.

В частната жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е нищожно, недопустимо, очевидно неправилно и неправилно. Нищожността, евентуално недопустимостта, е обоснована с довод за незаконен състав с оглед извършване съдопроизводствени действия от съдия, който не е определеният съдия-докладчик по делото. Като основание за недопустимост е наведено и твърдението, че съдът се е произнесъл извън пределите на търсената от ищеца защита, доколкото ищецът иска да се установи, че не е собственик, а дадените от съда указания са по иск за установяване на собствеността. За да обоснове неправилността на обжалвания акт касаторът сочи липсата на мотиви по доводите във въззивната жалба; отново навежда нарушение на чл. 9 ЗСВ; счита, че дадените от съда указания за отстраняване нередовности на исковата молба не държат сметка за специфичния предмет на спора.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът отново излага горепосочените доводи за нищожност и недопустимост на обжалваното определение.

Формулира четиринадесет процесуалноправни въпроси, като тринадесет от тях касаторът счита за разрешени в противоречие с практика на ВКС, която сочи, а четиринадесетият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната 1 жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предявен е с исковата молба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“/ПРО/ ЕАД против Кмета на Община Минерални бани, област Хасково, иск с петитум да бъде установено, че „ПРО“ ЕАД не е собственик на строеж „Балнеоложки комплекс“ в УПИ * кв.7 по плана на [населено място]. Посочено е в заглавната част на исковата молба, че кметът е ответник в качеството му на административен орган, оправомощен да издава заповеди по ЗУТ и поконкретно заповед от 01.11.2018г., както и че искът е неоценяем. В обстоятелствената част е изложено, че кметът е издал заповед от 01.11.2018г. с адресат дружеството, с която нарежда премахване на строежа „Балнеоложки център“ в УПИ * , кв.7 по плана на [населено място].

Дружеството ищец сочи, че собственик на този строеж е Ц., а със заповедта на ищеца с вменени задължения, които са на значителна стойност. Затова обосновава интереса си от иска с отпадане на правното основание за значителни задължения на дружеството. Счита, че кметът е пасивно легитимиран, защото е издал конкретната заповед, в която твърди, че собственик на строежа е „ПРО“ ЕАД. Посочено е в исковата молба, че заповедта на кмета е оспорвана по административен ред и е влязло в сила решение, с което законосъобразността й е потвърдена. В административното производство „ПРО“ ЕАД не е правило възражение, че не е собственик на строежа, тъй като спорове за право на собственост не се разрешават от административните съдилища.

Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с разпореждане от 02.12.2022г. като е указал на ищеца да отстрани допуснатите нередовности, като: уточни пасивната процесуална легитимация по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК; представи удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на иска; представи скица на процесния имот; заплати държавна такса в размер на 1% от стойността на данъчната оценка, съобразно чл.71, ал.2 вр. чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, като представи платежен документ по делото; впише исковата молба по надлежния ред и представи доказателства за това по делото.

В дадения срок ищецът е представил уведомление, с което възразява срещу дадените указания. Сочи, че процесуалната легитимация по делото произтича от твърдението на ищеца; че данъчна оценка на имота не е необходима, защото ищецът не твърди да е собственик, а и т.нар. строеж не представлява недвижим имот, а е доста обемен боклук; че изискването да се представи скица е неотносимо към спора, който е за непритежание на материално право на собственост; по същата причина не се дължи държавна такса 1% върху данъчната оценка, а и съдът не е определил точния размер; че така предявената искова молба не подлежи на вписване, защото такова не е предвидено в ЗС и Правилника за вписванията.

Хасковски районен съд е прекратил производството с определение от 05.01.2023г. поради неоотстраняване на нередовностите на исковата молба. Приел е, че с молбата от 29.12.2022г. не се отстранява нито една от нередовностите, както и че повторното даване на указания би нарушило принципа на равнопоставеност на страните.

Хасковски окръжен съд е потвърдил този акт. Посочил е, че заявеното за защита право 2 видно от исковата молба касае отношения на собственост върху недвижим имот. Този предмет на претенцията предпоставя някои особени изисквания за редовност на исковата молба, каквито са посочени в разпореждането на районния съд от 02.12.2022г. и за чието изпълнение е даден предвидения в закона срок. Според въззивния съд дадените указания са изцяло адекватни и законово необходими, предвид предмета на делото, за да бъде редовна предявената искова молба. С представения отговор ищецът не е изпълнил нито едно от тези законосъобразни указания. Поради това правилно районният съд е упражнил правомощието си по чл.129 ал.3 ГПК да прекрати производството по делото. Според съда сезирането е нередовно при липса на данъчна оценка недвижимия имот, обект на претенцията, при липса на скица на същия и незаплащане на държавна такса съобразно данъчната оценка, тъй като заявеното право е оценяемо; също така исковата молба е останала невписана, а това е необходимо когато се иска от съда произнасяне за правото на собственост върху недвижим имот. Отделно, не е уточнена надлежна пасивно легитимирана страна - кметът на съответната община е административен орган, който не участва в отношенията на собственост между общината и други лица. Субект за гражданското право е самата община като юридическо лице, която се представлява в гражданските отношения от кмета. Поради това и всички претенции, отнасящи се до право на собственост, не може да се адресират до кмета на общината. Съдът е изтъкнал, че няма законово задължение повторно да дава указания в режима на чл.129 от ГПК за едни и същи обстоятелства. Тези изисквания следва да се изпълнят от адресата им в рамките на дадения преклузивен за това седмичен срок.

Доводът за липса на случайно разпределение по делото съдът е намерил за неоснователен.

Основание за това твърдение на жалбоподателя дава фактът, че указанията за оставяне на исковата молба без движение са дадени от съдия, различен от първоначално определения.

След служебна справка и видно от представената заповед №АД-171/11.11.2022г. на председателя на Районен съд -Хасково съдът е посочил, че към момента на издаване на разпореждане № 2286/02.12.2022г. делото правилно е докладвано на произнеслия се съдия Н. И., тъй като тя е определена да замества съдията-докладчик. По тези съображения обжалваното определение е потвърдено.

При горните обстоятелства и съобразявайки представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:

Първо, обжалваният акт не е нищожен или недопустим поради това, че разпореждането от 02.12.2022г. за оставяне исковата молба без движение е постановено от съдия, различен от съдията-докладчик В. И., определена чрез случаен подбор. Видно е, че със заповед на председателя на съда от 11.11.2022г. е наредено поради годишен отпуск на съдия В. И. делата на неин доклад от 02.12. до 05.12.2022г. да се докладват на съдия Н. И.. Именно на това основание исковата молба, която е постъпила на 02.12.2022г., е докладвана на заместващия съдия. Ето защо, са напълно несъстоятелни развитите от жалбоподателя съображения за незаконен състав.

Съдебният акт не е недопустим поради твърдяното излизане извън пределите на търсената защита. В случая произнасянето на съда е само по редовността на исковата молба, а не по 3 съществото на спора, за да се твърди, че е защитил друго право, различно от предявеното.

Поставеният от касатора проблем всъщност е дали дадените указания са адекватни за предявения иск, но преценката за това касае правилността на обжалвания акт, а не допустимостта му.

Правните въпроси, поставени от касатора са следните: 1/ следва ли съдебният акт да бъде мотивиран по съществените въпроси на съдопроизводството; следва ли съдът при преценка дали са изпълнени указанията му за отстраняване на нередовности в исковата молба да анализира в съвкупност изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и уточненията й; 3/ следва ли съдът да даде възможност и подходящ срок на страните да се запознаят със служебно събраните от него писмени доказателства, да вземат становище по тях, евентуално да ги оспорят и да ангажират други доказателства; 4/ допустимо ли е съдът по свой почин да променя параметрите на предмета на спора, обема и вида на търсената защита; 5/ въззивният съд дължи ли да извърши самостоятелна преценка на нередовностите на исковата молба, посочени от първата инстанция; 6/ следва ли указанията на решаващия съд по отстраняване нередовности на исковата молба да са ясни, точни, конкретни, изчерпателни и нормативно правилни; 7/ решаващият съд може ли да върне исковата молба, без да се е произнесъл по направено искане за издаване на съдебно удостоверение; 8/ с оглед допустимостта на иска необходимо ли е ищецът да доказва пасивната правна легитимация на ответника; 9/ представянето на скица условие ли е за редовност на исковата молба съгласно чл. 127 и 128 ГПК; 10/ когато цената на иска не се определя въз основа на данъчна оценка, представянето на удостоверение за данъчна оценка на имота предпоставка ли е за допустимост на исковото производство; 11/ следва ли решаващият съд да посочи точния размер на подлежащата на внасяне държавна такса конкретната сума; 12/ следва ли да се вписва искова молба, за която нормативен акт и частност Правилника за вписванията, не съдържат изискване за вписване; 13/ следва ли да се вписва нередовна искова молба; 14/ отрицателен установителен иск, с който ищецът отрича да притежава право на собственост върху имот, представлява ли иск за собственост или друго вещно право по смисъла на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. Посочена е изобилна практика, в противоречие с която се твърди, че са разрешени въпросите от първи до тринадесети.

Четиринадесетият въпрос е поставен като такъв по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК - от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Първият правен въпрос относно мотивирането на съдебния акт е обоснован с оплакването, че съдът е приел спора за вещноправен, без да изложи никакви мотиви за това. Съдът е изложил своите мотиви по релевантния за производството в настоящия му етап въпрос: дали исковата молба е редовна и дали са отстранени нередовностите, посочени с указания на първата инстанция. Що се отнася до това дали спорът е вещен, съдът е посочил, че заявеното за защита право касае отношения на собственост върху недвижим имот.

Последното не се отрича от ищеца, който сам сочи в уведомлението от 29.12.2022г., че спорът е за липсата на право на собственост. Ето защо този въпрос не може да обуслови достъп до касационен контрол.

Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50062097-b066-4dcc-83b4-86702fb40112