Решение № 120 от 30.01.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Пазарджик, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20245220100134 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 95 и следващите от ЗСУ.

Постъпила е молба от директора на ДСП Септември за настаняване на поставената под пълно запрещение Д. Г. Г., ЕГН ********** в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост – с. Славовица, общ. Септември, тъй като са изчерпани всички възможности за полагане на грижи за лицето в домашна среда и за ползване на социални услуги в общността.

Приложени са писмени доказателства в подкрепа на искането.

В съдебно заседание представителят на ДСП Септември поддържа молбата.

Заинтересованата страна Д. Г. Г. се явява лично и с настойника си Н. Н.

Н., който моли да бъде уважена молбата.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Д. Г. Г. е пълнолетна, постановена под пълно запрещение. Тя е несемейна, родителите й са починали. Единствените й доходи са от пенсия за инвалидност. Няма имущество. Не е в състояние да се самообслужва, придвижва се трудно, неориентирана и неадекватна е. Нуждае се от постоянни грижи и контрол. Живее в дома от 2012 г. и желае да продължи да ползва социалната услуга. Неин настойник е Н. Н. Н. – служител на Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост в с. Славовица, която няма възможност да полага грижи за нея в домашна среда, тъй като поставената 1 под запрещение се нуждае от непрекъснато наблюдение и грижи.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Според чл. 95, ал. 1 от ЗСУ настаняването в социална услуга за резидентна грижа на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на лицето. Предвидено е съдът задължително да изследва волята на лицето, чието настаняване е поискано, включително чрез участие на вещи лица – чл. 97, ал. 2 от ЗСУ.

С оглед тежкото заболяване на заинтересованото лице съдът не успя да осъществи вербален контакт с него и не можа да установи желанието му, поради което в този случай преценката за най-добрия интерес на лицето следва да се изведе въз основа на установените по делото обстоятелства.

Съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и преките впечатления на съда от поставеното под пълно запрещение лице сочат, че лицето е в тежко здравословно състояние, с увреждания от раждането си, инвалидизирано пожизнено и се нуждае от непрекъснати специализирани грижи. От друга страна по делото се установи невъзможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността, тъй като липсват близки и роднини, които да поемат грижата за него, а настойникът му е длъжностно лице, няма роднински връзки с него и няма възможност да полага грижи за лицето извън специализираната институция. При тези факти съдът намира, че в най-добър интерес за поставеното под запрещение лице е същото да бъде настанено в социална услуга за резидентна грижа, а именно Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост в с. Славовица. Там ще му бъдат осигурени добри условия на живот в среда, близка до семейната. Ще бъде обгрижвано от квалифициран персонал и ще му бъде гарантирана адекватна медицинска помощ във връзка със заболяванията му. Ще му бъде оказвана подкрепа за организиране на бита и ежедневието, за придобиване на социални умения и дисциплинираност и ще му бъде осигурена спокойна среда с необходимите за нормален живот битови условия.

Тъй като настаняването в Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост в с. Славовица представлява социална услуга за резидентна грижа по смисъла на чл. 95, ал. 1 от ЗСУ, на основание чл. 98, ал. 3 от ЗСУ с решението си съдът следва да определи срок за прилагане на услугата, който не може да е по-дълъг от три години. С оглед особеностите на случая и установената по делото пожизнена инвалидизация на поставеното под пълно запрещение лице съдът намира, че в случая подходящ за настаняване е максималният тригодишен срок.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик

РЕШИ:

2

НАСТАНЯВА Д. Г. Г., ЕГН ********** с настоящ адрес: с. Славовица, Община Септември, ул. „Втора“ № 17 в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост – с. Славовица за срок от три години.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 3