Решение № 36 от 09.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г.ева при участието на секретаря В. Хр. Станчева като разгледа докладваното от Петя Г.ева Търговско дело № 20241100902069 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.409 от Кодекса за застраховането.

Ищецът „ХМБ ЕКСПРЕС“ ООД,, в качеството си на застрахован, сключил Застраховката в полза на трето ползващо се лице - „УниКредит Булбанк“ АД, във връзка е предоставен от последното кредит по договор за овърдрафт кредит № 1148/05206/023706 от 23.04.2018 г., който с исковата молба изрично е направил изявление за отмЯ. на уговорката в полза на третото ползващо се лице (чието вземане освен това е било погасено), ИСКА да бъде осъден ответника – застраховател, да му заплати сума в общ размер от 1 426 074, 98 лева (един милион четиристотин двадесет и шест хиляди и седемдесет и четири и 0,98 лв.), от които:

1. главница в размер на 1 365 519.13 лева (един милион триста шестдесет и пет хиляди петстотин и деветнадесет лева и 0,13 лв.), представляваща застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар“ с номер на застрахователна полица № 110122031000227 на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ;

2. законната лихва за забава върху главницата от 1 365 519.13 лева, в размер на 60 555,58 лева (шестдесет хиляди петстотин петдесет и пет и 0,58 лв.) за периода от 20.06.2024 г. до 14.10.2024 г. включително; ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира присъждане на разноските по делото.

Твърди се, че в срока на действие на сключения застрахователен договор по имуществена застраховка „Индустриален пожар“ е настъпило застрахователно събитие –в един от наетите от Ищеца складове в гр. Варна, ЗПЗ, ТПК „Бриз“ - склад № 2 („Склад № 2“) и под навеса пред склада е избухнал пожар - покрит риск по Застраховката. Твърди се, че са настъпили имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие, представляващи унищожена, респ. повредена стока (алкохолни, безалкохолни и др.напитки) на стойност 1 639 431, 09 лева и направени разходи за разчистване след пожара (допълнителни трудови възнаграждения на работници и служители, сметоизвозване, защитно облекло и др, разходи за унищожени регистрационни номера на намиралите се в близост лекотоварни автомобили, 1 покупки на евро палети и др.) на стойност 21 634, 29 лева. Следователно, общият размер на вредите от пожара, подлежащи на обезщетяване, е 1 661 065.38 лева.

За случая било образувано Досъдебно производство №1250/2023 г. по описа на Трето районно управление на МВР при ОДМВР- Варна за престъпление по чл.331, ал.1 от НК. На 11.09.2023 г. в срока по чл.403 КЗ „ХМБ Експрес“, чрез управителя си Р.Т. уведомили застрахователя за настъпилото събитие и е регистрирана щета 0 11012132300600. Въпреки, че е изпълнил всички свои задължения произтичащи от застрахователния договор и е представил всички изискуеми са документи, в предвидения в чл. 405, ал. 1 във връзка с чл.

108, ал. 1 КЗ срок от 15 работни дни от получаване на поисканата от застрахователя информация, ответникът не пристъпил нито към изплащане на застрахователно обезщетение, нито към представяне на писмено уведомление за мотивиран отказ за изплащане на обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ. 15-дневният срок е изтекъл на 27.03.2024 г. Едва на 23.04.2024 г., т.е. приблизително един месец след изтичане на срока за произнасяне на ДЗИ, ответникът е поискал от ищеца да представи заключението по извършената в Досъдебното производство пожаро-техническа експертиза, като въпреки че ответникът вече е бил в забава и изискването на нови документи е било необосновано, ХМБ Експрес ООД е представило и Експертното пожаро- техническо заключение от 18.12.2023 г. по Досъдебното производство, което преди това не му е било изисквано.

Съгласно чл. 394 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение е равен на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Имуществените вреди представляващи унищожени стоково-материални запаси –алкохолни и безалкохолни напитки, по данни от счетоводство на ищеца били на стойност 1 661 065, 38 лв. На 19.06.2024 г. Ответникът е направил частично плащане на дължимото по Застраховката застрахователно обезщетение, като е платил на ищеца 350 000 лева. С тази сума, съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, е била погасена натрупаната до момента на частичното плащане законна мораторна лихва в размер на 54 453,75 лева, а с остатъка от платената сума в размер на 295 546, 25 лева е била погасена частично дължимата главница. Така, след направеното частично плащане, дължимият неплатен остатък от застрахователното обезщетение възлизал на 1 365 519,13 лева. С писмо изх.№2024-18/20.06.2024 г. ищецът е уведомил ответника, че счита извършеното плащане е недостатъчно за погасяване за задълженията и че същите са погасени частично в реда по чл.76, ал.2 от ЗЗД. относно забавянето при произнасянето по щетата от ДЗИ ищецът е сезирал и КФН, която е приела наличието на нарушение и санкционирала застрахователя.

С писмения си отговор, ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор по имуществена застраховка за рискове А“Пожар+“, А1 „Злоумишлени действия“, Б“Природни бедствия“ Д2 „Изтичане на вода и пара и изтичане на вода и спринклерни инсталации“, валидна към датата на застрахователното събитие и съдържанието му; не оспорва настъпването на застрахователно събитие, за което е уведомен и е образувана щета, както и че е признал и заплатил застрахователно обезщетение в размер на 350 000 лв., но оспорва да дължи застрахователно обезщетение над заплатения размер.

Сочи, че договорът е сключен за застрахователна сума, която е по-ниска от счетоводно отразената стойност в сметка 304 „Стоки“. В съответствие с чл.389, ал.2 КЗ и клаузите на застрахователния договор и ОУ, обезщетението следва да се определи при условие на пропорционално обезщетяване. Освен това твърди, че поради липсата на индивидуализация по вид и количество на застрахованото имущество, както и в кой от двата склада е съхранявано, то не дължи обезщетение за част от погиналото имущество, което не се е намирало в застрахованата сграда. Твърди, че към датата на застрахователното събитие 2 не е имало сключен договор за наем, допълнен с анекс касаещ отговорност за пожарна безопасност. Дори и да се приеме, че е съществувало наемно правоотношение с това съдържание към датата на пожара, то наетата площ е повече от складова площ покрита от застрахователния договор (2000 кв.м.) и застраховката не е покривала и откритата площ от 2800 кв.м. предоставена за ползване на „ХМБ Експрес“ ООД. Поддържа, че съгласно сключения договор застрахованият има право на застрахователно обезщетение само за стойността на намиращата се в складовете стока към датата на настъпван е на застрахователното събитие- т.е само за тези, които са се намира във, а не извън, складовите помещения. Не се дължи обезщетение за стоките, които са се съхранявали в навес пред склад 2, доколкото той не е отговарял на техническите изисквания за изграждането му и за изискванията за пожарна безопасност – чл.7.7 от ОУ. Твърди, че е налице и неизправност на противопожарните врати, както и че липсват приети Вътрешни правила за пожарна безопасност. Възразява, че е налице съпричиняване на вредите от страна на „ХМБ Експрес“ ООД и нарушение на задълженията му по т.38.3 от ОУ. Съгласно чл.395, ал.4 от КЗ в тези случаи застрахователят има право да откаже да заплати обезщетение. Освен това с уведомлението за щета, подадено от ищеца е посочено, че причина за застрахователното събитие е самозапалване, което не представлявало покрит от застрахователния договор риск.

Ответникът оспорва и претенцията за плащане на разноските за възстановяване на щетите от пожара, като недоказани – в частта за разходи за заплати и извънреден труд, а в останалата им част - като непокрити от застрахователния договор вреди и такива, за които не се дължи обезщетение отделно от вече определеното и вече заплатено застрахователно обезщетение.

Като е декларирал обаче, че са спазени всички противопожарни изисквания застрахованият е нарушил т.10.1 от ОУ. Оспорва да са се били разписани вътрешни правила както за избягване на пожари, така и за процедура за действия в случай на пожар и представените такива по делото са съставени с цел получаване на застрахователното обезщетение, но дори и да се приеме, че такива са съществували към датата на възникване на застрахователното събитие, то не са били спазени.

Затова застрахователят има право т.39 от ОУ при неизпълнение на задълженията по договора да намали, или да откаже плащането на застрахователно обезщетение. –чл.395, ал.3 от КЗ. В т.7. от ОУ (изм. и доп. вл. в сила от 07.12.2018 г.) било изрично посочено, че застрахователят не дължи обезщетение в случаи на конструктивни и строителни недостатъци, неправилно съхранение на имущество в нарушение на утвърдените технологии и стандарти, груба небрежност на застрахования, самозапалване.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва да е налице подзастраховане; твърди, че не е обвързан от Общите условия към застраховката. Оспорва наличието на обстоятелствата, които изключват отговорността на застрахователя. Оспорва възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат и твърденията, на които се основава.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка Договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар“ с номер на застрахователна полица № 110122031000227 за покрити рискове А „Пожар+“, А1“Злоумишлени действия“ Б „Природни бедствия“ и Д2„Изтичане на вода и пара и изтичане на вода и спринклерни инсталации“ на стоково материални ценности за застрахователна сума от 2 000 000 лв. и клауза Д1 на движимо имущество застрахователна сума 2000000 лева и други разходи – 2000 лв. , за период от 3

21.11.2022 година до 20.11.2023 година.

Също така, че в срока на действие на застрахователния договор на 10.09.2023 г. около 15, 00 часа в склада 2 е възникнал пожар върху палети с алкохол, складирани под навес на склад, находящ се в гр.Варна, Западна промишлена зона, който е обхванал и склад №2, в който са изгоряли намиращите се там стоково-материални запаси, собственост на ищеца. В тази насока са представените писмени доказателства по щета, съставени от ОДМВР Варна и свидетелските показания на свид.А. и свид.Х.. За оценяване на щетите от пожара е ангажиран и независим оценител „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД.

Застрахователните договори са сключени, съгласно общите условия на застраховане на имущества I „Индустриален пожар“, за посочените клаузи. Съгласно клауза, А“ на Приложение „Клаузи“ пожар – Основно покритие, застрахователят се задължава срещу платена премия да обезщети застрахования за загуби, повреди и разноски, пряко свързани със собствени, наети или намиращи се под контрола на застрахования движими и недвижими имущества в резултат на „индустриален пожар“, който включва риска пожар, и е описан като: „поява на пламък, възникнал на несъобразено за целта огнище или излязъл от него и в състояние да се разпространява чрез собствена енергия. Вредите се изразяват в пълно или частично изгаряне, обгаряне, опушване, овъгляване, тлеене или увреждане от действието на вода, пЯ. или препарати при гасене на пожара“ В т.4 от ОУ сочи, че се обезщетяват само преките материални вреди настъпили в резултат от рисковете дефинирани в Приложението „Клаузи“ към ОУ.