Определение № 831 от 13.06.2022, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 831 гр. Плевен, 10.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20224400500354 по описа за 2022 година Депозирана е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу определение № 1051/15.03.2022 г. по гр.д.№ 20214430107572/2021 г. по описа на ПлРС, с което съдът е прекратил образуваното дело от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище гр.София срещу М. АТ. ИВ..Счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен.Прави се искане да се отмени определение № 1051/15.03.2021 г. по гр.д.№ 20214430107572/2021 г. по описа на ПлРС като неправилно и незаконосъобразно.

За ответника по частната жалба - М. АТ. ИВ., чрез пълномощник, е депозиран отговор на частната жалба.Изразява се становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.Прави се искане да се потвърди обжалваното определение изцяло като правилно и законосъобразно, като се присъдят и разноските по делото.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество е основателна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по 1 частна жалба.

Предмет на обжалване в производството е определението от 15.03.2022 г. на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото.Прието е, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът Агенция за събиране на вземания ЕАД няма активна материална и процесуална легитимация да предяви иск за установяване дължимостта на вземане, произтичащо от договор за цесия, за който цесионен договор ответникът не е уведомен надлежно, а и не доказва, че цедентът Агенция за събиране на вземания ЕАД надлежно е придобил вземането в твърдяния размер от Ти Би Ай Банк ЕАД.

Исковата молба е депозирана на 06.12.2021 г.

Към нея от страна на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със седалище гр.София са представени: договор за потребителски кредит от 17.11.20216 г., сключен между ТИ БИ АЙ Банк ЕАД и М. АТ. ИВ., застрахователно удостоверение, уведомително писмо с дата 22.02.2021 г. за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от частния жалбоподател, на основание Приложение № 1/15.02.2021 г. към сключен Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г. между цедента „Ти Би Ай Банк“ЕАД и цесионера „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, рамков договор за продажба на вземания/цесия от 31.08.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, приложение № 2 към посочения рамков договор - потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от 15.02.2021 г., пълномощно от 31.08.2018 г., приложение № 1/15.02.2021 г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/, сключен между „Ти Би Ай Банк“ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД от 31.08.2018 г., изменен и допълнен с Анекс от 02.11.2020 г.

По искане на частния жалбоподател, ищец в първоинстанционното производство, първоинстанционният съд е изискал и приложил ч.гр.д.№ 925/2018 г. по описа на РС-Исперих, но то е върнато обратно във връзка с разпореждане № 454/11.04.2022 г.

Активната процесуалноправна легитимация, за която съдът следи служебно, се явява абсолютна процесуална предпоставка, като при липсата й предявеният иск по реда на чл.422 ГПК би бил недопустим.Процесуалната легитимация на страните следва от правното твърдение на ищеца относно 2 спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба (определение № 89/17.02.2011 г. на ВКС по т.д.№ 681/2010 г., І т.о.).

В ИМ ищецът „АСВ“ЕАД твърди, че на ответника М.И. е изпратено по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на банката с изх.№УПЦ-С-ТБИ/7000189903/22.02.2021 г., което е получено от ответника.

Към доказателствата, които са приложени към исковата молба, е посочено уведомително писмо за извършената цесия, ведно с известие за доставяне/разписка с изх.№УПЦ-С-ТБИ/7000189903 от 22.02.2021 г.

На стр.13 е приложено уведомително писмо изх.№ УПЦ-СТБИ/7000189903/22.02.2021 г., изпратено до М.И. за извършеното прехвърляне на вземания /цесия/ от „АСВ“, ведно с писмо до нея от 22.02.2021 г. от изпълнителния директор на „АСВ“ЕАД, но разписка, респ. доказателство, че то е получено от ответника, не са представени.

Посочено е също така в ИМ, че към нея се представя уведомление за извършената цесия от страна на „ТИ Би Ай Банк“ЕАД с изх.№ УПЦ-СТБИ/7000189903/22.02.2021 г. и е направено искане да се връчи на ответника ведно с ИМ и приложенията към нея, като се позовават на решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013 г., І т.о. и решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г., ІІ т.о.Връчването е на 16.02.2022 г., а в отговора на ИМ е налице оспорване, че ответницата е уведомена за цедирането на сумата, предмет на договора за кредит, като счита с оглед на чл.154, ал.1 ГПК, че в тежест на ищеца е да докаже факта на извършеното уведомяване на длъжника.

Следва да се приеме, че възражението на ответника за липса на валидно уведомяване за извършената цесия, е възражение за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца (определение № 274/26.05.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2748/2014 г., ІІ т.о., решение № 95/8.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2473/2013 г., ІІ т.о. ).Активната материалноправна легитимация е относима към основателността на предявения иск, но не и към неговата допустимост.

В частната жалба, както и в ИМ от страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е посочено, че заявлението за издаване на заповед за 3 изпълнение не подадено от дружеството.

В тази насока в частната жалба е налице позоваване на т.10б от ТР 4/2013 г. на ОСГТК, определение № 329/31.05.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 226/2011 г., ІV г.о., определение № 366/19.05.2021 г. на ВКС по т.д.№ 994/2010 г., І т.о., определение № 665/04.11.2019 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2390/2019 г., ІІ т.о.

В т.10 б на горепосоченото тълкувателно решение от 18.06.2014 г. е посочено, че процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, са налице в случаите на настъпилото частно правоприемство на страната на заявителя след издаването на заповедта за изпълнение.При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение по предявяване на иска по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл.226 ГПК.Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК.

Позовава се и на т.4г от горепосоченото тълкувателно решение.В него е посочено, че са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор, когато фактът на правоприемството се установява от самия документ.Ако за частното правоприемство е налице отделен документ по чл.417 ГПК, същият е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, ако в него е индивидуализирано прехвърленото вземане.Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника.

Изводът за наличието или липсата на горепосочените процесуални предпоставки може да се направи само след прилагане на частното гражданско дело, по което е издадена заповед за изпълнение срещу М. И..

В исковото производство липсват приложени доказателства от страните от заповедното производство - заявлението за издаване на заповед за изпълнение, издадена заповед за изпълнение, доказателства за спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК.

Ето защо следва да се отмени обжалваното определение и делото да се 4 върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1051/15.03.2022 г. по гр.д.№ 20214430107572 по описа за 2021 година на Плевенски районен съд.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5