Определение № 137 от 29.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. София, 23.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Вероника Николова

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20238002900203 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Р. Д. Й. чрез адв. Н. Т., с искане за допълване на определение № 1020 от 13.11.2023 г. по т.д. № 203/2023 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против решение №124 от 01.11.2022 г. по т.д. № 240/2022г. на Русенски окръжен съд.

Ответната страна не депозира становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество.

Производството по т.д. № 203/2023 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против решение №124 от 01.11.2022 г. по т.д. № 240/2022г. на Русенски окръжен съд. Настоящият състав с определение № 1020 от 13.11.2023 г. по т.д. № 203/2023 г. на ВКС не е допуснал решението до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по искането на молителите за разноски.

За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира.

Молбата е основателна.

Молителят е депозирал отговор на касационната жалба, с който е 1 направено искане за възмездяване на направените от ответника разноски.

К ъ м отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 04.01.2023 г., в който е записано, че процесуалното представителство се осъществява по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАдв . В тази хипотеза съдът определя дължимия адвокатски хонорар съгласно правилата на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая материалният интерес на касационното обжалване е 9000 лв., който на основание чл. 9, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. обуславя минимално дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.

При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал.

3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по настоящото дело следва да бъде уважена.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248,ал.1 ГПК определение № 1020 от 13.11.2023 г. по т.д. № 203/2023 г. на ВКС, в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София, да заплати на адв. Н. В. Т. сумата 900 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2