Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 01.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Наказателно дело за възобновяване 183/2025
Вид
Решение № 120
Подписан
01.08.2025
В сила
01.08.2025
Състав
КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ, ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Велико Търново, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за възобновяване № 20254000600183 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.

Образувано е по искане на осъденото лице К. М. Б. чрез упълномощения му защитник – адвокат Н. И. за възобновяване на ВНОХД № 137/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Наведено е оплакване, че постановеното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и поради явната несправедливост на наложеното наказание.

В искането е посочено наличието на предпоставките по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство. Прави се оплакване, че е приложен неправилно материалния закон, тъй като не са изследвани и обсъдени всички направени от защитата възражения и неправилно е квалифицирано извършеното деяние като такова по чл. 343, ал. 3, б. „а“ от НК.

На следващо място се сочи, че неправилно въззивният съд е упражнил правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, като е добавил предвиденото в чл. 343г НК лишаване от право на управление на МПС. Като основание за изменение на съдебния акт е следвало да се посочи чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК, което според защитата се явява съществено нарушение на процесуалните правила. Като такова е и обстоятелството, че кръвните проби на К. Б. не са били взети, съхранявани, описани и транспортирани, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според защитата, изследванията не са били извършени в 1 оторизирана лаборатория.

На следващо място се посочва, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като са приети изводите на повторната автотехническа експертиза, но не са обсъдени установените данни за съществен принос на пострадалия Б. Д. за настъпване на ПТП.

Изтъква се довод от защитата, че тъй като са били оспорени и са направени възражения срещу изготвената химическа експертиза и протоколите за медицинско изследване и вземане на биологични проби от осъдения К. Б., същите е следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото.

На следващо място се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се посочва, че същото е завишено като размер. Изтъква се, че не са били взети предвид всички смекчаващи вината обстоятелства по делото, както и приноса на другия водач на МПС за настъпването на ПТП. Според защитата, въззивният съд неправилно е наложил наказанието по чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т.

7 НК, което не е задължително, тъй като съдът е следвало да направи преценка на особеностите на конкретния случай. Иска се възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 137/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново, да се отмени постановеното по него решение и наложеното по реда на чл. 343г от НК във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК наказание, както и да бъде прекратено производството.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновска апелативна прокуратура оспорва искането като неоснователно.

Адвокат Н. И. в качеството на упълномощен защитник на осъдения К. Б. заема становище, че поддържа искането. Същото е конкретизирано, че се иска отмяната на решението на Окръжния съд само в частта, с която е приложен чл. 343г НК. Моли да бъде уважено искането за възобновяване на делото.

В правото си на последна дума осъденото лице К. М. Б. моли да се уважи искането за възобновяване.

Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред.

Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 НПК в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. Направено е оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във вр. с чл.348, ал.1, т.1 –т.3 НПК, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, а така също се сочи и явна несправедливост на наложеното наказание. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:

С Присъда № 30 от 19.12.2024 г. по НОХД № 16/2024 г. на Районен съд – Горна Оряховица подсъдимият К. М. Б. е признат за виновен в това, че на 19.02.2021 г. в с.

Първомайци, Община Горна Оряховица при управление на МПС – лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ****** нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.

2, изр. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Б. М. Д. и деянието е извършено след употреба на наркотично вещество – метаболит на тетрахидроканабиола /11 – карбокси – тетрахидроканабиол/, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал. 1, б. „б“, 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено за срок от пет години.

С Решение № 56 от 31.03.2025 г. по ВНОХД № 137/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново е изменена постановената присъда по НОХД № 16/2024 г. на Районен съд – Горна Оряховица. На основание чл. 343г НК, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на К. Б. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

Присъдата е потвърдена в останалата част.

Решението на въззивния съд не подлежи на касационна проверка по жалба или протест. На основание чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК е влязло в сила от постановяването му на 31.03.2025 г.

По направените в искането за възобновяване оплаквания съдът намира следното:

На първо място следва да се разгледа оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като въпросите относно правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наложеното наказание могат да бъдат решени в настоящото производство по възобновяване, само ако фактите по делото са правилно установени при спазване на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствения материал и не са налице съществени процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

В искането за възобновяване като съществено нарушение на процесуалните правила е посочено констатираното от ВКС неправилно посоченото от Окръжен съд – Велико Търново основание за изменение на присъдата с постановения от него акт. Към наложеното от първата инстанция наказание е добавено и лишаването от право на управление на МПС на основание чл. 343г НК, като неправилно е посочено основанието по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК в решението на Окръжния съд, като основание за изменение на присъдата, което според защитата се явява съществено нарушение на процесуалните правила.

В отговор следва да се посочи, че въззивното производство е било образувано по протест на прокурора и по жалба на частното обвинение против присъдата на първоинстанционния съд с искане за прилагане на чл.343 г НК и налагане на наказанието лишаване от права. С постановената присъда подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.343, ал. 3 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода, като липсва произнасяне по приложението на чл.343 г НК. Разглеждането на производство е приключено с постановено от въззивния съд решение, с което е изменена присъдата на първата инстанция, като са уважени протеста на прокурора и жалбата на частното обвинение и е приложен чл.343 г НК. В мотивите на решението неправилно е посочено като основание за налагането на това наказанието разпоредбата на чл.337, ал.1, т.2 НПК, вместо чл.337, ал.2, т.1 НПК. В случая се касае за техническа грешка при изготвянето на въззивното решение, тъй като от съдържанието на мотивите му и на диспозицията му е пределно ясна волята на решаващия съд. Дори и да се приеме, че неправилното посочена законовата разпоредба, съгласно която се изменя присъдата и се увеличава наказанието, е нарушение на процесуалните правила, то не е от категорията на съществените нарушения на процесуалните правила, уредени в чл. 348, ал. 3 НПК и не е основание за възобновяване на производството по делото.

3

На следващо място е наведено оплакване, че са нарушени разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според защитата, е опорочено вземането, съхраняването, описването и транспортирането на пробите от кръвта на осъдения К. Б., а така също изследването не е извършено в оторизирана за това лаборатория. Настоящият състав на съда не споделя тези доводи.

Съгласно чл. 19, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози при необходимост от изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и за употребата на наркотични вещества или техни аналози от едни и същи проби, пробите се изпращат за изследване в специализираните химико токсикологични лаборатории по чл. 20, ал. 1 от Наредбата. С Постановление от 19.02.2021 г. разследващият орган е постановил да се изготви експертиза като се изследва наличието на упойващи и/или наркотични вещества в представената за изследване кръвна проба, както и има ли съдържание на алкохол в нея. Изготвянето й е възложено на Националния институт по криминалистика при МВР, където са били изпратени и изследвани иззетите проби. В чл. 20, ал. 1 от Наредбата са изброени лабораториите, които са оторизирани да извършват такива изследвания. НИК на МВР е сред тях. Следователно, изследването на взетите кръвни проби са изпратени за изследване в лаборатория, която е сред оторизираните такива, включени в Наредба № 1/19.07.2017 г. По тези съображения се явява неоснователно наведеното оплакване от защитата, че иззетата кръвна проба от осъдения К. Б. не е изследвана от оторизирана лаборатория.

Не могат да бъдат споделени от настоящия състав на съда и доводите на защитата относно неспазването на реда за вземане, съхраняване, описване и транспортиране на взетите кръвни проби от К. Б.. Въззивният съд с пълно основание е споделил задълбоченото и прецизно аргументирано становище на първата инстанция, по идентично поставения пред нея въпроси, свързани с оспорването на взетите кръвни проби от подсъдимия и направеното въз основа на тях химическо изследване.

Съображенията на предходните инстанции са много добре защитени, правно издържани и се споделят изцяло, поради което липсва необходимост да бъдат възпроизвеждани отново от настоящия състав на съда.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в престъпния състав по чл.

343, ал. 3 от НК обективният квалифициращ признак „след употреба на наркотични вещества или техни аналози“ не изисква специален „надлежен“ ред за неговото установяване, какъвто се изисква, за да е осъществен фактическият състав на чл. 343б НК. Съгласно трайната съдебна практика, неспазването на реда за изследване на кръвната проба не носи същите последици, които биха настъпили при неспазване на „надлежния“ ред за изследване в случаите на престъпление по чл. 343б ал.1 –ал.3 НК / Р № 128 от 10.07.2019 г. по н.д. № 466/2019 г. на І н.о. на ВКС, ППВС № 1 / 17.01.1983 г. по н.д. № 8 /1982 г./.

На следващо място в искането за възобновяване се сочи, че в мотивите на въззивното решение не е обсъдено заключението на повторната АТЕ, според която скоростта на движение на автомобила, управляван от Б. е доста по -ниска в сравнение с изчислената такава в първата експертиза. Не е обсъден и съществения принос за настъпилото ПТП на пострадалия Д.. Същият е спрял л.а. Мерцедес без включени светлини в кръстовище и по начин, по който не е можело да бъде заобиколен без да настъпи удар между автомобилите, както и че е имал алкохол в кръвта си.