Решение № 74 от 28.05.2024, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. К., 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20245100500079 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С решение № 77/14.02.2024 г., постановено по гр. д. № 38/2023 г., Районен съд – К. е отхвърлил предявения от Х. С. В. срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, с адрес: гр. С., бул.

„Х. Б.“ №*, действащ чрез пълномощника си З. Д. К. - главен юрисконсулт в Областна дирекция „Земеделие”- К., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът е собственик по давностно владение на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на с. С., общ. К., обл. К., с адрес на поземления имот в с. С., общ. К., с площ от 1117 кв.м., начин на трайно ползване - за стопански двор, със съседи: № ***, № ***, № ***, № *** и поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. С., общ. К., обл. К., с адрес на поземления имот в с. С., общ. К., с площ от 383 кв.м., начин на трайно ползване - за стопански двор, със съседи: № ***, № ***, № ***, като неоснователен.

С решението съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 1

150 лева, представляваща възнаграждение. разноски по делото за юрисконсултско

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът, ищец в първоинстанционното производство Х. С. В., който чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно - постановено при допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано. Излагат се съображения, че съдът не обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност, както и наведените от ищеца доводи. Твърди се, че от приетите като доказателства по делото - скица за имот с № 000050 от КВС и „Регистър на имотите -табулограма“ от 07.11.1998 г., съдът приел за установено, че към тази дата в Картата на възстановената собственост на с. С. е съществувал имот с №000050 с начин на трайно ползване - стопански двор, с площ от 4 440 дка, държавна собственост на МЗГАР, както и от представения регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ, отразяващ пълната история на имот с № 000050 е приел, че партидата за този имот е открита на 09.04.1999 г. и закрита на 26.06.2007 г. В този смисъл въззивникът излага довод, че до 26.06.2007 г. е съществувал само един имот № 000050, с предназначение стопански двор, с площ от 4 440 дка. Изтъква, че „М.-*“ ЕООД установило владението си върху стопанския двор от 4 440 дка от 18.01.1994 г. - датата на издаване на АДС № 7898, с който акт този имот бил изцяло предоставен за управление на държавната организация „М. -61“ ЕООД. На 13.10.1999 г. „М.-*“ ЕООД се е разпоредило с притежавания от него стопански двор и прехвърлило собствеността на праводателят на ищеца С. Х. В., съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том 2, рег. № ****, дело № 410 от 1999 г. на нотариус К. Д., с рег. №*** в регистъра на НК, съответстващ на описания в АДС № 7898 от 18.01.1994 г. имот- единствения съществуващ към онзи момент стопански двор с № 000050. С извършената продажба било предадено владението на целия стопански двор с обща площ от 4440 дка, тъй като към 1999 г. съществувал само един имот с № 000050 и не било възможно предаване владението само на 2 940 кв.м. от него, поради обстоятелството, че отделените части от имот № 000050- имот №0000254 и № 0000255 били нанесени за първи път на 16.01.2015г.

В жалбата се твърди, че владението на С. Х. В. в периода от 13.10.1999 г. до 07.04.2022 г. върху целия стопански двор било осъществявано 2 необезпокоявано. На 07.04.2022 г. ищецът закупил ПИ № ***, ведно с построената сграда с идентификатор № *** и от този момент праводателят му С. Х. В. му предал владението върху целия стопански двор, който включвал имоти с идентификатори № ***, № *** и № ***, като владението за периода от 07.04.2022 г. до 11.01.2023 г. било осъществявано необезпокоявано от ищеца. ПИ № *** и ПИ № *** били части от стопанския двор, като достъпът до тях бил ограничен чрез заключваща се входната врата, като ищецът подържал пътя, засаждал трайни насаждения и не допускал достъп на други лица без негова съгласие.

Поради изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения срещу ответника установителен иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК , чрез процесуален представител от въззиваемият, ответник в първоинстанционното производство – ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието и храните, е подаден отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, недоказана и недопустима. Сочи се, че от събраните по делото доказателства, по силата на чл. 24, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), във връзка с чл. 45, ал. 10 от Правилника за прилагане па Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ППЗСПЗЗ), безспорно било установено, че поземлени имоти с идентификатори № *** и № *** по КККР на с. С., общ. К., са собственост на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните. Процесните имоти представлявали части от стопански двор на организация по § 12 и §29 ПЗР на ЗСПЗЗ, като земята е негодна за земеделско ползване и има извършени мероприятия, не позволяващи реституция по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Сочи се, че описаният в Акт за държавна собственост № 7698 от 18.01.1994 г. имот е предоставен за управление на държавна организация „М.*“, гр. К., а от представената извадка на регистъра на земеделските земи и гори и земи ГФ, било ведно, че „Стопанския двор“ в с. С., представляващ имот с № 00050 с обща площ 4 440 дка, бил разделен на три поземлени имота:- имот № 000253, с площ 2.940 дка - продаден на С. Х. В.;- имот № 3

000254, с площ 1.117 дка - собственост на Министерство на земеделието и храните, АДЧС № 2705 от 09.12.2014 г.; -имот № 000255, с площ 0.383 дка собственост на Министерство на земеделието и храните, АДЧС № 2706 от 09.12.2014 г. и това разделение на имотите било предприето след изготвен „Доклад за определяне размера на терена на площадката на „М. - 61“ ЕООД К. в землището на с. С., общ. К.“ с цел изготвяне на предпреватизационен проект.

Сочи се, че с влизане в сила на Решение № 3/24.02.2022 г., постановено по конституционно дело № 16/2021г., Конституционния съд на Република България изрично постановил, че с обявяването на мораториума за противоконституционен не се засяга неговия досегашен ефект, т.е. не можело да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти (31.05.2006 г. до 08.03.2022 г.) давността е била спряна и давност не тече.

Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредбата 1/09.07.2004 г.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, въззивникът чрез процесуален представител, поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемия, чрез процесуален представител –юрисконсулт, поддържа изложените в отговора на въззивната жалба съображения. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от лице имащо правен интерес от това и срещу подлежащ на обжалване акт, е процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред Районен съд – К. е предявен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК от Х. С. В. срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието, за установяване правото на собственост на ищеца върху ПИ с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните 4 регистри на с. С., общ. К., обл. К., с адрес на поземления имот в с. С., общ. К., с площ от 1117 кв.м., начин на трайно ползване - за стопански двор, със съседи: № ***, № ***, № ***, № *** и ПИ с идентификатор № 68014.2.*** по КККР на с. С., общ. К., обл. К., с адрес на поземления имот в с. С., общ. К., с площ от 383 кв.м., начин на трайно ползване - за стопански двор, със съседи: № 68014.2.***, № ***, № ***, на основание давностно владение.

Ищецът мотивира исковата си претенция с обстоятелството, че е собственик на ПИ с идентификатор № ***, придобит на основание покупко-продажба, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № , том I, рег. № ****, дело № ** от 20** г. на нотариус Е.

К., с рег. № *** в регистъра на НК, а на ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № 68014.2.*** по КККР на с. С., общ. К., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-704/16.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземлените имоти в с. С., общ. К., на основание давностно владение по реда на чл.79, ал. 1 от ЗС, във вр. с Решение № 3/24.02.2022 г. на Конституционния съд, чрез непрекъснато, спокойно и необезпокоявано владение от 18.01.1994 г. до 11.01.2023 г. Излага съображение, че от 18.01.1994 г. „М.-*“ ООД, гр. К. придобило собствеността и владението върху настоящите ПИ с идентификатори № 68014.2.***, № 68014.2.*** и № ***, а на 13.10.1999 г. праводателят на ищеца и негов баща С. Х. В. закупил от „М.-*“ ООД, гр. К. недвижим имот представляващ „Бригаден стан“, състоящ се от земя и масивна сграда „Бригаден стан“ и „Склад ГСМ“ при граници: изток - нива, запад - полски път, север - път и водоем, юг - нива и станал собственик на имота на основание покупко-продажба, и който имот съответства на имот със стар идентификатор № 00050 по КВС, като границите на земята, посочени в Нотариалния акт № ***, том III, дело № ***/19** г. са границите на съществуващия стопански двор, който включва площта от 4 400 дка на имотите с настоящи идентификатори № 68014.2.***, № 68014.2.*** и № 68014.2.***. Поземлените имоти с идентификатори № 68014.2.***, № 60801.2.*** и № 68014.2.*** заедно образували площта на стопанския двор към Машинно-тракторна станция - К. /„Бригаден стан“/, като те били функционално свързани и обслужващи имота с най-голяма площ ПИ ид.№ *** и изградените в него сгради. Твърди се, че за нормалното 5 функциониране на имот с ид. № *** и построената върху него масивна сграда са необходими ПИ № *** и ПИ № ***, тъй като ПИ № *** представлява подстъп към ПИ № ***, а ПИ № *** е необходима прилежаща площ, поради която причина, „М.-*“ ООД предал владението на тези имоти, тъй като без тези два имота, главният ПИ № *** не би могъл да функционира.

И така ищецът твърди, че придобил процесните имоти на основание давностно владение за срок повече от 13 години, осъществявано от 18.01.1994 г. до 11.01.2023 г., като към своето владение от 07.04.2022 г. до 11.01.2023г. присъединява и владението на праводателите си – на „М. -*“ООД от 18.01.1994 г.- 13.10.1999 г., и на С. Х. В. от 13.10.1999 г. до 07.04.2022 г.

/отчитайки и обстоятелството, че през периода 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г. давността е спряна на основание §1, ал.1 от ЗДЗС/.

На така предявената установителна искова претенция, в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК, ответникът противопоставя възражение, че на база разписаната нормативна уредба били издадени Акт за частна държавна собственост № 3024/ 01.02.2018 г . и Акт № 3025/ 01.02.2018 г., както и предхождащите ги - Акт за частна държавна собственост № 2706/09.12.2014 г. и № 2705/09.12.2014 г., установяващи, че ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № *** са собственост на държавата. Сочи, че ищецът владеел закупения от него имот две години, но в своето искане до съда се позовал на евентуално изтекла десетгодишна давност за съседни два имота в полза на трето лице, от което Х. С. В. закупил недвижимия имот.

Ответникът сочи, че изтеклата в полза на едно лице давност, не може да бъде прехвърлена чрез правна сделка. С. В. не можел да прехвърли нещо което не притежавал, а именно собствеността върху съседните на продадения от него имоти с идентификатор № 68014.2.*** и с идентификатор № 68014.2.***. Ако същият имал претенции за изтекла в негова полза давност за недобросъвестно владение, следвало лично да се позове на това.