Решение № 316 от 14.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Плевен, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседА.е на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря Н. В. Д. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело №*0254400100973 по описа за 2025 година

Настоящото дело е образувано след изпращането му по подсъдност от Районен съд Плевен. С определение № 5449/31.10.2025 г., постановено по гр. дело №4245/2025г.по описа на Районен съд – Плевен е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане на родово компетентния Окръжен съд - Плевен.Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 12.11.2025г.

В исковата молба ищцата Т. И. Н. твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 17, т.4, рег. № 3891, нот. д. № 325/2000 г. на нотариус рег.

№ ***- Плевен е дарила на дъщеря си А. А. Х. притежавА.я от нея недвижим имот,находящ се в гр. П., а именно: апартамент №*, на *** етаж, в жилищен блок №*, ул. „Х.”, състоящ се от две стаи, кухня, коридор,баня с тоалетна, тераса, с площ от 74.58 кв.м., заедно с принадлежащата му маза и 3.66% от общите части на сградата и правото на строеж, като си е запазила правото на ползване на имота безвъзмездно до края на живота си. Твърди, че след сключване на договора отношенията им са се променили, като дъщеря й е проявявала незаинтересованост по отношение на нея,отношенията им са били постоянно обтегнати, което е довело до завеждане на гр. дело № 6337/2015 г.по описа на ПРС, по което на основА.е чл.56 вр. чл.108 от ЗС ответницата А.

А. Х. е осъдена да отстъпи и предаде владението върху описА.я по-горе недвижим имот.Твърди се , че след напускане на имота, дъщеря й не е осъществявала с нея контакт, не се е интересувала и грижила за нея.Изложени са доводи,че тя е с минимална пенсия, и е започнала да изпитва сериозни трудности по отношение на справяне с месечната си издръжка, включваща храна, лекарства, комунални разходи и дребни, но присъщи разноски за нормален живот. Очаквала е дъщеря й да поеме част от издръжката й, с оглед моралния й ангажимент към нея, а и заради дарения имот. Твърди се ,че с покана от 03.08.2017 г., изпратена до ответницата с препоръчано писмо с 1 обратна разписка, което не е получено с отбелязване „непотърсена“ е покА.ла дъщеря си А. Х. да й дава допълнителна издръжка, че след като ответницата не е реагирала на изпратената покана и изрично посоченото в обратната разписка, се е опитала, чрез нейни познати, да направи връзка с дъщеря си, но така и не е успяла. Счита, че са налице основА.я за отмяна на направеното от нея дарение, предвид обстоятелството, че дъщеря й е изцяло незаинтересована от нея, не се ангажира с допълнителна издръжка, която й е необходима и която получава ежемесечно от нейния внук Д. Х..

В заключение ищцата моли съда, да постановите решение, с което да отмени на основА.е чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД сключения договор за дарение на недвижим имот № 17, т.4, рег. № 3891, нот. д. № 325/2000 г. на нотариус рег. № *** - Плевен,със законните от това последици.Претендират се направените разноски.

В производството пред ПРС по гр.д.№4245/2025г. двукратно ИМ е оставяна без движение за отстраняване на нередовности. Със заявление вх.

№*3774/23.07.2025 г., ищцата е уточнила, че цената на предявения иск е в размер на 41 469 лв.С разпореждане на ПРС № 10038/24.07.2025 г.,постановено по гр. дело № 4245/2025 г. по описа на същия съд на ищцата е указано да уточни еднократна ли е била нуждата от издръжка през 2017 г. или нуждата за издръжка продължава да е налице, както и в какво се изразява тази нужда към датата на подаване на исковата молба.

От ищцата Т. И. Н. ,чрез пълномощника й адвокат Н. Н. от ПлАК е постъпила коригирана искова молба вх. рег. № 14665/29. 12.2025 г./л.26 от гр.д.№4245/2025г.по описа на ПРС/,с която се преповтарят изложените обстоятелства в първоначалната искова молба . В същата е посочено, че след 2017г. ежемесечно се нуждае от допълнителни средства за нормален живот, които са в порядъка от 600 лв. до 700 лв.,че с тези допълнителни средства ще може да живее по-спокойно и да посреща нуждите си за месечни плащА.я и за други средства, от които човек се нуждае. Излага съображения,че са налице основА.я за отмяна на направеното от нея дарение, предвид обстоятелството, че дъщеря й е изцяло незаинтересована от нея, не се ангажира с допълнителна издръжка, която й е необходима и която получава ежемесечно от своя внук Д.

Х..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата А.

А. Х. ,чрез пълномощника й адвокат К. Д. от ПлАК,с който се оспорва изцяло предявения иск.ОписА. са посочените в ИМ обстоятелства.Ответницата твърди, че в периода след 2015 г. до 2021 г. е била без работа и към месец август, когато й е била изпратена поканата от 03.08. 2017г.е пребивавала в гр.В. при своята дъщеря, за да й помага при отглеждането на първото си внуче,родено през *** г., а впоследствие и внука й, роден през месец август *** г.До 2021г. е имала само епизодични кратки правоотношения по различни програми, а от 2021 г. е на постоянен трудов договор към Община Ч.Б., „Общински социални услуги - ДСП“ /социален патронаж/. Посочва тези обстоятелства, за да се установи, че не се е укривала, с цел да не получи цитираната в исковата молба покана.Направено е възражение,че исковата претенция не е заведена в едногодишен срок, а именно до 03.08.2028 г., а едва през 2025г.

2

С отговора ответницата оспорва като невярно твърдението в ИМ, че не се е интересувала от състоянието на своята майка и от това, дали същата има някакви нужди,като твърди,че по никакъв начин - по телефон или лично, никой не се е свързвал с нея по поръчение на майка й, за да й предаде нейни искА.я.Твърди, че тя като дъщеря е проявявала интерес към майка си, което се е случвало винаги при идването на сина й с неговото семейство, които са гостували и на майка й, като последното гостуване е през пролетта и началото на лятото на 2025 г.На поставяни въпроси относно това има ли някакви нужди от лекари, лекарства и финансови средства,отговорът на майка й винаги е бил отрицателен.След получаване на исковата молба, в потвърждение на отношението към майка си като родител,твърди,че й е предоставила финансова помощ в размер на 100 лева.Изложени са доводи,че получава месечно възнаграждение в размер на 1 477,46 лв.,като от тази сума ежемесечно заплаща месечен наем в размер на 300 лв.; вноска по кредит , изтеглен,за да помогне на децата си ,живеещи във В.;92 лв. на месец за пътна карта за БДЖ; 30 лв.за лекарства, тъй като страда от диабет и сърдечни проблеми; консумативи за ток и вода в размер на 40 лв., които през зимния период се променят драстично, тъй като отоплението през зимата е на ток.

Твърди, че сумата, която й остава на месец е в размер на около 725 лв. и именно това е причината да преведе на майка си сумата в размер на 100 лв.Тази невъзможност не следва да се приема като непризнателност, а като липса на средства за живот и на самата ответница ,като се касае за обективна невъзможност за престиране, а не за виновно неизпълнение, каквото би било налице, когато тя, като дарена, има възможност да дава и осигурява издръжка на своята майка и въпреки това, отказва да я даде.

След постъпване на делото в ПлОС, с разпореждане № 771/26.11.2025 г., постановено по настоящото гр.д. № 973/2025 г. по описа на ПлОС е указано на ищцата да приведе ИМ в съответствие с чл.127 ал.1 т.4 от ГПК, като направи по-подробно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът - да уточни какъв е периода, за който твърди, че е изпаднала в трайна нужда от издръжка, а ответницата е отказала да дава такава, да уточни страда ли от някакви заболявА.я и съответно какви са ежемесечните й разходи за лекарства, както и какъв е актуалния размер на получаваната от нея пенсия към м.07.2025г.

Във вр.с дадените указА.я отново е депозирана коригирана ИМ /л.17/,в която се преповтарят изложените обстоятелства в първоначалната ИМ и молбата-уточнение пред ПРС,в която е посочено,че ищцата ежемесечно закупува лекарства в размер на 205,60лв.,а пенсията ,която получава след актуализацията през м.юли 2025г. е в размер на 665,02лв.,както и месечна финансова подкрепа по чл.70,т.2 от ЗХУ в размер на 95,70лв.

Препис от тази молба-уточнение е изпратен на ответницата А. Х.,която чрез своя пълномощник адвокат К. Д. от ПАК е депозирала писмено становище,с което изцяло се поддържат фактите, посочени с отговора на ИМ.

В съдебното заседА.е на 16.06.2026г.ищцата чрез своя пълномощник адвокат Н. Н. от ПАК поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения по съществото на 3 спора са изложени в депозираната от адвокат Н. писмена защита.

В съдебното заседА.е на 16.06.2026г.ответницата лично и чрез своя пълномощник адвокат К. Д. от ПАК оспорва предявения иск по изложените в писмения отговор съображения и моли съда да постанови решение,с което същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Направено е възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК относно възнаграждението на пълномощника на ищцата.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат Д. писмена защита.

Окръжният съд, като прецени становищата на стрА.те и събрА.те по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основА.е чл.227 , ал.1 б. “в“ЗЗД ,като претенцията е да бъде отменено дарението,обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 17, том ІV, рег. № 3891, дело № 325/2000 г. на нотариус Ж. М. с рег. № ***, с район на действие Районен съд – Плевен, поради това,че надарената А. А. Х. е отказала и отказва да даде издръжка на своята майка и дарител по договора Т. И. Н.,от която последната се нуждае.От представеното от Община - Плевен удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК е видно, че данъчната оценка на имота е в размер на 41 469 лв., което с оглед чл.69 ал.1 т.4 и т.2 от ГПК е и цената на иска.Същият е родово подсъден на ПлОС като първа инстанция,съгласно чл.104 т.4 от ГПК.В този смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад, съгласно определение на ПОС №317/09.03.2026,приет за окончателен в съдебното заседА.е на 28.04.2026г.,по който стрА.те не са направили възражения.

Безспорно е,че с договор за дарение на недвижим имот от 08.09.2000г., обективиран в нотариален акт №17,т.ІV,рег.№3891,дело №325/2000г.на нотариус Ж. М.,рег.№*** и район на действие РС Плевен ищцата Т. И. Н. като дарител е дарила на ответницата ,нейна дъщеря ,тогава с имена А. И. Б.,а понастоящем с имена А. А. Х. следния свой недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ №*,на *** етаж в жилищен блок№*,на ул.

“Х.“,бивша„***“,състоящ се от две стаи,кухня,коридор,баня с тоалетна и тераса,със застроена площ от 74,58 кв.м.,заедно с принадлежащата му маза и 3,66 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място в стр.кв.179 по плана на гр.П.,парцел ХII,цялото от 752 кв.м.

Няма спор,че с договора за дарение ищцата си е запазила правото на безвъзмездно ползване на дарения имот до края на живота си,като договорът за дарение е сключен при това условие,както и при условието ,че надарената няма правото да прехвърля имота на трети лица,да го ипотекира или да го обременява с тежести без съгласието на дарителката.

Безспорно по делото е,че на 03.08.2017г.ищцата Т. Н. е изпратила покана до ответницата А. Х.,с която е покА.ла последната да й дава издръжка в размер на 450лв.,необходима за покриване на месечните й разходи за храна, консумативи/ ел. енергия, ТЕЦ, вода, телефон/, лекарства. Поканата е изпратена с писмо с обратна разписка,но е върната на 28.08.2017г.с 4 отбелязване „непотърсена“.

От приложения по делото заверен препис от решение на Плевенски Районен съд №427 от 18.03.***г.,постановено по гр.д.№6337/2015г.безспорно се установява,че на основА.е чл.56 във вр.с чл.108 ЗС ответницата А. А. Х. е осъдена да отстъпи и предаде владението на ищцата Т. И. Н. върху процесния имот,предмет на дарението,а именно апартамент №*,на *** етаж,в жил.блок №*,ул.“Х.“ с площ от 74,58 кв.м.,заедно с прилежащата му маза и 3,66% от общите части на сградата и правото на строеж. Решението на ПРС е влязло в сила на 15.04.***г.