Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 07.02.2025, Районен съд - Попово

Съд
Районен съд - Попово
Дело
Административно наказателно дело 37/2024
Вид
Решение № 22
Подписан
07.02.2025
В сила
20.03.2025
Състав
Маринела Георгиева Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 2, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 2, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 2, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 257, ал. 1, т. 2 · Закон за горите
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. П., 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно наказателно дело № 20243520200037 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на В. П.

В. от гр.П., против Предупреждение по чл. 28 от ЗАНН № ***г., издадено от Директор на РДГ-Ш., с което на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е предупреден, че при повторно извършване на нарушение ще бъде съставен акт за административно нарушение, във връзка с извършено административно нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 9а от Наредба №*** г. за контрола и опазването на горските територии и т. 2.1 и т. 2.1.1 от Заповед peг. индекс *** г. на ИД на ИАГ, допълваща Заповед №***.

Жалбоподателят оспорва извършеното нарушение, като изтъква аргумент, че системата за работа с таблет, въз основа на който се издава превозен билет, много често дефектирала. Твърди, че практически не можело да се издаде превозен билет без да бъдели прикачени изискуемите четири снимки, в противен случай самата система не го разрешавала, и в този смисъл не бил извършил нарушение.Редовно призован за с.з. се явява лично и поддържа жалбата си, като моли съда да отмени издаденото предупреждение по чл.28 от ЗАНН

Въззиваемата страна- Директора на РДГ-Ш., редовно призован не се явява. Същият се представлява от гл.ю.к.П. Д., която по същество моли съда да се потвърди издаденото предупреждение като правилно и законосъобразно, съобразено с процесуалния и материални закон.

Районна прокуратура Търговище, ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и тяхната съвкупност, и като съобрази разпоредбите на закона, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че жалбоподателят В. П. В. работи като „горски стражар“ в ТП ДЛС „Черни лом“ гр.П..

С писмо вх. №РДГ 16-3554/11.05.2023г. ИАГ е уведомила РДГ-Ш. за издадени грешни, некоректни, объркани превозни билети, в т.ч. е посочен и превозен билет №*** на 1

10.05.2023г.

Във връзка с така полученото писмо била разпоредена проверка, която била извършена от св.Г.Р.. Същият след проверка в информационната система на ИАГ за превозен билет №*** на 10.05.2023г. установил, че същия касае транспортиране на дървесина от отдел 317д, на територията на ДЛС „Черни лом“, и е издаден от В. В..

Установил още, че превозния билет не съдържал 4 бр. снимки, съгласно т. 2.1 и т. 2.1.1 от Заповед peг. индекс ***г. на ИД на ИАГ, допълваща Заповед №***г. на ИД на ИАГ в т.2, които били необходими да осигуряват визуално разчитане на регистрационните номера, а тези от задната част и от двете страни да обхваща изцяло товара. Във връзка с така установеното изготвил доклад на 29.05.2023г.

Във връзка с така установеното, до жалбоподателя било изпратено уведомление да се яви на 19.07.2023г. в административната сграда на РДГ-Ш. за съставяне на АУАН. Това уведомление е отказано да се получи от В., като отказа му е удостоверен с двама свидетели.

В отсъствие на нарушителя, св.К.Х. съставил АУАН С: ***, против В. П. В. за нарушение чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 9а от НКОГТ и т. 2.1 и т. 2.1.1 от Заповед №24/18.01.2022г. След съставяне на акта бил изготвен доклад от актосъставителя.

Видно от приложения акт, същия бил връчен на жалбоподателя на 19.02.2023г., в който той вписал възражения.

На 03.01.2024г. комисия назначена от Директора на РДГ-Ш. , след като разгледала АНП №2311600327, образувана по АУАН С: ***/19.07.2023г. решила на В. В. за констатираното нарушение да бъде наложено писмено предупреждение по чл.28 от ЗАНН.

Този протокол бил одобрен, и вследствие на него било издадено атакуваното предупреждение по чл. 28 от ЗАНН № ***г., с който било прието маловажност на деянието.

Така издаденото предупреждение по чл. 28 от ЗАНН № ***г., е връчено на жалбодателя на 19.01.2024г., видно от приложената обратна разписка.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя К.Х. и свидетеля Г.Р., както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.

При така установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че при ангажиране и реализиране на административнонаказателната отговорност са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които водят до извода за незаконосъобразност на издаденото предупреждение по чл.28 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН предвижда компетентност на наказващия орган за маловажен случай на административно нарушение да не налага наказание на нарушителя, като го предупреди писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 - 4 и чл. 21 от ЗАНН.

Реквизитите на предупреждението са уредени в чл. 28, ал. 2 от ЗАНН. Правомощията на компетентните органи при „маловажен случай“ са функционално свързани с изпълнителното деяние на нарушението като такова, доказването му от обективна и субективна страна, и се преценява едва след установяването им, т.е. като последен етап в процеса за преценка на наказващия орган по издаване на наказателно постановление.

Невъзможно е да се прецени, че е налице „маловажен случай“ без да се направят изводи, че деянието е извършено (респективно бездействието настъпило), кой е неговият автор, чрез него нарушава ли се правна норма, която предписва конкретно правило за 2 поведение, и извършено ли е виновно. Този извод е ясно прокаран в чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който наказващият орган налага наказание едва след като прецени по несъмнен начин факта на извършване на нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, и то само ако не са налице основания за прекратява на производството, прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН или решаване на делото със споразумение.

В противен случай ако не се установи наличието дори и на един елемент от фактическия състав на нарушението, включително субективната и правната му страна, то не би имало въобще нарушение, а оттам и не би следвало да се издава постановление или предупреждение.

В случая, от фактическа страна отговорността на нарушителя е ангажирана за издаване на превозен билет, без да са прикачени 4 бр. снимки, които са необходими да осигуряват визуално разчитане на регистрационните номера, а тези от задната част и от двете страни да обхваща изцяло товара

От правна страна АНО е визирал т. 2.1 и т.2.1.1 от Заповед №***г. допълваща Заповед №***г. на ИД на ИАГ, както и чл. 9а от Наредба № *** г. за контрола и опазването на горските територии. Нормата чл.9а от Наредбата задължава лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци.

В случая тази норма извършва препращане като правило за поведение към издадени заповеди от ИД на ИАГ. Вероятно това са заповедите от 2021г. и 2022г визирани и посочени, както в АУАН, така и в предупреждението. Тези заповеди, обаче изобщо не са приложени по делото, за да може да установи съдът какво точно съдържат, дали са относими към разпоредбата на чл.9а от Наредбата, и дали в действителност извършеното от В. представлява нарушение свързано с неспазване на реда и условията за получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение на документи, и по конкретно на превозни билети.

От друга страна е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ, която обаче е санкционна разпоредба. Чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ предвижда, че се наказва с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е предвидено по тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите нормативни актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Цитираната разпоредба предвижда три възможни форми на изпълнителното деяние, като в случая АНО не е конкретизирал коя от тези форми има в предвид. Чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ е бланкетен по отношение на нормативните изисквания и според актосъставителя и АНО въпросното бланкетно съдържание е правно привързано с посочване на разпоредбите на чл. 9а НКОГТ и т. 2.1 и т.2.1.1 от Заповед №***г. допълваща Заповед №***г. на ИД на ИАГ, които както се посочи по –горе разпоредбата на чл.9а от Наредбата препраща към заповеди, а такива не са представени по делото

От посочените в АУАН разпоредби е очевидно, че същият изначално не отговаря на императивните изисквания на чл. 42, т. 5 ЗАНН за ясна, точна и прецизна юридическа квалификация на повдигнатото административно обвинение откъм коректно посочване на "нарушените" нормативни разпоредби. Към това нарушение допълнително се наслагва и следващото констатирано нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗАНН, изискващ точно и ясно изложение на фактическите обстоятелства, при които е извършено и констатирано нарушението. От този акт изобщо не става ясно какво нарушение се твърди за извършено, спрямо последващата посочена правна квалификация - издаване на превозен билети без 4 бр. снимки. Не е доказано, а оттам не е и ясно от къде произтича това задължение, на кого е вменено и какво следва от неизпълнението му, как и при какви условия е извършено от 3 лицето посочено като автор.

Доколкото в процесното предупреждение почти дословно е пренесено коментираното и цитирано текстово и цифрово описание на нарушението от акта, то на свой ред същото се явява издадено в нарушение на императивните изисквания на чл. 28, ал. 2, т. 5 и т. 6 ЗАНН.

Всяко от посочените до тук нарушения относно съдържанието на процесните АУАН и предупреждение по чл.28 от ЗАНН, е от категорията на абсолютните нарушения на процесуалния и материален закон, пряко ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и непозволяващи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на предупреждението, в т. ч. и откъм разглеждане на спора по същество. Затова и атакуваното предупреждението подлежи на цялостна отмяна.

И на последно място, в обжалвания акт не се съдържа нормативно регламентираното предупреждение със съответното съдържание. Всъщност в него се съдържа предупреждение, че при повторно извършване на нарушение по Закона за горите ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Такова предупреждение обаче не почива на никаква легална основа, и не е предвидено такова правомощие на наказващия орган. Вместо това последният е следвало стриктно да спази закона, и без да го дописва или пренаписва, да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В този смисъл ясно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН разпорежда какво следва да стори наказващият орган и ограничава правомощията му само до разписаното. Всичко извън него е недопустимо и представлява ново основание за отмяна на обжалвания акт, доколкото по този начин е допуснато друго съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правата на предупреденото лице, доколкото му е наложило несъществуваща санкция, в широк смисъл на думата.

Предвид горното съдът като прие, че при съставянето на обжалваното предупреждение по чл. 28 от ЗАНН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са го опорочили по непоправим начин, и са ограничили правата на жалбоподателя до степен да не може да ги упражни, предупреждението е незаконосъобразно и следователно следва да бъде отменено.