Определение № 3030 от 28.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3030 гр. Бургас, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501401 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК:831094393, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, бул.„Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано от юрисконсулт Т. Митева.

Обжалва се Разпореждане № 9101 от 19.08.2024г. по ч.гр.д.№ 5609 по описа за 2024г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК против Й. С. С., за сумата от 117,45 лв., представляваща наказателна лихва. Сочи се, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Изложени са оплаквания, че съдът изобщо не е мотивирал разпореждането си, като не е разяснил основанията, поради които отхвърля искането на банката за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимата по договора наказателна лихва.

Според жалбоподателя, съдът не е посочил клаузата от договора за кредит, която е преценил като недействителна поради противоречие със закона. Излага становище, че в заповедното производство съдът няма правомощието да проверява дали претендираната от заявителя наказателна лихва се основава на клауза, противоречаща на чл.33 от ЗПК, тъй като не разполага с механизъм, чрез който да изследва дали претендирания размер на наказателната лихва съответства на изискванията на чл.33 от ЗПК. Според него това може да се случи в исково производство, в което съдът е задължен служебно да следи за съществуването на нищожни клаузи в договора за кредит и в което може да назначи съдебно- счетоводна експертиза. Цитира съдебна практика.

Според жалбоподателя, в заповедното производство съдът следва да провери дали му е представен редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417 ГПК, и ако това е така, следва да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

1

Посочено е, че банката претендира наказателна лихва върху главницата на основание т.14 от договора за кредит, чийто текст, според жалбоподателя, е съобразен с изискването на чл.33, ал.2 от ЗПК.

При условие на евентуалност, в случай, че се приеме, че клаузата противоречи на закона, твърди, че претендирания от банката размер не е по- висок от размера на законната лихва за периода от 16.12.2023г. до 24.07.2024г., включително.

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлената част от заявлението- за сумата от 117,45 лв., представляваща непогасена наказателна лихва, начислена за периода от 16.12.2023г. до 24.07.2024г., вкл., дължима на основание т.14 от договор за банков кредит от 19.10.2022г.

Моли да му се присъдят разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 5609 по описа за 2024г. на Районен съд- Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от частния жалбоподател. Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Й. С. С. от гр.Бургас, за следните суми: 34238,39 лв. непогасена просрочена главница по договор за кредит №002LD-R-012189 от 19.10.2022г.; 1649,49 лв., представляващи договорна лихва по т.4 от договора за кредит за посочен период; 117,45 лв.- непогасена наказателна лихва, дължима на основание т.14 от договора, начислена за периода от 16.12.2023г. до 24.07.2024г.; 272,22 лв.- законна лихва за посочен период, законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 132 лв. за връчване на писмено предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост.

В т.9 “г“ от заявлението се сочи, че задължението произтича от договор за банков кредит №002LD-R-012189 от 19.10.2022г. и представляващите неразделна част към него Общи условия, Методика за определяне на референтен лихвен процент и Погасителен планПриложение №1. В т.12 от заявлението са посочени документите, от които произтича вземането- извлечение от счетоводните книги на банката.

В т.14 от заявлението е посочено, че въз основа на договора за кредит банката е предоставила на длъжника кредит в размер на 37000лв. В т.4 от договора се съдържала уговорка кредитополучателят да заплаща на банката променлив лихвен процент в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията /СЛП/ за лева, прилаган от банката, увеличен с надбавка 7.5712 пункта. Съгласно т.14 от договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с 2 договорения съгласно раздел II, т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В табличен вид са посочени погасяванията, извършени от кредитополучателя по главница, лихви. Посочено е, че кредитът е в просрочие, считано от 15.12.2023г.- общо 244 дни към 14.08.2024г., включително, като са просрочени 8 вноски по главницата в периода от 15.12.2023г.до 15.07.2024г., общо 1748,37 лв., както и за лихва в размер на 1576,88 лв. На основание раздел X, т.10.1.2, б. „а“ от ОУ кредита е обявен за предсрочно изискуем с предизвести, връчено лично на длъжника на 24.06.2024г. След изтичане на дадения в предизвестието 30- дневен срок за погасяване на всички просрочени задължения, вземането било обявено и счетоводно записано от банката за изцяло и предсрочно изискуемо, считано от 25.07.2024г. Към 14.08.2024г. дългът на кредитополучателя към банката бил в размер на 36409,55 лв., формиран от вземанията, посочени в заявлението. Иска да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против кредитополучателя за посочените в заявлението суми.

Претендират се и деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени пълномощно, квитанция за внесена държавна такса.

Приложени са още Извлечение от счетоводните книги на банката, договора за банков кредит, ведно с описаните по- горе приложения; доказателства за връчването на писменото предизвестие за обявяване на предсрочната изискуемост; доказателства за платените разноски по връчване на последното.

Районният съдът е издал заповед № 2839/16.08.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист за претендираната главница, договорната лихва, както и за обезщетенията за забава за периода от датата на обявяване на предсрочната изискуемост до деня преди подаване на заявлението в съда, както и за законната лихва от подаването на заявлението, а така също и за разноските за връчване на предизвестието за предсрочната изискуемост и разноските по делото.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено в частта относно претенцията за 117,45 лв.- наказателна лихва.

Съдът е изложил съображения, че в тази му част искането се основава на недействителна клауза, противоречаща на императивна законова разпоредба- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.33 от ЗПК, приложим към договора за кредит и уреждащ размера на обезщетението на кредитора за забава по вземания, произтичащи от потребителски кредити.

След като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.417, т.2 ГПК, в действащата понастоящем редакция, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се удостоверяват вземания на държавните учреждения и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който 3 произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Според разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК включва проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки. В случая няма спор, че приложеното извлечение от сметка отговаря на изискванията на чл.60 от ЗКИ и удостоверява наличието на претендираните в заявлението вземания, включително това за процесната наказателна лихва, а предсрочната изискуемост на кредита е обявена на длъжника, считано от 25.07.2024г., т.е. вземанията са изискуеми.

Неправилно е становището на частният жалбоподател, че в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение съдът не следи за противоречие с разпоредбата на чл.33 от ЗПК. Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 задължава съда да следи дали искането противоречи на закона и добрите нрави, а тази на т.3- дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Същите намират приложение както в производството по чл.410 ГПК, така и в това по чл.417 ГПК. В случая няма съмнение, че процесният договор за кредит, от който произтичат вземанията на заявителя е сключен с потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът, на основание цитираните разпоредби, както и тази на чл.7, ал.3 от ГПК е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора.

Изрично в чл.419, ал.3 ГПК, касаещ само производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, вменява на съда задължение да отмени разпореждането когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Основателно е оплакването, че обжалваното определение не е мотивирано. Това процесуално нарушение на първоинстанционния съд обаче само по себе си не е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Същото следва да бъде отстранено от въззивната инстанция.

В заявлението изрично е посочено, че процесното вземане за наказателна лихва е уговорено в т.14 от договора за кредит.

Същата гласи: „Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения съгласно раздел II, т.4 лихвен процент, плюс наказателна надбавка в размерна законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е неработен ден“.

Клаузата на т.4 от раздел II, озаглавен лихви, такси и комисиони по кредита, гласи следното: „За ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката променлив годишен лихвен процент в размер на действащия към датата на начисляване Лихвен процент, базиран на спестяванията /СЛП/ за лева, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 7.5712 пункта…“.

Предвид уговорената наказателна надбавка в размер на законната лихва, която се 4 прибавя към договорната лихва, уговорена в раздел II, т.4 от договора за кредит, с която се олихвява просроченото вземане съгласно т.14 от договора, очевидно е /според правилата на формалната логика/, че претендираната наказателна лихва надвишава законната лихва. За този извод не са необходими специални знания, поради което несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че размера на вземането и съответствието му с нормата на чл.33 ЗПК може да бъдат проверени единствено в производството по чл.422 ГПК.