Решение № 33 от 26.04.2022, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Белоградчик, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20211310100681 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 500, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането – осъдителен иск с цена 707.87 лв., от които застрахователно обезщетение – 682.87 лв. и ликвидационни разноски – 25.00 лв. и по чл. 86 ЗЗД – законни лихви.

В исковата молба, ищеца сочи, че на 01.09.2018 г. в гр. София, на кръстовище с кръгово движение – „Площад на авиацията“, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Балено“ с рег. № СА 14 52 КМ, собственост на М. О. Н., управляван от ответника Н. Й. Н. и лек автомобил марка „Фиат“, модел „Кубо“ с рег. № СА 24 69 ТА, собственост на „За едно евро“ ООД, управляван от ЛЮБ. Г. Ч.. Сочи се в Исковата молба, че според представения протокол за ПТП № 1691996/ 01.09.2018 г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на водача – ответник Н. Й. Н., който при управление на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Балено“ с ДК № СА 14 52 КМ по бул. „Е. М. Димитров“, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Цариградско шосе“, на кръстовището с кръгово движение 1

„Площад на авиацията“, реализира ПТП с лек автомобил марка „Фиат“, модел „Кубо" с ДК № СА 2469 ТА, поради неосигурено достатъчно разстояние .

Вследствие на ПТП – то са нанесени материални щети по лек автомобил марка „Фиат“, модел „Кубо“ с ДК № СА 2469 ТА. В исковата молба ищеца сочи, че лек автомобил марка „Фиат“, модел „Кубо“ с ДК № СА 2469 ТА ВК е бил застрахован по застраховка “Каско” в ЗК „Лев Инс“ АД със застрахователна полица № 93001810050607, с валиден срок на действие от 25.06.2018 г. до 24.06.2019 г. Твърди се, че в ЗК „Лев Инс“ АД е заведена щета с № 0000-1261- 18-253039 от водача на увредения лек автомобил марка „Фиат“, модел „Кубо“ с ДК № СА 2469 ТА – Л. Г. Ч.. Нанесените щети по увредения автомобил са описани в опис — заключение по щета. Ищецът сочи, че видно от представената експертиза по щета № 0000-1261-18- 253039 ремонтът на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Кубо“ с ДК № СА 2469 ТА възлиза на сумата от 682.87 лева. Излага в исковата молба, че на 12.03.2019 г.

ЗК „Лев Инс“ АД, е изплатила по банков път на собственика на увредения автомобил „За Едно Евро“ ООД определеното застрахователно обезщетение в размер на 682.87 лева, за което ищеца сочи, че е представен платежен документ за кредитен превод от 12.03.2019 г. за сумата от 682.87 лева.

Ищецът твърди, че на основание чл. 412 от КЗ, с изплащането на застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди вследствие на ПТП, станало на 01.09.2018 г., застрахователят ЗК „Лев Инс“ АД е предявил претенцията си срещу ЗД „Бул Инс“ АД, като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Балено“ с ДК № СА 1452 КМ за сумата в размер на 682.87 лева. В компанията е заведена щета № 1910014591 и ЗД „Бул Инс“ АД е изплатило по банков път на ЗК „Лев Инс“ АД сумата в размер на 682.87 лева.

Сочи се в исковата молба, че лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Балено“ с ДК № СА 1452 КМ е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД "БУЛ ИНС”АД със застрахователна полица № BG/02/118002030994, с валиден срок на действие от 14.07.2018 г. до 13.07.2019 г. Ищецът сочи, че видно от представения протокол за ПТП № 1691996/ 01.09.2018 г. Н.Й.Н. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма – над 1,2 промила, поради което и на основание чл. 500 от КЗ, ищеца има право да получи от водача платеното застрахователно обезщетение. С писмо поканили ответника да заплати 2 претендираната сума, но до момента същата не е изплатена.

Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да осъди ответника да му изплати сумата от 707.87 лв., от които 682.87 лв. – изплатено застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди по увредения автомобил, 25.00 лв. – ликвидационни разноски, както и законните лихви върху главницата, считано от датата предявяване на иска до изплащането й, и направените по делото разноски.

В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.

По искане на ищеца по делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице – Р. П. И., не е оспорено от страните и е приобщено към останалите доказателства по делото.

По искане на ищеца е допуснат при режим на призоваване един свидетел – Л. Г. Ч.. Свидетелят не е намерен за посочения от ищеца адрес и не се явява в съдебно заседание.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, не е подал отговор на исковата молба. В проведеното по делото съдебно заседание, ответникът не се явява и не изпраща представител и в съдебно заседание, като не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

По делото е депозирано Становище вх. № 215 от 26.01.2022 г. от ищцовото дружество, в което е направено и искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в случай, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. ГПК.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

Предвид направеното искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в о.с.з. на 19.04.2022 г., съдът, прие, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК.

Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищеца е направил искане постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е представил писмени доказателства с исковата молба.

3

Съдът приема, че са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването на негов представител в съдебно заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда и призовката за делото/.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така предявения иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с исковата молба писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.

От приетата по делото съдебно – техническа експертиза, се доказа, че вина за настъпилото ПТП на процесната дата има ответника, причинено след употреба на алкохол. Доказани по безспорен начин са причинените по увредения автомобил имуществени вреди и причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и щетите по автомобил марка „Фиат“, модел „Кубо“ с рег. № СА 24 69 ТА.

Доказа се, че ищеца е заплатил на застрахователя на увредения автомобил застрахователно обезщетение, поради което се е суброгирал в правата на кредитор на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ, освен в случаите по чл.

433, т. 1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата , като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

4

Предявеният иск е изцяло основателен и доказан, поради което съдът го уважава. Съдът уважава и акцесорния такъв – за лихви за забава, счита от датата на предявяване на иска 15.06.2021 г., от който момент ответника се счита за поканен да плати и от този момент е изпаднал в забава.

Предвид разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва, че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските.

Предвид изхода на делото – съдът уважи обективно съединените искове, поради което и ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест разноските по делото направени от ищеца. Ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски за държавна такса – 50.00 лв. и 250.00 лв. – възнаграждение за вещо лице. С исковата молба се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение. Исковата молба е подадена от адвокат. Липсват обаче доказателства за договорено адвокатско възнаграждение между ищеца и довереника – адвокат, както и за това платено ли е такова и по какъв начин. Поради това, съдът намира, че не следва да присъди в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не са налице основанията на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая, договор за правна защита не е представен, респективно – липсват данни за договорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение, поради което съдът не присъжда разноски за това в полза на ищеца.

Съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в законовия диапазон, а именно 200 лв. По делото са депозирани Становища от юрисконсулт, поради което и съдът присъжда в полза на ищеца направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

5

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Й. Н. , с постоянен адрес – гр. С., ж к „....................”, бл.

..., вх. .., ет. .., ап. .. и настоящ адрес – с. Р., общ. Р., обл. В., ул.

„.......................“ № ...., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление – гр. София, бул.”Джеймс Ваучер-’ № 87, представлявано от С. П. и К. К. – Изпълнителни Директори, чрез юрк. Ц. Д., сумата от : 707.87 лв. (седемстотин и седем лева и осемдесет и седем ст.) – по Щета № 0000 – 1261 – 18 – 253039 - на осн. чл. 500, ал.1, т. 1 от Кодекс за застраховането, от които 682.87 лв.

(шестотин осемдесет и два лева и осемдесет и седем ст. ) – изплатено застрахователно обезщетение и 25.00 лв. (двадесет и пет лева) – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Н. Й. Н. , с постоянен адрес – гр. С., ж к „..................”, бл. ..., вх. .., ет. .., ап. ... и настоящ адрес – с. Р., общ. Ру., обл. В., ул. „...................“ № ...., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД “БУЛ ИНС” АД , ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление – гр. София, бул.”Джеймс Ваучер-’ № 87, представлявано от С. П. и К. Кр. – Изпълнителни Директори, чрез юрк. Ц. Д., направените по делото разноски: 50.00 лв. – държавна такса, 250.00 лв. – разноски за възнаграждение за вещо лице и 200.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение – на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.