Решение № 2030 от 28.04.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 9127/2024
- Вид
- Решение № 2030
- Подписан
- 28.04.2025
- В сила
- 28.05.2025
- Състав
- Свилена Стоянова Давчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2030 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330109127 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. Б. Д. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, с която е предявен иск с правно основание 432, ал. 1 КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 3775 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил Шкода Йети с рег. № ***, вследствие на ПТП, настъпило на *** в гр. П., ***, при което гражданската отговорност на виновния водач, управляващ МПС марка Ситроен С5 с рег. № *** е била застрахована при ответното дружество, както и обезщетение за забава върху претендираната главница в размер на 173.43 лева за периода 08.12.2023 год. до 26.05.2024 год. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.05.2024 год. до окончателното изплащане на сумата. /размерът на претендираната главница е съобразен с допуснатото увеличение на исковата претенция с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 13.03.2025 год./ Ищецът поддържа, че на 07.12.2023 г. в гр. Пловдив, управлявайки лек автомобил Шкода Йети с рег. № *** по *** бил ударен от движещ се по булеварда лек автомобил Ситроен С5 с рег № ***, който предприемайки 1 маневра завой на ляво към ул. Д. Ц., не пропуснал движещия се направо автомобил управляван от ищеца. Ищецът сигнализирал за настъпилото ПТП на тел. 112, но бил посъветван участниците в инцидента на попълнят двустранен протокол за ПТП, което било и направено. Твърди се, че тъй като и двата автомобила били за застраховани в ответното дружество, ищецът и управляващият Ситроен С5 – А. Б., на следващия ден посетили офис на ответника, където бил извършен оглед на автомобила на ищеца, били направени снимки и опис на щетите с изброени 32 позиции от служител на ответното дружество. Била заведена щета № *** за повредите, настъпили по лекия автомобил Шкода. От ответното дружество обаче бил поставевен отказ за изплащане на претърпените щети по автомобила с мотив, че описаните щети били настъпили в следствие на друго предхождащо процесното ПТП събитие. С повторно заявление от 22.11.2024 год. до ответника ищецът поискал отново да му бъде заплатено следващото му се обезщетение за претърпените в следствие на инцидента имуществени вреди, но отново му било отказано.
Излагат се твърдения, че за поправка на щетите по процесния автомобил, настъпили вследствие на описаното ПТП ищецът заплатил сума от общо 3775 лева, от която 1500 лева за труд и сумата от 2275 лева – авточасти втора употреба. От ответното дружество се претендира от общо направените разходи за труд и авточасти сумата от 2650 лева, като частичен иск, от които сумата от 1500 лева, платени за ремонт на автомобила на автосервиз Каргруп 1 ЕООД и сумата от 1150 лева за авточасти. Претендира се и обезщетение за забава върху претендираната главница от 2650 лева за периода от датата на подаване на заявлението за заплащането на щетата при ответника – 08.12.2023 год. до датата на депозиране на исковата молба в размер на 173.43 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника. Признава, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил Ситроен С5 е била застрахована при ЗД „Бул Инс“ АД. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Оспорва вината и противоправното поведение на водача на лекия автомобил Ситроен С5.
Оспорва причинно следствената връзка между щетите, причинени на лекия автомобил Шкода, управляван от ищеца и деянието, извършено от водача на 2 лекия автомобил Ситроен С5 – А. Б.. Счита, че вина за инцидента Б. няма.
Счита, че описаните от ищеца увреждания в исковата молба не биха могли да се получат от вследствие на твърдяното ПТП. Оспорва се искът и по размер.
Счита, че цените за труд са завишени и са надписани ремонтно възстановителни дейности, които не са били необходими, както и детайли и части, които не са били увредени вследствие на процесния инцидент. Иска се предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:
С Определение № 10750 от 02.09.2024 г., постановено по делото, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и се установява от приетите по делото Уведомление за щета /л.55/ и справка от Гаранционен фонд /л.58/ обстоятелството, че лек автомобил Ситроен С5 с рег. №*** към датата на процесното събитие – 07.12.2023 год. е имал валидно сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ответното дружество с № *** със срок на валидност 02.10.2023 год. – 01.10.2024 год.
От приобщеното по делото Свидетелство за регистрация на МПС – част II /л.56/, се установява, че лек автомобил марка и модел Шкода Йети с рег. № ***, е собственост на ищеца В. Д..
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 07.12.2023 год. /л.
57/ на същата дата между Шкода Йети с рег. № ***, управляван от ищеца В. Д. и Ситроен С5 с рег. № ***, управляван от А. Б. е настъпило ПТП, в гр.
Пловдив, на бул. ***, като в графа „забележка“ като виновен водач е посочен А. Б.. В т.12 „Обстоятелства“ е посочено, че пътният инцидент е настъпил при завой на ляво, извършван от водача на л.а. Ситроен при навлизането му в насрещната лента за движение.
От приобщените по делото Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ /л.55/ и Опис на щета /л.59,60/ се установява, че с цитираното уведомление ответното дружество е уведомено за настъпилия пътен инцидент на *** и е поискано изплащане на застрахователно обезщетение. Въз основа на депозираното уведомление е образувана застрахователна преписка по щета № ***.
3
От кореспонденция между страните /л.5-7/ се установява, че във връзка с депозирано заявление от ищеца за изплащане на настъпили материални щети по л.а Шкода, на дата 11.01.2024 год. е поставено отказ от ответното дружества, както и че на 22.01.2024 год. отново е поискано изплащане на обезщетение от застрахователното дружество, което отново – с писмо от 31.01.2024 год., е отказано.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. А. Б. /л.95,96/ и В. М. /л.73/.
От показанията на св. Б. се установява, че на *** е управлявал л.а Ситроен С5 с рег. №***, като при навлизане на кръстовище на бул. *** и извършването на ляв завой е настъпило ПТП с лекия автомобил, управляван от ищеца. Щетите по този лек автомобил били в предната част. Двамата водачи съставили двустранен протокол за ПТП и посетили застрахователното дружество, където допълнили протокола за ПТП със схема. Свидетелят твърди да е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофара.
От показанията на св. М. се установява, че същият е извършвал ремонтни дейности по автомобила на ищеца края на 2023 год., началото на 2024 год., които са обхващали предната част на МПС-то, като ремонтните дейности са свързани с всички елементи, отразени в Опис на щета № 3, като повредените части са подменяни с такива втора употреба.
В хода на съдебното дирене е изготвена и приета съдебно автотехническа експертиза /л.106-131/, неоспорена от страните. Съобразно заключението на вещото лице, стойността на ремонта за възстановяване на повредите по процесния л.а. Шкода с нови оригинални части е 13998 лева, а с алтернативни части или части втора употреба – 7920 лева.. Средната пазарна стойност на л.а. Шкода с рег. № *** към датата на събитието е била 11900 лева. Стойността на ремонта с нови части представлява 118 % от стойността на автомобила преди повреждането му, а с алтернативни части или части втора употреба – 67%. При прекратяване на регистрацията на автомобила, той има стойност, като е невъзможно да се прогнозира каква би била цената на запазените части, тъй като първо трябва да се извърши разглобяване, след това оценка на годността на всяка една част и след това да се организира продажбата им. Не може да се прогнозира дори и след извършване на описаните дейности, за колко време тези части ще бъдат продадени и каква би 4 била цената за тяхното съхранение и продажба. Стойността на повредения автомобил предаден за скрап е 550 лева. Относно механизма на настъпване на ПТП вещото лице сочи, че същото е настъпило при предприемане маневра ляв завой от водача на л.а Ситроен при движещ се направо л.а. Шкода, като при липса на обективни данни за това кой автомобил на какъв сигнал на светофара е навлязъл в кръстовището, причината за произшествието е предприетата маневра – завой на ляво, от водача на л.а. Ситроен. Според вещото лице, според така установения механизъм на ПТП от техническа гледна точка е възможно да настъпят твърдение повреди по л.а Шкода.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото се явява обосновано, изготвено с необходимите специални знание и подкрепено от останалия събран доказателствен материал и по –специално относно механизма на ПТП от отразеното в приобщения по делото двустранен констативен протокол.
Съдът кредитира коментираните показания и на двамата свидетели - Б. и М., като относно механизма на настъпване на ПТП, описан от св. Б., съдът не дава вяра, и по –специално навлизането му на зелен сигнал на светофара и опита му да се изтегли от кръстовището на жълт такъв, доколкото са изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал. Напротив, същите се оборват от съставения с участието на св. Б. двустранен протокол за ПТП. Дори и свидетелят първоначално да е бил заблуден относно приноса си в настъпването на процесното ПТП, то на следващия ден той е посетил застрахователното дружество и както е допълнена схемата в графа 13, би могъл да отбележи действителното свое, според него, поведение. Следва да се отбележи, че като участник в процесното ПТП св. Б. е и заинтересован от изхода на спора.
При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на спора:
Районен съд Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице 5 пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице. Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - отказ на застрахователя да заплати претендираното обезщетение.
В случая, в производството по делото е установено, че е отправено искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди с депозираното Уведомление за щета на 08.12.2023 год. до застрахователното дружество, но искането не е уважено. Не е уважено и следващо отправено искане за възстановяване на претърпените щети.