Решение № 5392 от 22.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5392 гр. София, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100505348 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 2524/14.02.2024 г. по гр.д. № 50049/2023 г. по описа на СРС, 66 състав е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ извършеното на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО със Заповед № 171/06.07.2023 г. на Ректора на Медицински университет – София уволнение на Д. Д. Д. от длъжността „Главен асистент“ в Катедра „Обща и оперативна хирургия“ на Медицински факултет – София и Д. Д. Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „Главен асистент“ в Катедра „Обща оперативна хирургия“ на Медицински факултет при Медицински университет – София на основания чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. С Решението Медицински университет – София е осъден да заплати на Д. Д. Д. сумата от 800 лева – разноски по делото, както и по сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лева – държавна такса.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 63364/26.02.2024 г., подадена от Медицински университет - София, в която се поддържат възражения за неговата недопустимост и неправилност. Въззивникът поддържа, че решението е недопустимо, тъй като исковата молба е насочена 1 към Медицински университет – София – Медицински факултет, посочен като работодател. Посочва, че това е и ответникът, който е конституиран по делото като ответник, на него са връчвани съдебни книжа и е участвал по делото чрез процесуален представител. В обжалваното решение, обаче, съдът приел, че действителния ответник по настоящия спор се явявал Медицински университет – София чрез неговите органи съгласно ЗВО и чл. 44 от Правилника за устройството и дейността на МУ. Това бил ответник, който не бил конституиран по делото като ответник, не бил призоваван, не бил получавал съдебни книжа и не бил участвал в съдебното производство пред СРС, поради което и постановеното решение било недопустимо. На следващо място, Медицински факултет при Медицински университет не бил надлежен ответник, тъй като не е работодател на ищеца, тъй като трудовите договори с научно-преподавателския състав се сключвали от Ректора на Медицинския университет – София – чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗВО, чл. 75, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на МФ на МУ – София. Твърди, че съгласно чл. 34, ал. 1, т. 16 от Правилника деканът на Медицинския факултет сключвал и прекратявал договорите с неакадемичния състав на Медицинския факултет.

При условията на евентуалност – в случай, че не бъде прието, че решението е недопустимо на посочените основания, поддържа, че то е неправилно.

Поддържа, че при произнасяне по предявените искове, в нарушение на задължението му по чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът не подложил на съвкупна преценка всички доказателства по делото в тяхната цялост и пълнота на съдържанието, не е обсъдил всички възражения в процеса и доводите на страните, в резултат на което е достигнал до погрешни фактически констатации, а от там и до погрешни правни изводи. Поддържа, че мотивите на решението не отговарят на изискванията на чл. 235 и чл. 236 от ГПК – липсвала преценка и анализ на писмените доказателства по делото и правните доводи на ответника, като съдът е намерил за неотносими към спора единствено протокол № 1/12.05.2023 г. на Катедрения съвет на Катедра „Обща и оперативна хирургия“ и Протокол № 30 от 15.06.2023 г. на факултетния съвет. Останалите доказателства съдът намерил за неотносими. Поддържа, че не било спорно между страните и това било безспорно установено по делото, че ищецът е заемал длъжност „Главен асистент, висше училище“, Катедра „Обща и оперативна хирургия“ на Медицински факултет при МУ – София по силата на трудов договор за допълнителен труд № 263/31.10.2014 г. и 2

Допълнително споразумение № 157/19.07.2017 г. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 171 от 96.07.2017 г. на Ректора на Му на основание чл. 334 от КТ във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО. Съдът приел, че въз основа на приетия Протокол от заседанието на катедрения съвет на Катедра Обща и оперативна хирургия при МФ не можело да се изведе обоснован извод за наличието на предвидените в специалния закон материалноправни предпоставки за законосъобразност на уволнението. Напълно необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства по делото съдът приел, че за ищеца съществувала възможност да преподава научната дисциплина като да бъде прехвърлен или преквалифициран в срочна научна дисциплина. Този извод противоречал пряко на решенията, взети от Катедрения съвет от 12.05.2023 г. Не било взето предвид обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищеца с УМБАЛ „Александровска“ ЕАД били прекратени, считано от 05.04.2023 г., както и че това е единствената клинична база за обучение по дисциплината „Обща и оперативна хирургия“, поради което и така била преустановена възможността на д-р Д. да извършва лечебно – диагностична дейност на територията на лечебното заведение. Не било взето предвид и решението на Катедрения съвет, че не може да се осигури/възложи изпълнението на преподавателска дейност по дисциплината „Обща и оперативна хирургия“ на гл. ас. Д-р Д. в клинична база извън Клиниката по обща и чернодробно – панкреатична хирургия на УМБАЛ Александровска ЕАД и/или прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина.

Съдът пропуснал да анализира и процесния трудов договор, в който било уговорено, че основната месторабота е УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, като било посочено, че при прекратяване на основния трудов договор се прекратявал и допълнителния. Съдът не обсъдил и второто прекратително основание – чл. 334 от Кодекса на труда – с предизвестие 15 дни. Поддържа, че специалните основания, предвидени в чл. 58 от ЗВО не изключвали общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, когато те били осъществени. Допуснати били и нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане и решаване на делото, които довели до постановяване на неправилно решение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба 3 вх. № 138018/25.04.2024 г., подаден от въззиваемия Д. Д. Д., с която поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 50049/2023 г. по описа на СРС, 66 състав е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. Д., с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда против Медицински университет – София – Медицински факултет.

Ищецът твърди, че бил в трудовото правоотношение и работел по силата на безсрочен трудов договор на 0,25 длъжност „главен асистент, висше училище“ в Катедра „Обща и оперативна хирургия“ на Медицински факултет при МУ – София. Твърди, че със Заповед № 171/06.07.2023 г. на Ректора на Медицински университет – София, Медицински факултет трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО и чл. 334 от КТ.

Поддържа, че уволнението му е незаконно. Не била налице посочената в заповедта предпоставка – невъзможност за осигуряване на преподавателска дейност, тъй като е следвало да е налице абсолютна и пълна невъзможност да му бъде осигурено изпълнение на преподавателска дейност, която невъзможност не била в причинно-следствена връзка с негово виновно поведение, както и такова на ответника. Поддържа, че хипотезата на чл. 58, ал.1, т. 3 от ЗВО включвала единствено пълна и трайна невъзможност да се осигури изпълнение на преподавателската дейност. Твърди, че незаконосъобразността на уволнението се дължи на липсата на обективни причини, които да са породили невъзможността на ответника да му осигури изпълнение на преподавателската му дейност. Твърди, че уволнителната заповед не е мотивирана, като се препращало към протоколи, с които ищецът не бил запознат. Твърди, че учебният план не бил изменен и не били премахвани учебни дисциплини, както не се било намалило годишна учебна натовареност. В уволнителната заповед били посочени две коренно различни основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Едната – чл. 58, ал.

1, т. 3 от ЗВО и една обща. Нямало как трудовото правоотношение да бъде 4 прекратено на две основания, поради което и уволнението било незаконосъобразно. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и за бъде отменено и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Медицински университет – София, Медицински факултет, с който оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба, но посочва, че основание за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 334, ал. 1 от КТ, както и че не съществувало задължение за работодателя да търси друга възможност за осигуряване на преподавателска дейност с оглед прекратяване на основното трудово правоотношение. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са основателни срещу Медицински университет – София, който се явява работодател. Приел е, че не съществува основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като не била налице пълна и трайна невъзможност да се осигури изпълнение на преподавателската дейност.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно.

Във въззивната жалба са въведени доводи за недопустимост на постановеното решение, тъй като с исковата молба и с уточнителна молба, ищецът изрично е посочил, че ответник по предявените искове е Медицински университет – София – Медицински факултет, като исковете са уважени срещу ненадлежен ответник, както и че действителния работодател не е бил конституиран в производството по делото.

В исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 50049/2023 г. по описа на СРС, 66 състав ищецът е посочил, че предявява искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и 2 от КТ срещу Медицински университет София – Медицински факултет. В исковата молба са изложени твърдения, че между 5 страните е възникнало трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор на 0,25 длъжност „главен асистент, висше училище“ в Катедра „Обща и оперативна хирургия“ на Медицински факултет при МУ – София, като със Заповед № 171/06.07.2023 г. на Ректора на Медицински университет София – Медицински факултет трудовият договор е прекратен.

С

Разпореждане от 08.09.2023 г. районният съд е оставил без движение исковата молба като е указал на ищеца в едноседмичен срок с молба с препис за ответника да заяви изрично с кой субект е възникнало трудовото правоотношение, кой субект е ответникът по иска и негов работодател – МУ – София или МУ София – Медицински факултет, къде е полагал труд, кой му е изплащал трудово възнаграждение.

В указания срок с молба вх. № 287814/16.10.2023 г. ищецът е посочил, че трудовото му правоотношение е възникнало с Медицински университет София – Медицински факултет с ЕИК – 8313857370037.