Решение № 601 от 13.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20241000503352 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 5734 от 23.10.2024 г., постановено по гр. д. № 9474/2023 г. на СГС, ГО, I-17 състав, ответното застрахователно АД „ОЗК-Застраховане“ е осъдено на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ищеца Й. А. Ц. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 24.05.2023 г. в землището на с. Краводер, на път I-1, ведно със законната лихва от 19.06.2023 г. до окончателното изплащане, като искът за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лева е отхвърлен, като неоснователен.

Недоволен от решението в частта, в която искът е отхвърлен, е останал ищецът Ц., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в същата част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон.

Поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението е силно занижен и не кореспондира с претърпените вреди, както и с тези, които ще продължава 1 да търпи във времето, както и не е съобразен с увреденото психично състояние, с икономическата обстановка в страната и в крайна сметка - с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковата претенция да бъде уважена изцяло.

Въззиваемото „ОЗК-Застраховане“ ЗАД оспорва въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания писмен отговор.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд София намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от Й. А. Ц. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД за заплащане на сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 24.05.2023 г. в землището на с. Краводер, на път I-1, ведно със законната лихва от 19.06.2023 г. до окончателното изплащане.

Решението в частта, в която исковете за заплащане на сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва от 19.06.2023 г. до окончателното изплащане са уважени, като необжалвано, е влязло в сила.

Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от ответника в тази осъдителна за него част първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията по чл.432, ал.1 от КЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД, а именно, че на 24.05.2023 г., около 17:35 ч., в светлата част от денонощието , при суха пътна настилка и нормална видимост, по първокласен път I-1 в посока от гр. Враца към гр. Монтана се е движил л.а. „БМВ“, модел „530Д” с peг. № ********, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответната застрахователна компания, управляван от Ц. Ц. А., със скорост от около 74 км/ч. По същото време в землището на с.Краводер, към мястото на произшествието при праволинеен пътен участък, с 2 пътни ленти, разделени с единична прекъсната 2 линия, в лентата за насрещното движение се е движил т.а. „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № ********, управляван от П. С. П. със скорост 86 км/ч и прикачено към него ремарке марка „Хумбаур“ с peг. № ********. Според заключението на вещото лице по приетата авто-техническа експертиза, лекият автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение, за д а заобиколи две дупки на пътното платно, но водачът извършил неадекватна мА.ра, завивайки рязко надясно, при което загубил контрол над управлението на лекия автомобил. Експертът установил, че заобикалянето се извършвало по Sобразна траектория - първо надясно, а след това - наляво. В случая водачът А.а не е успяла да стабилизира движението на автомобила в дясната пътна лента и навлязла в лентата за насрещното движение, където се е ударила челно в предната част на товарния автомобил. Експертът е установил още, че водачът н а товарния автомобил при опасна зона за спиране о т 83 м не е имал възможност да спре преди мястото на ПТП, нито да реагира и не е могъл за предотврати настъпването на произшествието.

От удара в резултат на големите инерционни сили водачът А.а е получила несъвместими с живота травми и е починала, а ищецът, като пътник на предна дясна седалка, е получил закрити счупвания на долния край на лъчевата кост на лява ръка и на палеца на стъпалото на ляв крак, травма на гръдния кош и открити рани в областта на двете подбедрици.

Пред въззивната инстанция спорът между страните се концентира единствено върху размера на дължимото обезщетение за търпените неимуществени вреди от ищеца.

Меродавно при определяне на размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди са младата възраст на ищеца – 27 години; видът, характерът и броят на травмите; интензитетът на търпяните болки и страдания, както по време на закритото наместване под анестезия и поставяне на гипсова имобилизация на лявата гривнена става за срок от 30 дни, което е предизвикато затруднения в движението за горния ляв крайник за срок по-дълъг от 30 дни, така и в продължилият около 4 месеца възстановителен период, от който около месец е отнело лечението на счупването на палеца на стъпалото, около две седмици - контузията на гръдния кош и около 20 дни получените открити рани в областта на двете подбедрици. Същевременно съдът отчита липсата на данни за усложнения в периода на лечението и 3 пълното възстановяване. Следва да се съобрази и изживения емоционален стрес, но и липсата на данни произшествието да е повлияло на психоемоционалното състояние на Ц. до степен на нужда от специализирана медицинска помощ. Противно на развитите съображения във въззивната жалба, по делото липсват доказателства за усложнения в здравословното състояние на ищеца и за установени бъдещи вреди, които също да подлежат на репарация. Напротив, в заключението си вещото лице д-р С. ясно е посочил, че оздравителният процес е приключил за четири месеца, като в съдебно заседание, проведено на 27.09.2024 г. изрично е заявил, че няма данни за усложнения. Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 200 000 лв., както е приел и първоинстанционният съд. Този размер не е занижен, а съответен на причинените и доказани болки и страдания.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на ответната застрахователна компания следва да се присъдят сторените пред въззивната инстанция разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, до минималния размер от 3050 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с молбата на адв. Д. от 02.04.2025 г.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5734 от 23.10.2024 г., постановено по гр. д.

№ 9474/2023 г. на СГС, ГО, I-17 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на Й. А. Ц. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до претендираните 60 000 лв.

ОСЪЖДА Й. А. Ц., с ЕГН-**********, с адрес: гр. ***, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ ЕИК-121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, сумата от 3050 лв., представляващи сторени пред въззивната инстанция разноски за един адвокат.

4

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5