Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1253 от 27.10.2025, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 902/2025
Вид
Решение № 1253
Подписан
27.10.2025
Състав
Пламен Маринов Дойков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. Г.О., 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20254120100902 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление : гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Р. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.О., общ. Г.О., ул. ****.

Ищецът сочи, че на 22.06.2023г. е сключил Договор за потребителски кредит № 40018209811 с ответницата Р. П. Г.. С посочения договор на Г. била предоставена заемната сума в размер на 5000.00лева, която следвало да се върне за срок от 36 месеца. Страните били уговорили ГЛП в размер на 41% и ГПР в размер на 48.99%. Размерът не месечната вноска била 241.60лева, като общото задължение по кредита било в размер на 8697.60лева. Наред с това ответницата била закупила допълнителни услуги – „Фаст“ за сумата от 2000.00лева, „Флекси“ за сумата от 2500.00лева. Допълнително към вноската за тези услуги се начислявала сумата от 125.00лева. По този начин Г. следвало да заплаща по 366.60лева или общо дължимата сума била в размер на 13197.60лева.

Сочи се, че с част от сумата било извършено вътрешно рефинансиране по други задължения към дружеството в размер на 1862.51лева, а останалата сума от 3137.49лева била преведена на ответницата с паричен превод на 22.06.2023г.

Изготвен бил погасителен план с 36 броя вноски по 366.60лева, с падежна дата 20 – то число на месеца. По желание на Г. била отложена една вноска, което било станало с Анекс № 1 от 27.10.2023г., като вноските били станали 37броя.

Дружеството твърди, че Р. П. Г. не изпълнила задължението си към дружеството, била преустановила плащанията и изпаднала в забава. Твърди се, че общо била платена сумата в размер на 1104.70лева, с която били 1 погасени част от вземанията към дружеството.

Дружеството твърди, че на основание чл. 12.3 от ОУ по ДПК договорът е бил прекратен, а вземането било обявено за предсрочно изискуемо на 04.12.2024г. За това Г. била уведомена с писмо на посочения в договора адрес.

Ищецът претендира, че ответната страна му дължи обезщетение за забава , считано от обявяване на предсрочната изискуемост – 04.12.2024г. до датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Сумата била в размер на 227.95лева и изчислена по чл. 12/ 12.1. от ОУ по ДПК.

Дружеството претендира, че ответницата му дължи уговореното договорно възнаграждение в размер на 2034.25лева за периода 20.11.2023г. до 04.12.2024г., но не претендира такова след датата на обявяване на предсрочната изискуемост.

Ищецът сочи, че Г. му дължи и сумите за закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“. Твърди се, че кредитополучателката се е възползвала от услугата „Фаст“ - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита, както и от услугата „Флекси“ със сключване на Анекс № 1 към ДПК № 40018209811

За събиране на вземането дружеството било подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 236/ 2025г. на ГОРС. По делото била издадена Заповед № 94/ 03.02.2025г. за изпълнение на парично задължение, срещу която било подадено възражение.

Ищецът иска да се постанови решение, с което да се приеме за установено наличието на вземане по издадената Заповед № 94/ 03.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по описа на Районен съд гр. Г.О. в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника Р. П. Г. за следните суми: 4737,73 лв. (четири хиляди седемстотин тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки) главница, ведно със законна лихва от входиране на заявлението – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането; сумата 2034,25 лв.

(две хиляди тридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), представляващи неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.11.2023 г. до 04.12.2024 г.; сумата 1833,07 лв. (хиляда осемстотин тридесет и три лева и седем стотинки), представляващи неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; сумата 2291,68 лв. (две хиляди двеста деветдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки) представляващи неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; сумата 629,45 лв.

(шестстотин двадесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи лихва за забава от 21.07.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 04.12.2024 г; сумата 227,95 лв. (двеста двадесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща законната лихва върху главницата, дължима от 04.12.2024 г. – датата на предсрочна изискуемост до 29.01.2025г.

Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски за водене на заповедното и исковото производства.

Ответникът Р. П. Г. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Н. М., АК гр. Ямбол.

Предявеният иск се счита за допустим, но неоснователен и недоказан.

2

Подадената искова молба се оспорва изцяло.

Ответната страна излага следните съображения. Не се спори, че между дружеството и ответната страна е сключен Договор за потребителски кредит № 40018209811/ 22.06.2023г. при посочените в исковата молба условия. Не се спори, че сключеният договор е за потребителски кредит, като за него важат правилата на ЗПК. В тази връзка ответната страна претендира, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 и чл.

19, ал. 4 от ЗПК . Според ответната страна не са спазени разпоредбите на чл.

10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК.

Ответната страна сочи нарушения при посочването и определянето на лихвения процент и ГПР. Твърди се, че сумите за допълнителни услуги е следвало да бъдат включени в ГПР. Неясно било как е формиран посочения ГПР в размер от 48.99%. С невключване на сумите за допълнителни услуги била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По този начин посочената сума не отговаряла на действително уговорената такава.

Клаузата за предоставяне на допълнителни услуги била неравноправна и по силата на чл. 143 от ЗЗП и чл . 146, ал. 2 от ЗЗП – като уговорена във вреда на потребителя и противна на изискванията за добросъвестност, както и поради това, че не е уговорена индивидуално.

Страната претендира, че не е възможно приложението на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Ответната страна прави искане за отхвърляне на предявения иск. Не са представени писмени доказателства и не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание дружеството ищец не изпраща представител. С изрична молба предявените искове се поддържат. Претендират се разноски.

Ответникът Р. П. Г. не се явява. Не се явява и упълномощения от нея адв.

Н. М., като последния поддържа подадения отговор чрез изрична молба.

Претендира се за отхвърляне на исковете и са прави искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от правна и фактическа страна следното :

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Страните не спорят, че между дружеството ищец и ответницата Р. П. Г. е сключен Договор за потребителски кредит № 40018209811/ 22.06.2023г. С посочения договор на Г. била предоставена заемната сума в размер на 5000.00лева, която следвало да се върне за срок от 36 месеца. Страните били уговорили ГЛП в размер на 41% и ГРП в размер на 48.99%. Размерът на месечната вноска бил 241.60лева, като общото задължение по кредита било в размер на 8697.60лева. Наред с това ответницата била закупила допълнителни услуги – „Фаст“ за сумата от 2000.00лева и „Флекси“ за сумата от 2500.00лева.

Допълнително към вноската за тези услуги се начислявала сумата от 125.00лева. По този начин Г. следвало да заплаща по 366.60лева или общо дължимата сума била в размер на 13197.60лева. Не се спори също, че с част от сумата е заплатено старо задължение на Г. към дружеството в размер на 1862.51лева, а останалата сума от 3137.49лева била преведена на ответницата 3 с паричен превод на 22.06.2023г.

Не се спори също, че със сключване на договора Г. е поела задължение и заплащане на услугите „Фаст“ и „Флекси“.

В чл. 15 от ОУ приложими към процесния договор са изложени параметрите и същността на двете уговорки. С услугата „Фаст“ се предоставяло право за приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителския кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1(един) час , считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД. С услугата „Флекси“ клиентът получава правото да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания , изложени в този член на ОУ. Относно тези услуги същите определения са дадени и в приложимите ОУ към договора за потребителски кредит. В договора се сочи, че за услугата „Фаст“ се дължи възнаграждение в размер на 2000.00лева, а за услугата „Флекси“ възнаграждение в размер на 2500.00лева. Начинът на заплащане на тези две услуги е заедно с дължимата месечна вноска, като размерът на вноската за тези две услуги е на стойност 125лева месечно. С включване на тези суми общата дължима сума по договора става 13197.60лева.

Между страните не се спори, че Р. Г. не е изпълнявала договорните си задължения по изплащане на заемната сума, като с уведомление от 04.12.2024г. , връчено й на 30.12.2024г. е обявена предсрочната изискуемост на цялото парично вземане.

Дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Р. П. Г.. В Районен съд гр. Г.О. е образувано ч.гр.д. № 236/ 2025г. като е издадена Заповед № 94/ 03.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 против Р.

П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.О., общ. Г.О., ул. ****, за следните суми:

4737,73 лв. (четири хиляди седемстотин тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), представляващи непогасена част от главница по Договор за потребителски кредит № 40018209811, сключен на 22.06.2023г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и Р. П. Г., ведно със законна лихва от входиране на заявлението – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането; 2034,25 лв. (две хиляди тридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), представляващи неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.11.2023 г. до 04.12.2024 г.; 1833,07 лв. (хиляда осемстотин тридесет и три лева и седем стотинки), представляващи неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 2291,68 лв. (две хиляди двеста деветдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки), представляващи неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 30,00 лв. (тридесет лева), представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, при забава повече от 14 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит, начислени на 05.12.2023 г.; 500,00 лв. (петстотин лева), представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит, начислени на 19.02.2024 г.; 629,45 лв. (шестстотин двадесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи лихва за забава от 21.07.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 04.12.2024 г.;

227,95 лв. (двеста двадесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки), 4 представляваща законната лихва върху главницата, дължима от 04.12.2024 г. – датата на предсрочна изискуемост до 29.01.2025 г. Присъдени са и направените по делото разноски - 245,68 лв. (двеста четиридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляващи заплатена от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист и 180,00 лв. (сто и осемдесет лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.