Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 896 от 03.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 292/2026
Вид
Решение № 896
Подписан
03.07.2026
В сила
03.07.2026
Състав
Екатерина Мандалиева, Недялка Свиркова Петкова, Радослав Радев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 896 гр. Пловдив, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседА.е на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20265300500292 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба от „*********; длъжник по изпълнително дело № 20258220400344 по описа на ЧСИ ********, район на действие – ПОС, против разпореждане, постановено на 10,12,2025 г. по посоченото изпълнително дело, с което се оставя без уважение искането (с вх. № 35044/07,10,2025 г.) за спиране на изпълнителното производство.

С бланкетно оплакване за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане от съда се иска да го отмени и да постанови спиране на изпълнителното производство.

Взискателите в изпълнителното производство Л. Д. А., ЕГН **********; А. Н. И., ЕГН **********; и М. В. П., ЕГН **********; заявяват становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на жалбата.

Съдебният неоснователна. изпълнител счита жалбата за допустима, но

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

1

Жалбата е предявена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК), поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Видно от материалите по приложеното изпълнително дело № 20258220400344 по описа на *******, същото е образувано по молба от Л. Д.

А., ЕГН **********; против *********; въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15,04,2025 г. по в. гр. д. 238/2024 г. на Апелативен съд Пловдив. В производството са присъединени още две изпълнителни дела срещу същия длъжник: изпълнително дело № 346/25 г. с взискател М. В. П., ЕГН **********, образувано въз основа на изпълнителен лист от 15,04,2025 г. по в. гр. д. № 238/2024 г. на апелативен съд Пловдив; и изпълнително дело № 345/2025 г. с взискател А. Н. И., ЕГН **********, образувано въз основа на изпълнителен лист от 15,04,2025 г., издаден по в. гр. д. № 238/2024 г. на Апелативен съд Пловдив. Предмет на изпълнение са парични вземаня.

Принудителното изпълнение е насочено срещу недвижими имоти на длъжника, насрочено е извършване на опис на същите.

С възражение вх. № 35044/07,10,2025 г. длъжникът е поискал спиране на изпълнението, основано на следните възражения:

- че недвижимите имоти, срещу които е насочено изпълнението, са предмет на предходна възбрана, наложена като обезпечителна мярка в производство по данъчна ревизия;

- че изпълнителните листи са издадени въз основа на невлязъл в сила съдебен акт и производството по спора е висящо пред ВКС;

- че стойността на трите недвижими имота, срещу които е насочено изпълнението, надвишава размера на изпълнявА.те вземА.я;

- че имотите се ползват от трето лице, което на свое основА.е възразява срещу извършването на опис.

С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е приел искането за спиране за неоснователно и е постановил принудителното изпълнение да продължи срещу два от недвижимите имоти на длъжника.

Въззивният съд приема за правилни и законосъобразни изводите на съдебния изпълнител по следните съображения:

Възражението за наложена предходна възбрана върху процесните 2 имоти е неоснователно – видно от извършената от ЧСИ справка.

Възражението за висящност на правния спор по делото, по което са издадени изпълнителните листове, също е неоснователно. Изпълнителните производства в случая са образувА. по изпълнителни листове, издадени на основА.е осъдително решение на въззивен съд, което – съгласно изричната разпоредба на чл. 404 ал. 1 пр. второ от ГПК, подлежи на принудително изпълнение. Защитата на длъжника в хипотезата на изпълнение въз основа на невлязло в сила съдебно решение се осъществява по реда на чл. 282 ал. 2 от ГПК и се развива пред ВКС. Правилен е изводът на съдебния изпълнител, че същият задължен да образува изпълнително производство въз основа на изпълнителните листове, без да разполага с правомощие да преценява наличието на предпоставки за издаването им.

Възражението за това, че имотите са във фактическа власт на трето лице – ползвател на същите е неоснователно, доколкото от значение за насочване на принудителното изпълнение е обстоятелството дали имотите на собственост на длъжника към датата на налагане на възбраната.

Обстоятелството, че фактическата власт върху имотите се осъществява от трето лице – държател, не съставлява пречка за провеждане на изпълнението.

В случай, че третото лице заявява самостоятелни права върху имотите – предмет на изпълнение (за което в случая липсват данни), то разполага със самостоятелен ред за защита.

Неоснователно е и четвъртото възражение за несъразмерност на предприетото принудително изпълнение, доколкото с обжалвА.я акт на съдебния изпълнител е постановено изпълнението да продължи срещу два от имотите, чиято стойност е близка до общия размер на изпълнявА.те вземаня.

По изложените съображения жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение. Затова съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от **********; длъжник по изпълнително дело № 20258220400344 по описа на ЧСИ *******, район на действие – ПОС, против разпореждане, постановено на 10,12,2025 г. по посоченото изпълнително дело, с което се оставя без уважение искането (с вх.

3

№ 35044/07,10,2025 г.) за спиране на изпълнителното про-изводство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4