Решение № 18 от 06.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Бургас, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20242120102639 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ вр. с чл. 145 и сл. АПК и е образувано по жалба на К. А. Т. с ЕГН **********, Й. А. Н. с ЕГН ********** и Т. Н. В. с ЕГН **********.

Обжалва се решението, постановено с протокол № ****/1993 г. на Поземлена комисия С., с което е признато правото на собственост на наследодателя върху част от заявените земеделски земи, а върху друга част е отказано признаване на правото на собственост, като се иска същото да бъде обявено за нищожно. Обжалвано е още и Решение № ****/26.04.2000г., като се иска същото да бъде обявено за нищожно. Обжалвано е и Решение № 5Ч/17.01.2005 г. на Общинска служба Земеделие - град С. по Преписка № **** с което се обезщетяват наследниците на Т. Н. И., като се иска същото да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят излага твърдения, че първото посочено решение е нищожно тъй като административният орган е заседавал в незаконен състав – поземлената комисия не отговаря на изискванията на действуващата към оня момент разпоредба на чл. 60, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Второто обжалвано решение също било нищожно тъй като е постановено от незаконен състав, тъй като няма заместник председател. А Решение № 5Ч/17.01.2005 г. било незаконосъобразно, защото е постановено на основание предходното нищожно решение. Претендират се и разноски.

Конституираната насрещна страна по жалбата – Общинска служба по земеделие – гр. С., не изразява становище по делото.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като липсва срок за прогласяването на нищожност на един административен акт /чл. 149, ал. 5 от АПК/, при наличието на правен интерес, който в случая за жалбоподателите произтича от качеството им на наследници на правоимащото лице Т. Н. И..

Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии /понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални административен актове и следва да отговарят на условията за законосъобразност на един административен акт, т. е. да са постановени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта на закона – АПК.

Според чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В жалбата си жалбоподателите отправят твърдения именно за такива пороци на административните актове, което обуславяло тяхната нищожност.

Следователно и на това основание жалбата се явява допустима, доколкото въпросът за нищожността може да се повдига без ограничение във времето.

Отделно от изложеното, съдът следи и служебно за пороци на административния акт, обуславящи неговата нищожност.

По отношение на правния интерес, съдът намира, че такъв е налице, доколкото жалбоподателите винаги имат правен интерес от установяване на недействителността на административния акт, дори и същият да удовлетворява частично отправеното искане, доколкото по този начин се игнорира всякакво съмнение относно неговата действителност.

Обжалваното Решение ****/26.04.2000г. на Поземлена комисия гр. С. към момента на образуване на настоящото дело вече е обявено за нищожно с влязло в сила Решение № **** от 10.09.2001 г. по гр. д. № ****/2000 г. по описа на БРС. Поради това настоящото производство в частта срещу този административен акт е лишено от предмет, от което следва, че жалбата в частта срещу това решение не подлежи на разглеждане по същество.

Жалбата е допустима и следва да бъде разгледано по същество срещу решението обективирано в протокол № ****/1993 г. на Поземлена комисия С. и Решение № 5Ч/17.01.2005 г. на Общинска служба Земеделие.

По отношение на решението обективирано в протокол № ****/1993 г. на Поземлена комисия С. , следва да се има предвид, че същото представлява такова по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Безспорно това решение има характер на административен акт по отношение на който важат изискванията на чл. 60 ППЗСПЗЗ относно законността на състава на административния орган, която всъщност обуславя правосубектността му. В случая от събраните в хода на производството доказателства не се установява съответствие на състава на комисията със законовите изисквания. Установява се, че решението е подписано само от двама от членовете и от председателя, като броят на членовете в комисията следва да бъде нечетен, доколкото в комисията не е участвал заместник- председател. Съдът намира, че изискването за броя на 2 членовете е императивно, а не пожелателно до отмяната на разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ през 2001 г. В съдебната практика се приема, че несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби води до некомпетентност на органа, като липсата на компетентност на органа, постановил оспорения административен акт, е порок, който по дефиниция обосновава неговата нищожност /Така Решение от 18.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 18/2009 г., Решение от 5.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 17/2009 г. и др./. Това обуславя нищожността на посочения административен акт.

Нищожността на Решение ****/26.04.2000г. на Поземлена комисия гр.

С. прогласена с влязло в сила Решение № **** от 10.09.2001 г. по гр. д. № ****/2000 г. по описа на БРС и установената по настоящото дело нищожност на решението по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ води до извода, че не е имало годно и стабилно правно основание за издаване на последващите решения на Общинска служба по земеделие и гори – гр. С., а именно Решение № 5Ч от 17.01.2005 г. за стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.1 ППЗСПЗЗ. Това е така, тъй като настоящата съдебна инстанция констатира нищожността на Решение № **** от 14.03.2000г. на Поземлена комисия гр. С., въз основа на което е издадено Решение № 5Ч от 17.01.2005 г.. Решение № **** от 14.03.2000г. е издадено въз основа на нищожен административен акт решението по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ от 01.03.1993 г. В съдебното производство може и следва да бъде обсъден въпроса за валидността на преюдициален административен акт, дори и без нарочна жалба срещу него, доколкото оспореният в настоящото производство е издаден именно въз основа на друг административен акт.

Липсата на предписаното от закона правно основание за постановяване на административния акт, каквото в случая е изискването на закона относно нуждата от влезли в сила решения по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е особено съществен порок за валидното действие на административния акт, който във всички случаи обосновава неговата нищожност, за което съдът следи служебно /В този смисъл Решение № 16202 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2009 г., IV о./.

Това обуславя нищожността на посочените и оспорени административни актове, поради което същите следва да се прогласят за такива, а преписката следва да се върне на административния орган за постановяване на нови, при спазване на изискванията им за законосъобразност, съобразно мотивите в настоящото решение.

Искането за присъждане на разноски следва да бъде уважавано, в размер на сумата от 1800 лева за изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и доказателствата за извършено плащане въз основа на същите.

Неоснователна се явява претенцията за разноски на заинтересованата страна Н. Н. Т. и това е така, тъй като същият няма процесуалната възможност да бъде конституиран като жалбоподател в настоящото производство, тъй като 3 чл. 182, ал. 3 АПК е неприложим в настоящото производство. Разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК единствената възможност за присъждане на разноски на заинтересована страна, за която оспореният в съдебно производство акт е благоприятен, е в случаите, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли същата, които не са налице в настоящия случай, а в чл.78 ГПК, който е приложим в производството на основание чл.144 АПК, също не е предвидена възможност за присъждане на разноски на заинтересована страна по делото.

Мотивиран от горното, Районен съд – Бургас

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решението обективирано в Протокол № **** от 01.03.1993 г. на Поземлена комисия С., с което е признато и определено правото на собственост върху описаните земеделски земи на наследниците на Т. Н. И. и е отказано признаването на правото на възстановяване на собствеността за съответно записаните земи.

ВРЪЩ А преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. С. с указание за постановяване на решение по чл. 18 ППЗСПЗЗ при спазване на изискванията му за валидност и законосъобразност, съобразно мотивите в настоящото решение.

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение на Общинска служба по земеделие – гр. С. № 5Ч от 17.01.2005 г. за стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.1 ППЗСПЗЗ в община С., постановено по преписка за обезщетяване по заявление вх. № **** от 06.01.2000 г. на наследниците на Т.

Н. И..

ВРЪЩ А преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. С. с указание за постановяване на Решение по чл. 19, ал. 17, т.1 ППЗСПЗЗ при спазване на изискванията му за валидност и законосъобразност, съобразно мотивите в настоящото решение.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на К.

А. Т. с ЕГН **********, Й. А. Н. с ЕГН ********** и Т. Н. В. с ЕГН **********, сумата в размер на 1800 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4