Решение № 4513 от 26.07.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 5517/2023
- Вид
- Решение № 4513
- Подписан
- 26.07.2024
- В сила
- 25.09.2024
- Състав
- Валерия Банкова
Цитирани разпоредби
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.65, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 4513 гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100105517 по описа за 2023 година
Ищецът Г. С. П. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.06.2022г. в гр. София, по вина на водача на л.а. „Мицубиши“ с рег. №РА **** ВА М. Л. Й., който нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП с мотоциклет, управляван от ищеца.
Поддържа, че водачът на увреждащото МПС е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗД „Б.И.“ АД, поради което предявява кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ з а сумата 40 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП и за сумата от 1 880 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди /медицински разходи/, ведно със законната лихва за забава върху присъдените обезщетения от 28.07.2022г.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове, както и претенцията за присъждане на мораторно обезщетение. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба, вината на застрахования при него водач, настъпването на вредите и причинната им връзка с ПТП. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като я счита за несъобразена с принципа за справедливостта. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, който е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена скорост, по осевата линия, с което е допринесъл 1 за настъпването на ПТП. Извън горното, твърди, че пострадалият не е бил правоспособен да управлява процесния мотоциклет.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани писмени доказателства, разпитан е свидетел и е изслушано заключението на САТЕ.
Свидетеля М. Й. заявява, че на процесната дата е управлявал лекия автомобил Мицубиши по бул. „Никола Вапцаров“ в посока Телевизионната кула. При достигане на Т-образното кръстовище свидетелят решил да направи обратен завой. Заявява, че първоначално не е възприел маркировка, която да му забраняват маневрата, като едва впоследствие е установил, че движението на мястото е указано като разрешено само направо и надясно. Маневрата предприел при зелен сигнал на светофара, нямало и насрещно движещи се автомобили. След като извършил маневрата, бил изминал около 5-10 метра, когато усетил удар в задната част на автомобила. Слязъл и установил, че в него се е ударил мотоциклет. Задната дясна част на автомобила била деформирана в областта на задния десен стоп и багажника, а задното стъкло било счупено. Мотоциклетистът не реагирал напълно адекватно, сякаш бил в шок. С други хора го преместили встрани от платното, на сянка и му дали вода, докато чакали линейка.
В заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза на вещото лице инж. А. А. е посочено, че процесното ПТП е настъпило на 26.06.2022 г. около 14.00 ч. в гр.София, по бул. “Н.Вапцаров“ в еднопосочното платно за движение в посока от бул. „Черни връх“ към бул. „Драган Цанков“ и Телевизионната кула. В лявата пътна лента се е движил л.а. Мицубиши Спейс Стар с рег.№ РА **** ВА, управляван от водача М. Л. Й., времето е било дневно, слънчево. Платното за движение в посочения участък от пътя е с три еднопосочни пътни ленти по 3,75 м. Когато е наближил кръстовището с ул.
„Атанас Дуков“, регулирано с работеща светофарна уредба и при зелен сигнал на светофара, водачът на автомобила е намалил скоростта си до около 15 км/ч и е предприел маневра обратен завой, която е завършил и е навлязъл в найлявата лента за движение в обратната посока към бул. Черни връх.
2
В същото време, в еднопосочното платно за движение в обратната посока към бул. Черни връх, също в една от двете ленти за завиване наляво към ул. „Атанас Дуков“ се е движел направо мотоциклет Триумф Б.ил Т100 с peг. № СА **** К, управляван от Г. С. П., със скорост 40 -50 км/ч. Тъй като извършвайки обратния си завой л.а. Мицубиши е навлязъл в лявата пътна лента пред мотоциклета, като е препречил пътя му, мотоциклетът движейки се с по-висока скорост от скоростта на автомобила, е застигнал същия и го е ударил в задната дясна част. След удара мотоциклетът е паднал най-вероятно на лявата си страна, заедно с мотоциклетиста, който е получил телесни увреждания.
Като взема предвид събраните доказателства, съдът възприема изцяло извода на САТЕ, че основна причина за създаване на опасната ситуация и настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. Мицубиши, който е извършил обратен завой на неразрешено място, без да огледа внимателно ситуацията, с което е препречил пътя на движещия се срещу него направо мотоциклет Триумф.
Следва да бъде отчетен и приносът на ищеца, който движейки се преди кръстовището в лентата за завиване само наляво, е продължил движението си направо и се е ударил в задната част на завършилия обратен завой лек автомобил. При изслушването в о.с.з. вещото лице е посочило, че ако ищецът се е движел в лентата, преназначена за движение направо и след кръстовището е продължил движението си в същата лента, удар не би настъпил. Следва да се има предвид ангажираното по делото писмено доказателство – протокол за разпит на свидетел, проведен по образуваното във връзка с процесното ПТП досъдебно производство. Принципът за непосредственост при събирането на гласни доказателства в гражданския процес изключва възможността обективираните в протокола за разпит, проведен в рамките на ДП, показания да се ползват по настоящото дело като гласни доказателства, но няма забрана, като отразени в официален удостоверителен документ, изявленията на участниците в процеса, да се съобразяват от настоящия съдебен състав при оценката на заключението на вещото лице по чл.202 ГПК.
С оглед изложеното, изявлението на ищеца, дадено по ДП, в качеството му на свидетел и обективирано в протокола за разпит, има силата на 3 извънсъдебно признание на неизгоден за него факт – а именно, че се е движел в “третата лента отдясно наляво“, която видно от изготвената от САТЕ схема на кръстовището е за движение само наляво.
Като цени този факт ведно с останалите приобщени доказателства, съдът намира за доказано от фактическа страна, че ищецът е навлязъл в кръстовището от третата лента от дясно наляво, като е продължил движението си направо от лентата, предназначена за движение само наляво, с които свои действия е допринесъл за настъпването на ПТП.
От процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
Счупване на лявата лъчева кост на типично място и на процесус стилоидеус на лявата лакътна кост. Патоморфологично се касае за полифрагментна фрактура в областта на метафизата на лявата лъчева кост в дисталната част с вклиняване на фрагментите и счупване на процесус стилоидеус на улната, променени са анатомичните и ъгловите параметри на дисталната предмишница. По спешност е проведено болнично лечение по време на което е извършена е оперативна интервенция- открито наместване на счупването на лъчевата кост и фиксация със заключваща плака.
Операцията е протекла е без усложнения по представените документи, ищецът е бил изписан с назначени терапии. Фрактурите са зараснали за период от 30-35 дни. Функционално ръката не е била възстановена, когато пострадалият се е върнал на работа след изтичане на срока на отпуска по болест в размер на 33 дни / 3 дни болничен престой и 30 дни амбулаторен режим/. В процеса на работа е възстановявал функцията без да претоварва ръката, като добър обем на движение и безболезненост се постигат за около 80-120 дни след травмата. Клиничната практика потвърждава, че след оперативно лечение резултатите от анатомичното и функционално възстановяване обикновено са отлични. За пълното възстановяване на ръката обикновено е необходим период около 120-150 дни.
Непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал много силни болки поради разместения характер на счупването, разкъсването на периоста, патологичната подвижност на костните фрагменти и нарастващите фрактурен хематом и посттравматичен оток. Следоперативно болките са имали интензивен характер от хирургичното преминаване през меките тъкани, 4 наместването на фрактурата, фиксацията й с плака и нарастването на постоперативния хематом и оток. Страданията са предизвикани от затруднения в ежедневния тоалет, персистиращия оток и болките при раздвижването на ръката.
Няма данни за трайни последици по представените документи, свързани с получените травматични увреждания и проведеното лечение във връзка с тях. Налице е траен белег от хирургичния достъп до фрактурата за наместването й и поставянето на импланта. Обикновено поставения имплант се отстранява след 12- 15 месеца от първичната операция, ако няма индикации за по - ранно изваждане.
Направените разходи по фактура с № 1000168968 от 28.06.2022г. от МБАЛ „СВЕТА АННА“ АД - СОФИЯ за покупка на метални импланти на стойност 1880 лв. са били необходими за нормалното фиксиране на счупването на лъчевата кост в добра анатомична позиция.
Горното се установява от заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р М. М. и приетите и неоспорени медицински документи, подробно обсъдени от вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно. Заключението е пълно, компетентно и неоспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.
За установяване на конкретните неимуществени вреди, претърпени от ищеца, по делото е проведен разпит на свидетеля Д.Д.. Същия заявява, че с ищеца са колеги, двамата формират екип, отговорен за поддръжката на машините във фабриката, в която работят. За инцидента научил от него по телефона. Посетил го в болницата на следващия ден. Ищецът се оплаквал от силни болки по тялото, най-вече в счупената ръка, която предстояло да оперират. След болницата се лекувал вкъщи за около месец. Свидетелят го посетил няколко пъти, при което ищецът му споделил, че продължава да изпитва силни болки, от които не може да спи. Налагало му се да приема обезболяващи и сънотворни лекарства. Бил и силно притеснен, че вместо той да се грижи за семейството си, се налагало да разчита на грижите на съпругата си и двете им деца. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, непосредствени, логични и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно 5 правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното МПС, към момента на деликта.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. С действията си, като е извършил обратен завой на място, от което движението е разрешено само направо, водачът на л.а. Мицубиши е допуснал нарушение на чл.65, т.1 от ППЗДвП, като е извършил маневрата и без да пропусне насрещно движещия се мотоциклет, с което е допуснал нарушение и на чл.38, ал.2 от ЗДвП. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищеца, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по казуса.