Решение № 452 от 18.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Бургас, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20222100101972 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, район Младост, ***П, представлявано по пълномощие от управителя Виктор Костадинов Слаев и юрисконсулт Таня Митева, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 58 против М. Ш., гражданин на Л., роден на *** г. в гр.Р., с адрес: Л., гр.О., ул. „В. * – ***, чрез служебен защитник адв. Живко Нейчев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ***, ет.3, офис 316 и И. Ш., гражданка на Л., родена на **** г. в гр.Р., с адрес: Л., гр.Р., ул. „П. Л.“ *, чрез служебен защитник адв. Светлана Янушева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ***, вх.2, ет.2, офис 8, да бъдат осъдени да заплатят солидарно следните суми по договор за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот № 317-119/ 02.04.2008г.:

28 390,41 евро главница; 30 126,22 евро непогасена договорна лихва за периода 10.09.2014 – 10.11.2022г.; 18 352,08 евро наказателна лихва за периода 10.09.2014 – 16.11.2022г. включително; 286,92 евро разноски за подновяване на ипотеката, ведно със законната лихва върху главницата от 17.11.2022г. до окончателното заплащане, както и да заплатят направените по делото 1 разноски. В исковата молба се твърди, че на 02.04.2008 г., ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД (както се е наричала банката към посочената дата, считано от 17.10.2013г. става „Юнионбанк“ ЕАД, а на 04.03.2014г. след извършено вливане става част от „ПИБ“ АД) и ответниците са сключили договор за предоставяне на ипотечен кредит за покупка на недвижим имот № 317-119/ 02.04.2008г. в размер на 71 960 евро (единствено) със срок за ползване и погасяване до 30.04.2028 година. Кредитът бил усвоен от ответниците в пълен размер на 07.04.2008 г., като на същата дата с получената сума закупили два недвижими имота с идентификатори *** и *** с адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг – изток, Полюси, „Представителна сграда с казино, бирария, апартаменти“. В полза на банката е била учредена първа поред ипотека, подновена в СВ-Несебър с вх. рег. № 1708/ 2018г., том 2, акт № 116. Съгласно чл.6.1 от договора, за първата година главницата се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 7,65 %. След този срок непогасената част от главницата се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия 6 M EURIBOR плюс фиксираща надбавка в размер на 3,52 пункта, но не по-малко от 7,65 %. Действащият към онзи момент EURIBOR е бил 4,90 %.

Въпреки поетите задължения, кредитополучателите са преустановили плащанията по кредита на 10.09.2014 г. – общо 2990 дни към 16.11.2022г., като са просрочени 99 вноски по главница и лихви, посочени в табличен вид. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 6.2. от договора, съгласно която при нарушаване на сроковете при погасяване на задълженията по договора, върху просрочената част от главницата за времето на просрочието на кредита, банката събира от кредитополучателите наказателна лихва, включваща договорна лихва по т.6.1 и наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на годишна база. Според ищцовата страна, към 16.11.2022 г. задълженията на ответниците – кредитополучателя М.Ш. и солидарния длъжник И.Ш. по процесния договор, са в общ размер на 77 155,63 евро, от които: 28 390,41 евро непогасена и изискуема главница по Договора, за периода от 10.09.2014г. до 16.11.2022г. вкл.; 30 126,22 евро дължима на основание раздел III, т.6.1 договорна лихва за периода от 10.09.2014г. до 16.11.2022г. вкл.; 18 352,08 евро дължима на основание раздел III, т.6.2 наказателна лихва за периода от 10.09.2014г. до 16.11.2022г. вкл.;

286,92 евро разноски за подновяване на ипотеката, дължими на основание 2 раздел III, т.6.1 от договора за кредит. Задълженията на длъжниците, които към датата на завеждане на исковата молба не са станали изискуеми, тъй като за тях не е настъпил падежът, са в общ размер от 31 363,14 евро, от които 31 316,56 евро главница и 46,58 евро договорна лихва за периода 10.11.2022 – 16.11.2022г. До предявяване на исковата молба задължението по кредита не е изпълнено, поради което банката упражнява правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем в исковото производство. По този въпрос се позовава на практика на ВКС.

Постъпилият отговор на исковата молба от назначения от съда процесуален представител на ответницата И. Ш. по същество съдържа твърдения, че предявените искове са неоснователни както по основание, така и по размер, включително като погасени по давност. Ответната страна се позовава изрично на изтекла в нейна полза давност на правото на иск за вземания на банката на основание застъпеното становище в Тълкувателно решение № 3/2023г. от 21.11.2024г. на ВКС, че „при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 от ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж започва да тече от предсрочната изискуемост.“. Видно от исковата молба, претендирали се неизплатени вноски за периода от 10.09.2014 до 16.11.2022г. Направен е извод за погасяване по давност на дължимите вноски по главницата от 10.09.2014 до 16.11.2017г. По отношение на лихвите се твърди същата последица на основание чл.111 от ЗЗД, като периодът е от 10.09.2014 до 16.11.2019г. На отделно основание – чл.110 от ЗЗД, се твърди погасяване по давност на целия кредит, доколкото давността започва да тече от падежа на съответното задължение. Това е последица от обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като давността започва да тече за цялото вземане. Цит. е Раздел VI, чл.16 от Договора за кредит, според който в тази хипотеза е следвало банката да изпрати съобщение на упълномощеното от кредитополучателя лице – К. Д. с посочен адрес. Доколкото изложените в исковата молба обстоятелства сочат на осъществяване на основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е направено предположение, че банката е уведомила кредитополучателя М.Ш. чрез пълномощника, макар да 3 не е приложено доказателство за връчено такова съобщение.

От друга страна пълномощникът счита, че наказателни лихви не се дължат изобщо, тъй като чл.33 ал.1 и 2 от приложимия Закон за потребителския кредит позволява на кредитора да претендира единствено лихва върху неплатената сума за срока на забавата, и то законната такава.

Предвиденото в чл.6.2 от договора за кредит относно дължимост на наказателна лихва, включваща договорената лихва по чл.6.1 и наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на годишна база, се твърди, че надвишава законната лихва и следователно противоречи на чл.33 ал.1 и 2 от ЗПК. На отделно основание – чл.294 ал.2 от ТЗ е възразено, че лихва върху лихва е допустимо да се начислява само между търговци и ако е било уговорено. Такава уговорка между банката и физически лица е била недопустима. Налице е припокриване на периода, за който се търсят 30 126,22 евро договорна лихва и 18 352,08 евро наказателна лихва, което противоречи на закона.

Също така ответната страна счита, че чл.6 ал.2 от договора противоречи на добрите нрави съобразно чл.26 ал.1, предл.второ от ЗЗД, тъй като начисляването на наказателна лихва върху главницата и дължимата договорна лихва е прекомерно и сумата излиза извън рамките на нормалното обезщетение. Отделно учредената договорна ипотека върху закупените имоти в достатъчна степен обезпечават кредита.

Чл.6.2 от договора е неравноправна клауза по смисъла на 143 ал.2, т.5 от ЗЗП, като същата „задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка“. Позовава се на съдебна практика, като последицата от констатиране е отхвърляне на искова претенция, която се основава на неравноправна клауза. Направено е искане при условията на евентуалност за намаляване на неустойката като прекомерна по смисъла на чл.92 ал.2 от ЗЗД до размера на действителните вреди за кредитора. Претендират се разноски.

Според изложеното в постъпилия отговор на исковата молба от назначения от съда процесуален представител на ответника М. Ш., исковете са неоснователни, вкл. и по размер. Ответната страна се позовава изрично на изтекла в нейна полза давност на правото на иск за вземания на банката на основание застъпеното становище в Тълкувателно решение № 3/2023г. от 4

21.11.2024г. на ВКС, че „при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 от ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж започва да тече от предсрочната изискуемост.“. А според исковата молба се претендирали неизплатени вноски за периода от 10.09.2014 до 16.11.2022г. Направен е извод за погасяване по давност на дължимите вноски по главницата от 10.09.2014 до 16.11.2017г. По отношение на лихвите се твърди същата последица на основание чл.111 от ЗЗД, като периодът е от 10.09.2014 до 16.11.2019г.

Претендираната от банката неустойка за периода 10.09.2014 – 16.11.2019г. също е погасена с изтичането на 3-годишна давност, както е била уговорена в чл.6.2 от договора. Ответната страна се позовава на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г. на ВКС, ОСГТК относно правото на длъжника да се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност, като са оспорени размерите на претендираните с исковата молба главница, лихви и неустойки. Според чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от падежа на съответното задължение. Това е последица от обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като давността започва да тече за цялото вземане. Цит. е Раздел VI, чл.16 от Договора за кредит, според който в тази хипотеза е следвало банката да изпрати съобщение на упълномощеното от кредитополучателя лице – К. Д. с посочен адрес в П. Доколкото изложените в исковата молба обстоятелства сочат на изпълнение на основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е направено предположение, че банката е уведомила кредитополучателя М.Ш. чрез пълномощника, макар да не е приложено доказателство за връчено такова съобщение.

Твърди се също така в отговора, че М.Ш. е потребител по смисъла на закона и спорното правоотношение попада в легалната дефиниция на договора за потребителски кредит според чл.9 ал.1 от ЗПК. Поради това и наказателни лихви не се дължат изобщо, тъй като чл.33 ал.1 и 2 от приложимия Закон за потребителския кредит позволява на кредитора да претендира единствено лихва върху неплатената сума за срока на забавата, и то законната такава. Предвиденото в чл.6.2 от договора за кредит относно дължимост на наказателна лихва, включваща договорената лихва по чл.6.1 и 5 наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на годишна база, се твърди, че надвишава законната лихва и следователно противоречи на чл.33 ал.1 и 2 от ЗПК. На отделно основание – чл.294 ал.2 от ТЗ, е възразено, че лихва върху лихва е допустимо да се начислява само между търговци и ако е било уговорено. Такава уговорка между банката и физически лица е била недопустима, в полза на което твърдение цит. съдебна практика.

От друга страна, ответникът счита, че чл.6 ал.2 от договора противоречи на добрите нрави съобразно чл.26 ал.1, предл.второ от ЗЗД, тъй като начисляването на наказателна лихва върху главницата и дължимата договорна лихва е прекомерно и сумата излиза извън рамките на нормалното обезщетение. Отделно учредената договорна ипотека върху закупените имоти в достатъчна степен обезпечават кредита.

Разпечатката съдържа 19 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ffd7f99-659a-4013-942a-1b2814d7145b