Решение № 1044 от 13.08.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2785/2025
- Вид
- Решение № 1044
- Подписан
- 13.08.2026
- Състав
- Катерина Рачева, Владимир Вълков, Здравка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 174, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за собствеността
- чл. 98 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1044 гр. София, 13.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Катерина Рачева
Членове:
Владимир Вълков
Здравка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000502785 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).
С решение рег. № 202 от 14.08.2025 г. по гр.д. № 20241500100394 по описа на Окръжен съд – Кюстендил е отхвърлен предявен от С. В. Д. иск за сумата 25500 лв. (част от вземане в размер на 50 327 лв.) срещу „УНИКА ИМОТИ“ ООД, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, изразяващо се в стойността на сгради с идентификатори: ***, ***, ***, навес за дърва и магазин за хранителни стоки, построени в имот ***, които при проведена публична продан с Постановление за възлагане от 05.06.2018 г. и извършен въвод във владение са отнети от ищеца и са възложени на ответното дружество без основание, в резултат на което ищецът е обеднял- загубил е собствеността и владението на гореописаните сгради на стойност от 50 327лв., а ответникът се е обогатил със същата сума поради придобиване във владение и собственост на процесните сгради, които той не е закупил от публичната продан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. В тежест на ищеца са възложени и 1 разноските в първоинстанционното производство.
Решението е обжалвано от С. В. Д. – наричан впоследствие въззивник или ищец, представляван от адв. И. Д.. В жалбата се навежда довод, че процесните постройки са придобити от въззивника посредством изграждането им върху притежаван от него недвижим имот. Развива теза, че с влизане в сила на постановлението за възлагане от 05.05.2018 г., е загубил правото си на собственост по отношение на сгради, съответно: с идентификатор *** със застроена площ от 88 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 22 кв.м., сгради с идентификатор *** със застроена площ от 30 кв.м., навес за дърва с площ 7 кв.м. и сграда – магазин за хранителни стоки с площ 12 кв.м., с което свързва своето обедняване. Твърди ответникът да е придобил тези имоти без да заплати тяхната стойност, с което свързва и неговото обогатяване.
Първоинстанционният съд е упрекнат, че е зачел съдебно решение, постановено много след оспорени от въззивника действия на ЧСИ А., които въззивникът смята да са довели както до обедняването му, така и до обогатяване на ответника по иска. Изразено е станолище, че не може на съдебно решение да се придаде обратна сила, за да бъде отречето правото на собственост на въззивника. Съдът не отчел и отмяна на една от заповедите за премахване на постройките, нито допуснати пропуски при издаване на останалите заповеди, за които въззивникът не бил уведомяван. Иска се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се и разноски пред двете инстанции.
В отговор по въззивната жалба от „УНИКА ИМОТИ“ ООД – наричано впоследствие въззиваем и ответник, представлявано от адв. Ю. М. от АК – Кюстендил, въззивната жалба е оспорена. Намира твърденията за допуснати процесуални нарушения за бланкетни. По съществото на спора излага довод, че не са доказани нито фактът на обогатяване, нито фактът на обедняване, съответно връзката им с постановлението за възлагане на процесните сгради.
Твърди се между страните да е налице влязло в сила решение, отричащо правото на собственост на ищеца по отношение на процесните постройки върху притежаван от ответника поземлен имот. Допълнително посочва, че е заявил премахване на постройките, съставляващи незаконен строеж – без издадено разрешение за строеж и съпътстващите го книжа, освен за узаконената постройка с идентификатор ***, която също била 2 премахната.
В съдебно заседание по съществото на спора въззивникът, представляван от адв. Д., поддържа жалбата като развива съображения в писмени бележки.
Процесуалният представител на въззиваемия – адв. М., оспорва въззивната жалба, позовавайки се на развитите доводи в отговора по нея.
Претендира разноски във въззивното производство без да представя списък за тях.
Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок. Представено е доказателства за внесена държавна такса.
При служебната проверка не се устаноява порок, засягащ валидността на обжалваното решение акт, а и неговата допустимост в обжалваната част, за които съдът следи служебно.
По силата начл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е ограничен от оплакванията във въззивната жалба при проверката за правилност, но служебно следи за валидност и допустимост и може да приложи императивна правна норма. В същото време чл. 235, ал. 2 ГПК изисква съдът да изгради решението си върху всички установени по делото и относими към спора факти, независимо дали страните изрично са ги акцентирали. В случая ищецът обжалва решението изцяло, но не повдига спор по фактите. Доводът за неотчетени обстоятелства от първоинстанционния съд, но доказани от ищеца касае преценката по същество.
При тези съображения съдът намира за безспорно между страните, че:
Ищецът не оспорва въведеното в процеса твърдение от ответника върху имота да е била вписана ипотека по договор за продажба чрез търг с ясво надаване от 06.11.1998 г., който имот впоследствие бил продаден от длъжника на ищеца.
С договор, сключен във форма на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №102, т.І, рег. №1919, дело № 102 от 2006 г., ищецът е придобил правото на собственост върху търговски обект, представляващ застроен недвижим имот от 2260 кв.м. заедно с изградената в него масивна 3 сграда – ресторант „Бреснишки хан“, п.49, м. 31, имот 97.
В рамките на изп.д .№ 20147420400069 изпълнението било насочено върху недвижим имот от 2 639 кв.м., ведно с изградената в него масивна сграда „Брестнишки хан”, парцел 49, масив 31 в землището на с. ***, представляващ имот 97 по кадастралния план на същото село, съставляващо новообразуван имот *** по плана на новообразуваните имоти на землището на с. ***. Върху този имот е била вписана законна ипотека, а ищецът е имал качеството на ипотекарен длъжник.
Имотът е изнесен на публична продан по изп.д. № 20147420400069 при първоначална цена за имот от 2260 кв.м. и попадаща в имота сграда с идентификатор *** със ЗП от 247 кв.м., сграда с идентификатор 141.101.15.2 със ЗП 88 кв.м., сграда с идентификатор *** със ЗП 22 кв.м., сграда с идентификатор *** със ЗП 30 кв.м. Началната цена била опредЕ. на 104 340 лв.
С Решение № 217/25.06.2015г. по гр.д. № 625/2014г. по описа на КнОС са отменени като незаконосъобразни действията на ЧСИ по изпълнителното дело, изразяващи се в насочване на изпълнението върху следните имоти: сграда с идентификатор ***, със ЗП 88 кв.м., постройка на допълващо застрояване, сграда с идентификатор *** със ЗП 22 кв.м., постройка на допълващо застрояване, сграда с идентификатор *** със ЗП 30 кв.м., постройка на допълващо застрояване, навес за дърва с площ 7 кв.м. долепен до жилищната сграда, сграда - магазин за хранителни стоки с площ 12 кв.м., находящ се до входа на имота, които сгради са построени в поземлен имот с идентификатор 16 141.101.15.
С Постановление за възлагане от 05.06.2018 г. на „Уника имоти“ ООД е възложен ПИ с идентификатор *** с площ от 2260 кв.м., ведно с попадащата в имота сграда с идентификатор *** със ЗП от 247 кв.м. за сумата от 54 013 лв.
С влязло в сила на 06.12.2021 г. решение № 371/02.07.2020 г. по гр.д.№ 2539/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, е отхвърлен предявеният от ищеца срещу ответното дружество иск да бъде установено, че по давност, текла през периода 05.04.2006 г. – 27.09.2019 г., е придобил собственост върху на сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор 4
***, сграда с идентификатор *** и сграда, представляваща дървен сглобяем павилион с площ 12 кв.м., намиращи се в ПИ с идентификатор 16 141.101.50 в с. ***, общ. Кюстендил, м. „Влахов дол“.
Съдът е приел за установено, че сградите няма самостоятелен характер, поради което следват собствеността върху земята. Този извод е споделен и от въззивната инстанция с Решение № 8/09.04.2021 г. по гр.д. № 418/2020 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд.
Във връзка с подадена молба вх. № 26-00-1344/26.11.1919 г. от „Уника имоти“ до Община Кюстендил за наличие на незаконни строежи в процесния имот е била извършена проверка от служители на Община Кюстендил. По делото е представена цялата административна преписка. В нея се съдържат Заповед № РД-00-110/28.01.2020 г., Заповед № РД-00-111/28.01.2020 г. и Заповед № РД-00-112/28.01.2020 г. – всичките на кмета на Община Кюстендил. Заповедите задължават ищеца да бъдат премахнати незаконните строежи: „едноетажна масивна сграда“ с идентификатор ***, „едноетажна масивна сграда“, отразена като сгради с идентификатор *** и ***, „едноетажна сграда“ в имот с идентификатор ***.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна въззивният съд намира следното:
Законът не допуска безпричинното разместване на имуществени блага.
Ищецът твърди това да е настъпило в случая, а уточнените обстоятелства в рамките на въззивното производство потвърждават възприетата и от първоинстанционния съд квалификация. Нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД повелява, че, когато отношението между страните не попада сред изрично регламентираните хипотези, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Ето защо претендираното от ищеца право изисква да докаже усвоена от ответника облага, пропусната от ищеца възможност да извлече такава и отсъствие на зачетена от правовия ред причина за така възникналата размяна.
В случая се установява, че с влязло в сила решение № 217/25.06.2015 г. по гр.д. № 625/2014 г. са отменени действия на ЧСИ А., представляващи 5 изнасяне на публична продан на процесните сгради. Това решение обвързва длъжника и взискателя, но не е протИ.поставимо на купувача по публична продан. Както е имал повод да посочи Върховният касационен съд съдебно решение, постановено в производство по обжалване действията на съдебния изпълнител не формира сила на пресъдено нещо по материалноправен въпрос дори и той да е преюдициален по отношение разгледания предмет на специалното производство – законосъобразност на действията на съдебния изпълнител (срв. съображенията по т. 3 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Затова и отменителното решение не предопределя обекта на принудително изпълнение, нито утвърждава правото на собственост на приобретателя на ипотекиран имот.
При тези съображения настоящият състав намира за необходимо да формира самостоятелен извод за обхвата на вещнотранслативния ефект по повод постановлението за възлагане.
Понеже правото не произтича от съдебното решение, а от проявлението на конкретни факти и обстоятелства, с които правна норма свързва определени правни последици, разяснения в мотивите, извън относимите към непосредствения предмет на изследване, не са меродавни. Затова и указаната възможност за уреждане на отношенията между ищеца и ответника по правилата на неоснователното обогатяване с мотивите на Решение № 217/25.06.2015 г. по гр.д. № 625/2014 г. не обвързват настоящия състав.
По делото не се спори, че продаденият имот е бил ипотекиран в полза на взискателя в изпълнителното производство, каквото е било установено и в предходните производства при участието на ищеца. Законът не допуска ипотека върху бъдеща вещ (аргумент от противното на чл. 167, ал. 3 ЗЗД), но същевременно с чл. 174, изр. първо ЗЗД изрично предписва, че ипотеката обезпечава вземането независимо от последващо настъпилите промени в имота. Така утвърдената непротИ.поставимост включва промени както от фактическо, така и от правно естество като в последния случай досежно недвижимия имот меродавен е моментът на вписване на конкуриращи се права върху него.
Разпечатката съдържа 39 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5001d6bf-3539-4882-9902-d254bd667ede