Решение № 50 от 17.11.2022, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Гълъбово, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Антоанета Делчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20225550200088 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на И. П. Ц. с ЕГН **********, чрез адвокат П.Х. - АК – С.З., срещу Заповед за задържане на лице рег. № УРИ:447зз-38 от 08.06.2022 г., издадена от полицейски орган - разузнавач при РУ-Гълъбово, с която на основание чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа”.

В хода на съдебното производство жалбоподателят лично се явява. Представляван е от упълномощен защитник, който поддържа жалбата с искането за отмяна на заповедта за задържане. Заявява, че издателят на заповедта е издал незаконосъобразна заповед, пледира за отмяна на обжалваната заповед, претендира заплащане на разноски по делото.

Ответникът по жалбата - органът, издал оспорвания акт, чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 08.06.2021г. С. Г. С. и Б. Н. К. - полицейски служители при РУ-МВР- Гълъбово, в около 11.30 часа по път 554, км.45 в гр.Гълъбово спрели за проверка товарен автомобил „Ифа“ с рег. № ****** управляван от И. П. Ц.. Пи проверката на водача били констатирани следните нарушения 1.Управлява ППС, което не е представено на технически преглед. 2.Не носи свидетелство за управление на МПС. 3.Пидвижва ППС с износени и разкъсани гуми неподлежащи на замерване – значителна техническа неизправност. 4.Водачът на МПС на поддържа регулирани и в изправност устройствата за осветление и сигнализация при маневри. Съставен му бил АУАН № 3082296/08.06.2022г. Ц. не бил съгласен със съставения му АУАН и се придвижил до сградата на РУ-Гълъбово за среща с Началника на РУ. Пред него И.Ц. изразил възмущението си от служителите С.С. и Б.К., които спирали само него, заяждали се и му пишели фишове и актове за щяло и нещяло. На началника на РУ-Гълъбово и на пристигналите междувременно полицейски служители С.С. и Б.К. им направило впечатление странното поведение на И.Ц. – превъзбуден, с треперещи ръце, изпотено чело, 1 широко отворени очи и видимо разширени зеници. С.С. тествал И.Ц. за употреба на алкохол, като пробата му биола отрицателна. При опита на С.С. да го тества за употреба на наркотични вещества, посредством „Дрегер Дръг Тест 5000“ с номер проба 0096, И.Ц. отгризнал и изплюл меката част на теста, като по този начин осуетил вземането на проба за наркотици. Издаден му бил Талон за изследване 0993615 и холограмен стикер АА 041545.

И.Ц. бил отведен до Филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в гр.Гълъбово за вземане на проба за употреба на наркотични вещества, където той отказал да бъде тестван.

Съставен бил протокол за медицинско изследване, в който е отразен отказът на лицето да бъде тествано за употреба на наркотични вещества.

Полицейският служител Б. Н. К. издал Заповед за задържане на лице рег. № УРИ:447зз-38 от 08.06.2022, с която И.Ц. бил задържан.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и на основание чл. 168, ал.1 от АПК извърши проверка на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, прие за установено от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването.

Обжалваният административен акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.

53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност. При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и йерархически принадлежат.

Ответник в съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност на полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР - С.З. /чл. 42, ал.3 от ЗМВР - РУ-Гълъбово/, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Правомощията на полицейския орган произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват.

Заповедта за задържане на И. П. Ц. с ЕГН ********** е издадена на основание чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, със срок на задържането 24 часа, считано 11.45 часа на 08.06.2021г., тъй като по отношение на същия са били налице данни за извършено престъпление. В случая при издаване на заповедта е спазена предвидената от закона писмена форма, съгласно чл. 74, ал.1 от ЗМВР.

Съдът приема, че от формална страна заповедта за задържане съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 74, ал.2 от ЗМВР. Посочено е името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането.

Разяснени са правата на задържаното лице по чл.72, ал. 4, 5 и 6 и чл.73 от ЗМВР. Връчен му е екземпляр от заповедта.

Задържането по чл. 72, ал.1, т.1, вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл.22 от ЗАНН - административно разпореждане на орган на власт, засягащо правната сфера на адресата. Тази принудителна мярка има за цел, чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането и е наличието на достатъчно данни, от които да се формира обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Следователно правомощията на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа” е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, 2 обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление, а само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без условие за точна квалификация на деянието. Дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежи на пълно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. Следователно задържането по реда на чл.72 от ЗМВР се извършва, не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

В настоящия случай задържането фактически е започнало от момента на изявлението на полицейския орган, че жалбоподателят е задържан и е предприето ограничаване на правото му на свободно предвижване. Съгласно чл.13 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015г. на Министъра на ВР, срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване. Самата заповед представлява привеждане в изискуемата по закон писмена форма на едно правно действие, предприето от служител на МВР в хода на изпълнение на дадените му правомощия. Именно, за изпълнението на формалните изисквания по вече осъщественото задържане /ограничаване на свободното му придвижване/ и необходимостта да се извършат действия по вземане на проби за употреба на алкохол и наркотични вещества, лицето е било задържано в РУ-Гълъбово, където е била оформена обжалваната заповед, извършен е личен обиск, за което е съставен протокол, задържаният е запознат с правата си по чл. 72, ал.3 ЗМВР при задържането, за което е попълнил декларация и т. н.

Съдът намира, че не са налице нарушения на административно-процесуалните норми, лимитиращи законосъобразност на производството по издаване на такъв акт.

Жалбоподателят И.Ц. е уведомен за започналото административно производство по чл.26 от АПК, предоставена му е възможност да сочи доказателства, неговите възражения са взети предвид от административния орган при издаване на процесния акт. С оглед на това съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено, като на същия са разяснени всички негови права, съгласно представената декларация по делото, саморъчно подписана от лицето. След като задържаното лице е уведомено за основанията, правни и фактически, за задържането му и са разяснени правата му, то е гарантиран принципа за защита от произвол, визиран в нормата на чл.5, § 2 от ЕКПЧ.

Както бе споменато по – горе, обжалваната Заповед за задържане на лице с рег. № УРИ:447зз-38 от 08.06.2022 г. е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането по реда и на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. За прилагането на тази принудителна административна мярка е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. Следователно, за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, се изисква да 3 има данни от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. В случая, от съдържащите се в преписката писмени доказателства, се установява че към момента на издаване на заповедта е имало "данни" по смисъла на закона за извършено престъпление от И.Ц. или за съпричастност от негова страна към извършено престъпление по чл. 343б от НК. За прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление и съответно да е определена точната наказателноправна квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под наказателна отговорност. Достатъчно е наличието на данни обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление.

В настоящия случай в самата заповед са изложени в достатъчна степен фактите, въз основа на които административният орган е приел, че е налице нужда за прилагане на административна принуда, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. От своя страна заповедта за задържане съответства на чл.74, ал.2 ЗМВР, защото съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н.

При налагането на процесната ПАМ настоящият състав намира, че е спазен и принципът за съразмерност, визиран в нормата на чл. 6 от АПК. Задържането в РУ има за цел да се обективират извършените действия, да се извършат съответните проверки. След отпадане на необходимостта от задържането му е прекратено действието на ПАМ, по малко от законово възможното 24 часово – И.Ц. е освободен в 13.40 часа същия ден и задържането му /ограничаването на свободното му придвижване/ е продължило под 2 /два/ часа. В този смисъл извършените преценки са в съответствие с изискванията на ЕКПЧ.