Определение № 680 от 20.09.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 638/2020
- Вид
- Определение № 680
- Подписан
- 20.09.2024
- В сила
- 20.09.2024
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.156, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 и 114 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113 и 114 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 97 · Закон за движението по пътищата
- чл. 111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 680 гр. Перник, 20.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. В. като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. В. Гражданско дело № 20201700100638 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното :
РазмЯ.та на съдебните книжа е извършена, поради което съдът намира, че следва да извърши доклад по реда на чл. 146, ал.1 от ГПК, както следва :
По съображения изложени в исковата молба и след конкретизация на същата, ищците Я. С. Р. и М. И. Б., действаща със съгласието на майка си Я.
С. Р., и двете чрез адвокат П. К., молят да бъде осъдено ответното Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, да им заплати застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 28. 10. 2019г., около 10:50 ч. на пътя между с.
Жабляно и гр. Земен, виновно причинено от И. М. В., при управление на товарен автомобил марка ****, притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица ****., валидна за периода от 27.09.2019г. до 26.09.2020г., който изгубил контрол над МПС, преминал през лентата за насрещно движение и блъснал намиращия се на банкета Иво Борисов Лазов, в резултат на което причинил смъртта на същия, както следва : на Я. С. Р. в качеството й на съжителстваща на семейни начала с починалия, сумата 50 000лв., който иск е частичен от целия иск в размер на 200 000лв., ведно със законните лихви за забава, считано от 04. 11.
1
2019г. до окончателното изплащане на сумата и на М. И. Б. действаща със съгласието на майка си Я. С. Р. в качеството й на дъщеря на починалия, сумата 50 000лв., който иск е частичен от целия иск в размер на 200 000лв., ведно със законните лихви за забава, считано от 04. 11. 2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото.
Адвокат П. К. моли да й се присъди адвокатско възнаграждение с ДДС, за оказана безплатна правна помощ.
Съдът служебно намира, че предявените искове са редовни и процесуално допустими. Ищците не дължат държавна такса на основание чл.
84, ал.1, т.4 от ГПК.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е подало писмен отговор, чрез адвокат Тодор Тодоров. С него :
Се прави възражение за неподсъдност на предявените искове, като се навеждат доводи, че съобразно разпоредбата на чл. 105 от ГПК компетентен да разгледа предявения иск е Софийски градски съд, тъй като не е налице хипотезата на чл. 115. В тази насока се позовава на съдебна практика.
Пернишкият окръжен съд намира, че възражението се явява неоснователно.
Цитираната съдебна практика касае по – стари казуси, а с оглед процесуалната разпоредба на чл. 115, ал.2 от ГПК /нова/, исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Следователно подсъдността е изборна, а в случая и двете хипотези, визирани в чл. 115, ал.2 от ГПК са налице, поради което местно компетентен да разгледа делото е Пернишкият окръжен съд.
Счита, че делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключване на НОХД № 202/2020г. по описа на Пернишкия окръжен съд. Съдът намира, че и това искане също се явява неоснователно, тъй като вече делото е било спряно на нова основание, но именно поради наличие на влязла в сила присъда по НОХД № 202/2020г. по описа на Пернишкия окръжен съд, производството е било възобновено с определение 2
№ 406 / 28. 05. 2024г.
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не е представена банкова сметка на ищците, поради което моли производството по делото без движение.
Съдът намира, че действително не е посочена банковата сметка на ищците, съгласно изискването на чл. 127, ал.4 от ГПК, но в чл. 129, ал.2 от ГПК не е предвидено това основание за оставяне на производството по делото без движение, а следва да се задължат ищците в 7 дневен срок от получаване на определението, чрез адвокат П. К., с писмена молба, с препис за ответника да представят банковата си сметка.
По основателността на исковата претенция:
1.
Оспорва твърденията за вина на водача И. М. В. за причиняване на вредоносния резултат, оспорва механизма на настъпилото ПТП.
Счита, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се и оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Оспорва констативен протокол за ПТП в частта „обстоятелства и причини за ПТП". Без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД
Във връзка с гореизложеното твърди, че събитието е случайно (по смисъла на чл.15 НК) за водача И. М. В., като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Счита, че събитието е настъпило поради обстоятелства изцяло извън контрола на водача, като изключително лошо състояние на пътя, неправилна сигнализация в процесния пътен участък и лоша пътна маркировка.
Обстоятелствата, че банкетът е бил затревен и е липсвала мантинела също са допринесли за събитието. Затревената площ е довела до невъзможност за реакция и промЯ. на посоката на МПС или спиране. Поддържа още, че покойният се е намирал на пътното платно, а не извън пътя, което също е допринесло за събитието. Това се потвърждава и от обстоятелството, че единствено той е бил увреден от ПТП, а има данни, че на мястото на ПТП е имало група от около 9 лица. Доколкото се докаже, че покойният е бил извън платното, поддържам че леталният резултат се дължи и на липсата на мантинела в участъка, която би поела удара и би попречила на МПС да 3 напусне платното.
Поддържа още, че вина за събитието има лицето, възложило почистване на клони по процесния участък, тъй като последното не е подсигурило безопасността им до напускането на лицата, не е поставило преместваеми знаци, предупреждения за ограничаване на скоростта, пропускателни пунктове и/или не е осигурило поетапно преминаване на МПС само по едната лента, като така е допринесло за събитието.
Търди, че вина за леталния резултат има самия пострадал, който въпреки, че мероприятията във връзка с разчистването са били приключили и вече не е имал работа на процесния участък, и въпреки че не е бил водач на аварирало МПС и не е имал причина, налагаща оставането му, след премахване на преместваемите знаци и пропускателните пунктове, не е напуснал мястото.
Също така, поддържа, че ПТП се дължи и на двата неправилно паркирани автомобила, (МПС „Ситроен Ксара" и МПС „Лада Нива"], чието спиране не е било поради настъпила повреда или друга легитимна причина, като същите са били спрени в нарушение на чл. 94, ал. 2 ЗДвП и чл. 97 ЗДвП на пътното платно, без включени светлини и без поставен светлоотразителен триъгълник, като същите едновременно са ограничавали видимостта и са създавали илюзия, че между тях има място, на което да може да се спре безопасно.
Поддържа още, че на водача В. са били подадени серия от неразбираеми и трудни за интерпретация сигнали от страна на лице със стоп палка, които са го заблудили, че му се разпорежда да спре принудително за проверка на процесния затревен и негоден банкет.
Не на последно място поддържа, че В. е изпаднал в безсъзнателно състояние за няколко секунди непосредствено преди ПТП, за което същият няма вина и което не е могъл да усети и съответно да предотврати. Същото състояние е породено от хипогликимична криза, която той е получил и от изпадане в състояние на микросън, предизвикано от тежката форма на сънна апнея, от която В. не е знаел че страда.
2.
Доколкото противоправно поведение се установи, счита че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД МПС.
4
2.1. По изложените в предходната точка съображения поддържа, че вина за настъпване на събитието в голяма степен има лицето задължено да поддържа процесния пътен участък - „Агенция пътна инфраструктура".
Същият е бил в изключително лошо състояние, с лоша маркировка и неправилна сигнализация. Видно и от приложените към исковата молба снимки банкетът е бил изключително затревен. Липсвала е и мантинела, която да предотврати евентуално напускане на пътното платно от страна на МПС.
Затревената площ е довела до невъзможност за промЯ. на посоката на МПС или спиране. Доколкото се докаже, че покойният е бил извън платното, поддържа, че леталният резултат се дължи и на липсата на мантинела в участъка, която би поела удара и би попречила на МПС да напусне платното.
2.2.
Поддържа, че вина за настъпване на събитието има лицето, възложило работа на починалия (твърди че доколкото има данни работата да е касаела поддръжката на пътя, счита че това е „Агенция пътна инфраструктура"). Същото не е взело мерки за обезопасяване на участъка, като не е имало преместваеми знаци, поетапно пускане на движението и т.н. до напускане на работниците, което значително е завишило риска за живота и здравето им и намиращите се при тях длъжностни лица.
2.3. Твърди, че принос за настъпване на ПТП имат и водачите на двата специализирани автомобила (МПС „Ситроен Ксара" и МПС „Лада Нива"), паркирали тези два автомобила, в нарушение на чл. 94, ал. 2 ЗДвП и чл. 97 ЗДвП - на пътното платно, без включени светлини и без поставен светлоотразителен триъгълник, като за нито едно от двете МПС няма данни да е било повредено. Същите са ограничавали видимостта и са били разположени по начин, създаващ заблуждението че между тях може да се спре.
Повтаря в т.2.4 и 2.5. отново вече изложени твърдения.
2.6. Видно от документите по делото покойният в нарушение на чл. 108 ЗДвП се е намирал на пътното платно, а не на банкета или извън пътя, бил е без светлоотразителна жилетка и се е движил с гръб към движението, което също е допринесло за събитието. Евентуално на изложеното и доколкото няма данни за действията на покойния непосредствено преди ПТП, поддържам че той е изскочил внезапно на пътното платно в нарушение на чл. 114 и 113 ЗДвП, като не е съобразил поведението си с другите участници в движението, не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата 5 скорост на движение, не се е огледал преди да пресече. Същият е предприел пресичане на необозначено за това място и при наличие на затруднена видимост и е навлязъл внезапно на пътното платно. С тези си действия той е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП (вкл. на чл. 113 и 114 от същия), като се е изложил на ненужен риск и е направил събитието неизбежно.
Поради горното, считам, че настъпилият вредоносен резултат е съпричинен от самия пострадал в значителна степен.
Приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай Л. е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на съпричиняване, който счита, че в случая е в изключително голяма степен.
3.
Оспорва ищците действително да търпят неимуществени вреди от загубата на И. Б. Л..
Позовава се на документите към исковата молба, че ищците и покойния са живели в различни домакинства - покойният е с адрес ****, а ищците са с адрес ***, което индикира липса на връзка (или прекъсване на връзката] между тях. Няма данни между ищците и покойния да е съществувала особена привързаност, някой от ищците да е полагал грижи и да е бил финансово или фактически зависим от покойния, респективно покойния към някоя от ищците.