Определение № 1157 от 30.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1157 гр. София, 29.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20228002902669 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Бау Център“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. П. Н. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 415/16.06.2022 г. , постановено по в. т. д. № 322/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което изцяло е отменено Решение № 261632/22.12.2021 г., постановено по т. д. № 640/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-4 състав, вследствие на което е отхвърлен предявеният от касатора против Столична Община иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 288, изр.1, предл. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 104044,54 лв., представляваща възнаграждение за допълнително извършени непредвидени работи по Договор № РКС-19-ДГ55-7/10.05.2019 г., ведно със законната мораторна лихва върху сумата от 26000 лв. от 09.04.2021 г. до окончателното заплащане, както и за заплащане на законната мораторна лихва върху сумата от 78044,54 лв. от 05.11.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост и 1 неправилно приложение на материалния закон. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по правилността на първоинстанционното решение извън релевираните във въззивната жалба пороци на обжалваното решение, като сам е очертал предмета на спора - извън фактическите твърдения на страните и спорните въпроси, разглеждани пред СГС, макар и първоинстанционният съд да им е изяснил, че спорно се явява единствено обстоятелството дали изпълнителят е осъществил строителните работи, които са извън предмета на възложеното по Количествено-стойностната сметка (КСС) и дали за тяхното извършване се дължи претендираното възнаграждение. В този смисъл, твърди, че в първоинстанционното производство не е съществувало противоречие в насрещните фактически твърдения на страните, че общият размер на уговореното в клаузата на чл. 2 от договора за изработка възнаграждение възлиза на сумата от 1650000,18 лв. с ДДС, в която са включени: СМР по „Сметна документация-Количествено-стойностна сметка” на стойност 1455818,34лв с ДДС; разходи за проектиране – 32700 лв. без ДДС; авторски надзор – 7800 лв. без ДДС и до 10% за непредвидени разходи на обща стойност 145 581,84 лв. с ДДС.

Макар и да не е имало спор между страните в първоинстанционното производство, че възложителят е заплатил на изпълнителя само част от общо уговореното възнаграждение, необосновано въззивният съд е приел, че ищецът бил признал в исковата молба, че пълната цена по чл. 2 от договора е заплатена на 29.12.2022 г., поради което изпълнителят не може да иска плащане по същия договор за допълнителни СМР - за сума в по-голям от договорения размер. В този смисъл, поддържа, че нито ищецът е признал в исковата молба, нито ответникът е твърдял, че договорената обща цена по чл.

2 от договора в размер на 1650000,18 лв. е заплатена. Фактът, който е признат в исковата молба, представлявал заплащането на дължимото възнаграждение за осъществената и приетата работа по Протокол Обр. №19-1, Протокол Обр.

№ 19-2, но е не и заплащането на извършените допълнителни СМР по Протокол Обр. № 19-31, които възлизат на сумата от 104044,54 лв., включени в общата стойност на обществената поръчка и договора (общо в размер на 1650000,18 лв.) и в пределите на ограничението от 10%, което се равнява на 145581,84 лв. с ДДС.

Касаторът твърди, че въззивният съд не се запознал задълбочено със становищата на страните и доказателствата по делото, в резултат на което е 2 изопачил наведените в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи предявения иск, като е игнорирал и заявените от ответника факти, поради което въззивното решение е необосновано - фактическите констатации на съда следвало да съответстват точно на твърденията на страните и доказателствата по делото в първоинстанционното и въззивното производство, като въззивният съд не може да приема за установени различни от заявените от страните факти, ако липсва спор и доказателства за тях.

Поддържа, че тези процесуални нарушения са обусловили недопустимостта на въззивното решение – накърнен е принципът на диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 269, изр. 2 ГПК), което е основание то да бъде допуснато до касационно обжалване при проявление на самостоятелната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Касаторът твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно поради неправилно тълкуване на действителната воля на страните по договорното правоотношение, изразена в клаузата на чл. 3.5. от договора, съгласно която те са уговорили начина за определяне и плащане на непредвидените разходи.

Необоснован бил и изводът, че процесните СМР не са непредвидени, тъй като въззивният съд се е позовал на неприложима за породените между страните облигационни отношения правна норма - § 2, т. 27 от ДР на ЗОП, уреждаща легалната дефиниция на термина „непредвидени обстоятелства“, при проявлението на които договорът за обществена поръчка би могъл да се измени – на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗОП. В този смисъл, твърди, че не е уредена правна норма от императивен порядък, която да замести или промени постигнатото от страните съгласие в чл. 3.5 от договора. Счита, че съгласно тази клауза допълнителни и непредвидени са разходи за СМР, които като вид или обем не са включени и остойностени в техническата документация на строежа, но са необходими и спомагателни за изпълнение на заложените, а в случай че са включени в общата цена на договора и не нарушават параметрите на обществената поръчка, което да изисква изменение на договора по реда на ЗОП, те подлежат на плащане - ако са допуснати от възложителя, извършени са реално от изпълнителя и са приети.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.

3

3, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК, като поставя следните групи процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове своите фактически изводи на точно позоваване на изложените твърдения на страните и доказателствата по делото? Допустимо ли въззивният съд да променя очертаната от страните фактическа обстановка, по която не съществува спор? Може ли въззивният съд да приеме, че общата цена по договор за строителство е платена изцяло на изпълнителя, ако няма такива твърдения на страните и това не следва от доказателствата по делото?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на установената по чл. 290 ГПК практика на ВКС - Решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г., TK, I т. о.; Решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г., TK, I ТО на ВКС; Решение № 244/09.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., TK, I I ТО; Решение № 160/26.07.2017 г. по гр. д. № 60244/2016 г., ГK, IV ГО; Решение № 238/26.03.2018 г. по т. д. № 367/2017 г., ТК, II т. о.); 2. „Допустимо ли е при тълкуване на клауза от писмен договор между страните въззивният съд да се отклонява от нейната писмена редакция и да се сочи текстово и смислово съдържание на клаузата, каквото не съществува в нея?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с Решение № 155/6.11.2012 г. по т. д. 744/11 г., II ТО на ВКС) и 3. „Кои разходи за СМР са допълнителни и непредвидени? Допълнителни и непредвидени ли са разходи за СМР, които не са посочени и остойностени като вид и обем в КСС на работния проект, но са необходими и спомагателни за изпълнение на заложените по КСС и са включени в общата цена на договора? Допълнителни и непредвидени ли са разходи за СМР, които са необходими за отстраняване на непълноти и пропуски в техническата документация на строежа? За да се дължи възнаграждение за допълнителни и непредвидени СМР в рамките на съгласието и цената по договор за строителство, задължително ли трябва да отговарят на определението „непредвидени обстоятелства” по смисъла на § 2, т. 27 от ДР на ЗОП?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с Решение № 114/02.02.2021 г. по т. д. № 1200/2019 г., TK, II ТО на ВКС и цитираните в него Решение № 82/19.07.2011 г. по г.д. № 658/2010 г. ТК, I т.о.; Решение № 10/10.02.2017 г. по гр. д. № 53083/2015 г. на ВКС, ГК, IV т.о.).

Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се мотивира и със специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – касаторът твърди, че тези правни въпроси са от значение за 4 точно прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като липсва законова уредба и подробна практика на ВКС за допълнителни и непредвидените разходи по договори за строителство, независимо дали са сключени след процедура по ЗОП или не.

Счита, че обжалваното решение е очевидно неправилно (самостоятелно основание за допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК) - въззивният съд бил изложил невъзможно правно условие за заплащане на непредвидените разходи, тъй като според него „непредвидени разходи, невключени в процесния договор ще подлежат на заплащане от възложителя при условие, че са включени в цената на договора”, а правната логика изключва едни разходи за СМР да са едновременно невключени в договора и включени в неговата цена.

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на сключения по ред на ЗОП Договор № РКС-19-ДГ55-7/10.05.2019 г.

Столична община е възложила на „Бау Център“ ЕООД да осъществи следната работа: проектиране и строителство за обновяване на многофамилни жилищни сгради на територията на Столична община, район „Красно село“ по „Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“ по обособена позиция № 1 - инженеринг (проектиране и строителство) за определена сграда. В клаузата на чл. 2 от договора страните са уговорили общо възнаграждение за извършената и приета работа – 1650000,18 лв. с ДДС, от които 39240 лв. с ДДС - цена за проектиране, 5

1601400,18 лв. с ДДС - цена за СМР, както и 9360 лв. с ДДС - цена за упражняване на авторски надзор. В клаузата на чл. 3.5 от договора за изработка страните по него са постигнали съгласие, че плащането на непредвидени разходи ще се извърши при окончателното плащане на СМР, като в нея е дадено определение на термина „непредвидени разходи за СМР“ – разходи, свързани с увеличаване на заложените количества СМР и/или добавяне на нови количества или видове СМР, които към момента на разработване и одобряване на работния инвестиционен проект не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация; непредвидените, допълнително възникнали видове СМР се определят в констативен протокол и се разплащат от 10-те процента на непредвидените СМР, включени в цената на договора по утвърден от Възложителя и инвеститорския контрол цени.