Решение № 16 от 21.01.2022, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Шумен, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Зара Ех. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20213600500535 по описа за 2021 година

Производство по чл.435, ал.2, т.2 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 35035/22.11.2021г. депозирана от С.И.С. с ЕГН ********** от гр. Ш., чрез адв. Д. С. от АК – Ш., длъжник по изп. дело № 2021*0401172 по описа на ЧСИ Д.З., срещу насочване на изпълнението върху имущество, което жалбоподателят счита за несеквестируемо, чрез 1/ налагане на възбрана на 4/6 ид.ч. от имот в гр. Ш., ж.к. № , ап. с идентификатор *** представляващ единствено жилище на длъжника – с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК; 2/ наложен запор на трудовото възнаграждение във „Вектор 33“ ЕООД – гр. С. - за който жалбоподателят твърди, че е несеквестируем – с правно основание чл. 435, ал. 2, т.2 от ГПК. По отношение несеквестируемостта жалбоподателят твърди, че имотът представлява единствено жилище.

В писмени бележки, сочи, че длъжникът има и друг имот, чрез който може да се удовлетвори вземането, ако не бъде платено. Относно запора на трудовото възраграждение счита същия за недопустим, тъй като е насочен върху несеквестируем доход. Сочи, че от справка от НОИ е видно, че доходът по трудов договор е 100лв. - шест пъти по-малко от МРЗ. От получен отговор от управителя на дружеството – работодател също сочи, че доходът е под МРЗ.

Освен с аргумент за несеквестируемост, жалбоподателят атакува насочването на изпълнението чрез възбрана и запор и най-общо поради това, че са извършени при нередовност на сезирането на ЧСИ-наложени без молба от взискателя, по своя инициатива, без надлежно пълномощно по чл.18 от кмета на общината.

1

Предвид изложеното моли съдът да отмени атакуваните действия на ЧСИ и присъди на жалбоподателя направените разноски за настоящото производство.

Постъпила е допълнителна жалба от С. вх.№183/17.01.2022г./извън срока по чл.436, ал.1 от ГПК/ в която излага допълнителни аргументи досежно незаконосъобразността на атакуваните действия

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят не е депозирал писмени възражения по жалбата и не е изразил становище по нея.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата. По отношение на запора излага, че с оглед на това, че трудовото възнаграждение на длъжника е под МРЗ, удръжки няма да има. Досежно възбраната сочи, че при липса на доброволно плащане и наличност по банковите сметки дълга не е преобезпечен. Сочи още, че опис на имота не е насрочен, а възбраната препятства единствено продажбата на имота и е изцяло обезпечителна мярка.

Съдът счита, че жалбата, в частта й против насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, чрез налагане на запор на трудово възнаграждение и възбрана на недвижим имот, е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. В частта й против насочване на изпълнението чрез налагане на запор и възбрана поради това, че са наложени най –общо по нередовна и недопустима молба, без възлагане на ЧСИ, жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част, като недопустимо следва да се прекрати.

Приложеното изп. дело № 2021*04001172 е образувано по депозирана на 21.10.2021 г. молба от Община Шумен, представлявана от кмета, действаща чрез пълномощник Д.Д. – секретар на Община Шумен, съгласно заповед № РД 25-1949/27.09.2017 г. и юрисконсулт Р.А. /молбата е подписана от двамата пълномощници/, срещу длъжника С.И.С., с приложени към нея два акта за установяване на задължения по чл.107 ДОПК, а именно: АУЗ № АУЗД001074/28.01.2016 г. за сумата в общ размер на 385,24лв. /с вкл. лихви/ за дължими данъци недв. имоти, пр. средства и ТБО, както и АУЗ № АУЗД 002231/05.08.2020 г. за дължими данък недв. имоти и ТБО /ведно с лихвите/ в общ размер на 248,42лв..

В молбата за образуване на изпълнителното дело, си взискателят е поискал на основание чл.18 ЗЧСИ, съдебният изпълнител да направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и да определи способ за изпълнение. Освен това подробно е изброил и какви действия ЧСИ да извърши, в т.ч. справка за трудови възнаграждения, пенсии и др. в НОИ, да наложи запор на банковите сметки, да наложи възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника, на територия на Община Шумен, да извърши опис и т.н.

С допълнително писмено становище, взискателят – Община Шумен, чрез пълномощника си юриск. Р.А. – старши юрисконсулт, е приложил с оглед редовността на 2 сезирането на ЧСИ Заповед № РД 25-1949 / 27.09.2021 г., с която на основание чл.4, ал.3, ал.4 и ал.5 ЗМДТ вр. с чл.8, ал.5 ДОПК, чл.12 ЗНАП и чл.44, ал.2 ЗМСМА е определен Д.Д.

– секретар на Община Шумен за процесуален представител на Община Шумен и на Кмета на Община Шумен пред съда и съдебни изпълнители във връзка с принудителното събиране на местните данъци и такси. Приложени са още пълномощно от кмета на общината за упълномощаване на юриск. Р.А., като процесуален представител на Община Шумен, а така също и на кмета, както и пълномощно от секретаря Д.Д., за упълномощаване на юриск. Р.А. за представителство във връзка със събирането на местните данъци и такси.

ЧСИ е пристъпил към изпълнение по молбата на взискателя, като е извършил цялостно проучване имуществото на длъжника. Наложил е запори на банковите сметки на длъжника в три банки, след справка в регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ.

Наложил е и запор на трудовото възнаграждение на длъжника, след справка за регистрираните трудови договори във “Вектор БГ 33“ ЕООД, като изрично е посочил, че при запор върху трудовото възнаграждение, удръжките се правя при спазване правилата на чл.446а от ГПК и чл.446а от ГПК.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 18.11.2021 г., с която е уведомен, че задължението му по изпълнителното дело възлиза на 1234,10 лв. /главници и лихви/, 329,71 в. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./, както и сумата от 392,49лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, към 23.11.2021 г.

С ПДИ на длъжника са съобщени и наложените запори, в т.ч. запора на трудовото възнаграждение във “Вектор БГ 33“ ЕООД, както и наложената възбрана върху 4/6 ид.ч. от недвижим имот – апартамент в гр. Ш., ж.к. № , ап. с идентификатор ***.

Възбраната по изпълнителното дело е вписана с вх. рег.№ 7123/11.11.2021г.. Видно от справка от НАП от 27.10.2021 г., длъжникът притежава недвиждими имоти – сграда в гр. Ш. ж-к № ап. и земя и сграда в с.З.Н. /общ. К., обл. Ш./. По делото не е насрочван опис, нито е обявявана публична продан на процесния имот.

Запорното съобщение е връчено на работодателя на 15.11.2021г.. Видно от приложения отговор от 17.11.2021 г. от „Вектор БГ 33“ ЕООД-гр. С., на основание чл.508 ГПК, признава вземането, върху което е наложен запор, заявява че няма претенции от други лица върху същото вземане и не е наложен запор по други изпълнителни дела. Видно от справката за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 09.11.2021г. за длъжника С.С. е отразена заплата в размер на 100лв.. Никъде в материалите по делото не се съдържат доказателства за извършени плащания от работодателя на ЧСИ по наложения запор на трудовото възнаграждение, а липсват и такива твърдения в жалбата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: В разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е посочено кои действия на съдебния изпълнител длъжникът може да обжалва, сред които по т.2 - насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.

По жалбата против насочване на изпълнението върху процесния недвижим имот, 3 поради несеквестируемост:

С т.1 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено с кои действия на съдебния изпълнител се насочва принудителното изпълнение, като е прието, че такива действия са налагането на запора или възбраната. Запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др., но съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия /без позоваване на несеквестируемост в жалбата/ не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават/несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.

Действително, съгласно разпоредбата на чл.444, ал.1, т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено срещу жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на МС, надвишаваща част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 от ЗС. По смисъла на цитираната разпоредба в семейството на длъжника влизат само тия лица, които са свързани с длъжника чрез създадени от него семейни връзки на брак, произход или осиновяване. Тези лица трябва да живеят с длъжника.

За да е налице защита произтичаща от несеквестируемост на жилище, трябва да се установи по несъмнен начин, че съответният жилищен имот е единствен за задълженото лице и неговото семейство. Длъжникът, който извлича благоприятни последици за себе си, следва да докаже предпоставките на чл.444, т.7 ГПК, а именно, че той и членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище, с допустимите по ГПК доказателствени средства /декларации, справки от службата по вписванията и т.н./. Това следва да направи при предприемане на действия по принудителното изпълнение, в рамките на изпълнителния процес. Съдебният изпълнител също е длъжен да провери служебно, дали правото, обект на изпълнителния процес е секвестируемо.

Възбраната в изпълнителното производство е вид обезпечение на вземането и не пречи на длъжника да ползва имота докато не се удовлетвори взискателя. Съгласно приетото по т.1 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребими вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор или възбрана върху тях е допустимо, тъй като запорът, респ.възбраната ги задържа в патримониума на длъжника. Затова налагането на запор или възбрана върху вещ не е несъвместима с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Видно от 4 доказателствата по изпълнителното дело /и обясненията на ЧСИ/ опис на имота не е насрочван и не е обявявана публична продан.

Освен това следва да се посочи и че в случая в жалбата длъжникът не сочи колко са членовете на семейството му с които живее заедно, съответно дали някой от тези членове има друго жилище, къде живее семейството, не се прилагат и никакви доказателства в тази връзка. В писмените бележки длъжникът твърди, че има друг имот, който ще удовлетвори вземането, ако не бъде платено. Видно от справка от НАП освен притежаваният от длъжника недвиждими имоти – сграда в гр. Ш. ж-к № ап., е записано, че притежава земя и сграда в с.З.Н. /общ. К., обл. Ш./, като липсват повече данни за имота /жилищен ли е той, с каква площ и т.н./. По отношение членовете на семейството от приложените по изпълнителното дело доказателства /справка от НБД Население/ се установява, че процесния имот е вписан като постоянен и настоящ адрес за длъжника и двете му деца /пълнолетни/.

Следователно в случая не би могло да се приеме, че с налагането на възбраната се нарушава несеквестируемостта. А и длъжникът не е доказал, че той или някой от членовете на семейството му, с които живее заедно не притежава друго жилище освен процесното.