Решение № 307 от 15.07.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Ловеч, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20224310100144 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод постъпила молба от „Профи кредит България“ ЕООД против *** и П. ИВ. СЛ. искове за установяване на вземания по главница и договорна лихва, предмет на издадена заповед за изпълнение.

Твърди се, че между ищецът и **** и П.И. С. е сключен договор, по силата на който на Д. е предоставена кредит в размер на 2 000,00 лв., за срок от 48 месеца, с ГПР от 102,94 %, годишен лихвен процент от 76,89 %.

Договорът е сключен при общи условия, като за връщането му, солидарно с Д., се е задължила П.И. С.а. Сумата по кредита е усвоена изцяло и преведена по сметка на Д.. По договора се твърди, че е предложено изпълнение по три вноски, а по четвъртата изпълнението е частично, като общо е погасена сума в размер на 496,00 лв., от който 10,00 лв. такса за извънсъдебно събиране на вземания. Вземанията по договорната връзка са изцяло изискуеми с падежа на последната вноска - 10.02.2017 г.

След сключването на договора се твърди, че длъжникът Д. е починал, като негов правоприемник е М.М. Д.а, а останалите наследници, призовани към наследяване - Д.М.К.а и Наташа Милкова Николова, са се отказали от наследството на Д., като наред с нея по договорната връзка отговаря и солидарния длъжник П.И. С.а.

1

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата от 6 103,92 лв., от която 1 968,72 лв. лв. главница и 4 135,20 лв. – възнаграждение по договор за револвиращ заем № 5003149397, ведно със законната лихва до изплащането на вземането. Заявено е искане за присъждане на сторените разноски.

В депозиран по делото отговор ответниците оспорват ищецът да е изпълнил задължението си по договорната връзка - да предал на Д. сумата в размер на 2 000,00 лв. В случай, че сумата по договора е предоставена на Д. ответниците твърдят, че по нея е предложено изпълнение за сума по-висок от твърдяната от ищеца, но плащанията не се намерили надлежно счетоводно отражение. Ответниците оспорват при сключване на договора кредитополучателят и солидарният длъжник да са запознати и да са приели общите условия към договора. В отговора ответниците поддържат, че договорната връзка, по която се търси изпълнение, е недействителна поради противоречие със закона - в договора не са посочения условията за прилагане на уговорената лихва и начина на формирането му; не са посочени допусканията, на база на които е изчислен годишния процент на разходите, по ясен и разбираем за потребителя начин; при изчисляване ГПР не са включени такси по управление на кредита и оценка на досие. Твърди се, че клаузите относно договорната лихва и разходите по договорната връзка са неясно формулирани, уговорени във вреда на потребителя, не е посочен начина на изменение на размера им. Тези клаузи се твърди, че не са индивидуално уговорени. Твърди се, че уговорения размер на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора. Ответниците поддържат в отговора, че уговорката за заплащане на такси във връзка със забавено погасяване на задължения, противоречи на закона, който постановява, че при забава кредитора има право само на обезщетение за забавено изпълнение. Възможността за принудително събиране на вземанията по главница и възнаградителна лихва се твърди, че е погасена.

Ищецът не е участва по делото със свой представител, становище за основателност на заявените искове излага в молба от 08.06.2022 г.

В хода на делото ответникът участва лично и с назначен му от съда 2 процесуален представител – адв. А., който по същество излага становище за неоснователност на заявените искове, като съображения развива в писмени бележки.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено заявление от ищеца е образувано ч. гр. д. № 4330/2021 г. по описа на РС Варна. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Д.М.К.а, Н.М.К. и М.М. Д.а, като правоприемници на ****, солидарно с П. ИВ. СЛ. да заплатят на „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 1 968,72 лв. – главница, ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до изпащането й, от която Д.М.К.а, Н.М.К. и М.М. Д.а дължат по 656,24 лв., съобразно дела си в наследството, а П. ИВ.

СЛ. отговаря за цялата, 4 135,20 лв. – договорно възнаграждение за периода 10.06.2013 г. до 10.02.2017 г., от която Д.М.К.а, Н.М.К. и М.М. Д.а дължат по 1 378,40 лв., а П. ИВ. СЛ. отговаря за целия размер на задължение за договорна лихва и сторените разноски в размер на 122,08 лв.

Против изпълнението на заповедта са подадени възражения от Д.М.К.а и Н.М.К., а с разпореждане от 25.10.2021 г. заповедта за изпълнение по отношение на тях е обезсилена. Възражения против изпълнението на заповедта са подадени и от длъжниците М.М. Д.а и П. ИВ. СЛ..

В стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за потребителски кредит от 14.01.2013 г., предоставен на ответника, е посечен вида на кредита, поискан от него – PROFI Made VIP, с максимален кредитен лимит от 2 000,00 лв., със срок за връщане 48 месеца, с месечна вноска от 135,00 лв., общ размер на сумата за връщане 6 480,00 лв. Във формуляра е вписано правото на отказ на потребителя от кредита в срок от 14 дни, възможността за предсрочно погасяване на кредита и обезщетенията, които потребителя дължи в тази връзка.

Въз основана на подадено искане от ответника за отпускане на кредита PROFI Made между Д. и ищеца е постигнато съгласие и сключен договор при следните параметри – размер на кредита 2 000,00 лв., срок от 48 месеца, вноска по кредита от 135,00 лв., с падеж 10-то число и общ размер на задължението 6 589,92 лв. По договора страните са уговорили ГПР от 110 % и 3

ГЛП 76,89 %. Страните са уговорили смута по заема да се преведе по сметка на длъжника с посочен номер. Ангажирано е преводно нареждане от 15.01.2013 г., с което кредиторът е наредил да се плати сумата по сметката на длъжника. Изпълнението по договора е обезпечено с поръчителство от П.И.

С.а.

В договора страните са приели, че неразделна част от него са общите условия за договори за револвиращ кредит за физически лица, които са предадени на ответника, като той е удостоверил, че се е запознал с тях и ги е приел. В общите условия е отразено, че при просрочие на една вноска по договора с повече от тридесет календарни дни договорната връзка се прекратява автоматично, а вземанията по него стават предсрочно изискуеми, без да е необходимо кредитора да изплаща на кредитополучателя уведомление, покана, предизвестие или други. В този случай страните могат договарят различен начин на уреждане на отношенията помежду си.

Договорено е, че всяко известие, инструкция, въпрос или документ, отнасящи се до договора се връчват лични или чрез препоръчана пратка, като кореспонденцията се осъществява с длъжника на адреса, посочен в договора /**** и гр. *****.

**** е починал на 20.01.2013 г., като е оставил за свои наследници по закон низходящите Д.М.К.а, Н.М.К. и М.М. Д.а, което се установява от удостоверение за наследници изх. № 1431/22.04.2021 г., издадено от Община Ловеч. Д.М.К.а и Н.М.К. са заявили откази от оставеното наследство от наследодателя им ****, като отказите им са вписани под № 30 и 31 в книгата по чл. 49 ЗН.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 16.01.2013 г. сметката на Д. в „Банка ДСК“ АД е заверена със сумата от 2 000,00 лв. След смъртта на Д. сметката е закрита. По договора е предложено изпълнение на 21.03.203 г. за сумата от 136,00 лв., на 15.05.2013 г. за сумата от 140,00 лв., на 10.07.20143 г. за сумата от 150,00 лв., на 09.02.2018 г. за сумата от 60,00 лв. и на 12.04.2018 г. за сумата от 10,00 лв. С предложеното изпълнение е погасена сума по главница в размер на 31,20 лв., 454,80 лв. – договорна лихва и 10,00 лв. – такса по тарифата на дружеството за съдебно и извънсъдебно събиране на просрочен дълг. По договора като негасена ответникът води счетоводно сума в размер на 4

1 968,80 лв. – главница и 4 135,12 лв. договорна лихва. При определяне размера на ГПР-то е взет предвид размера му, лихвения процент, броя на погасителните вноски и вида им. Във връзка с кредита вещото лице е заключило, че счетоводството на ищеца е водено редовно. При разпита на вещото лице то уточнява, че изпълнението, предложено по договора е касово, но няма данни кой го е предложил.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявени са искове за установяване на вземане по главница, предмет на издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД.

Между ищеца и **** е постигнато съгласие и сключен договор за потребителски кредит. В договора длъжникът е удостоверил, че е запознат с общите условия към договора и ги е приел без възражения. В тази връзка съдът приема за неоснователни възраженията на ответниците в отговора, че общите условия към договора за потребителски кредит не са приети.

По договора ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 2 000,00 лв., които той се е задължил да върне, ведно с договорна лихва, за срок от 48 анюитетни месечни вноски, като падежа на последната вноска е 10.02.2017 г.

Във връзка с казаното неоснователни са възраженията на ответниците, че кредитора не е изпълнил задължението си да предаде на кредитополучателя сумата по договора.

Към датата на подаване заявлението до съда всички вноски по договора за кредит са били изискуеми.

Страните по една договорна връзка са свободни да определят нейното съдържание, вкл. досежно размера на възнаграждението за ползването на предоставения финансов ресурс. Свободата им да договарят е ограничена в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД - от повелителните норми на закона, а от друга страна от добрите нрави. Ограничените се отнася до гражданските и търговските сделки, с оглед даденото разяснение в т. 1 и 3-та на ТР № 1/2009 г. ВКС. Процесният договор попада под режима на Закона за потребителските кредити. Нормите в него са повелителни, поради което постановките на цитираното тълкувателно решение намират приложение, т. е. съдът може служебно да проверява действителността на клаузи от договорната връзка, от 5 която се черпят права, при наличието на правни и фактически основания за това.

По договора страните са уговорили годишен процент на разходите от 110,60 %. Към дата на сключване на договора разпоредбата, ограничаваща размера на ГПР—то по договор за потребителски кредит до петкратния размер на законна лихва, не е била действаща /договорът е сключен на 13.01.2013 г., а разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, въвеждаща ограничения в размера на ГПР-то, е в сила от 23.07.2014 г./. Страните не са можели да съобразят поведението си нея, поради което на настоящия етап съдът не може извърши проверка дали обективираното в договора съгласие й противоречи.

Съдът не споделя доводите на представителя на ответника, че методиката за формирането на ГПР-то не е била разяснена от ищеца на ответника, поради което тя влиза в противоречи със закона, тъй като начина на формирането на разходите по договора е нормативно установен в приложение към ЗПК.

За ползването на предоставения финансов ресурс страните са уговорили заплащането на възнаграждение, което на годишна база е в размер на 76,89 %.

За срока на договора размера на възнаграждението е 4 589,92 лв. Така уговорения възнаграждение по договора е в двойно над размер на отпуснатия кредит, съдът приема, че противоречи на добрите нрави.

Страните са свободни на уговорят размера на договорната лихва, но в практиката се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва /този смисъл решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II ГО, решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II ГО / . За това, че размера на законната лихва е отправна точка за преценка съответствието на договорната лихва с добрите нрави, свидетелства и действащата към момента законова уредба, която измерява процента на разходите по договора, част от които е възнаградителна лихва, със законната лихва. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП в размер единадесет пъти над размера на законната лихва противоречи на добрите нрави. Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, 6 присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. Ето защо съдът следва да откаже установяването на вземане за договорна лихва.