Решение № 128 от 11.02.2020, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ 128 гр.

Кюстендил, 11.02.2020 год.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия , в открито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ : А. РАДЕВ при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д. № 1330/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ

ИНС“ АД,ЕИК *********, съдебен адрес *** Д, е предявило против А.Д.А., ЕГН **********,***, искове да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 1450.74 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0902-5060-15-301676, в т.ч. и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от деня на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното му изплащане.

В срока за отговор на ИМ ответникът изразява становище за допустимост на иска, но оспорва същия и моли за отхвърлянето му като неоснователен поради това, че на процесната дата ответникът не е управлявал моторното превозно средство.

Ангажира и събирането на доказателства.

КРС, след като обсъди при усл. на чл. 235, ал.2 и 3 ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Вечерта на

09.04.2015 г. ответникът А. отишъл заедно със свидетеля Б. в кафене „Енигма“, в кв. „Запад“, на гр. Кюстендил, за да играят карти. Ответникът употребил алкохол, поради което, към 22:30, 23:00 часа св. Б. го откарал до дома му в гр.

Кюстендил, кв. „Герена“, бл. 155 със собствения на ответника лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № ******. Свидетелят предал ключовете от автомобила на ответника, който ги взел и се прибрал в дома си, а Б. бил взет от „Пламен с Мицубишито“ и се върнал в гореупоменатото кафене. Горното се установява от показнията на св. Б..

Около 00:10 часа на 10.04.2015 г. било установено ПТП с участници – собствения на ответника лек авотмобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № ****** и два други леки автомобила, които били паркирани, единият от които - лек автомобил марка „АУДИ“ с рег******- собственост на И.Л.Н.. От пристигналите на място полицейски служители били установени щетите по автомобила на Н. като бил изготвен Протокол за ПТП № 1509730 от 10.04.2015 г. /л. 6 от делото/, видно от който на същата дата около 00:10 часа в гр. Кюстендил, на ул. „Синчец“ било реализирано ПТП от Участник 1, а именно лек автомобил марка

„Сузуки“, модел „Витара“, с рег******, собственост на А.Д.А. /ответник в производството/, който движейки се в посока от 7-мо ОУ към бл. №184, поради употреба на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, губи управление над МПС и блъска Участник № 2 - лек автомобил марка „АУДИ“ с рег******, собственост на И.Л.Н., както и Участник 3, които били паркирани, в резултат на което настъпили материални щети за Участник № 2.

Издаден бил АУАН № 947317/10.04.2015 г., а въз основа на него - НП № 15-1139-000265/08.05.2019 г., връчено на ответника на 25.06.2015 г., видно от което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева, както и заверено копие на АУАН № 726424/10.04.2015 г., без въз основа на него да е издавано наказателно постановление срещу ответника.

Срещу А. било образувано досъдебно производство № 375/2015 г. по описа на КРП за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, същото прекратено, поради липса на доказателства за извършването на съставомерното деяние, а именно – че на 10.04.2015 г. обвиняемия А. /и настоящ ответник в производството/ е управлявал МПС след употреба на алкохол. В тази връзка изискано и приложено е по делото и цялото ДП № 375/15 по описа на КРП, същото с № 380/15 г. по описа на РУ ‚“П“ Кюстендил, в съвкупната преценка на материалите по което е изготвено и Постановление

Вх. № 759/2015 г. на Районна прокуратура – гр. Кюстендил за прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

От представените на л. 16 и 19 от делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ и застрахователна полица № BG22114001242432/29.04.2014 год., сключена за лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, с рег******, собственост на ответника, и валидна за времето от 30.04.2014 год. до 29.04.2015 год /т.е. същата е валидна през времето на настъпване на процесното ПТП/. Представени са и заверени копия на Експертиза по щета № 0902-5060-15-301676 /л. 12/ и сравнителна експертиза по щета № 0902-5060-15-301676 /л.13/, както и заверени копия на 2 бр. описи-заключения с детайлно описани щети на лек автомобил марка „АУДИ“ с рег.№ КН 2216 ВМ с посочване на разходите за тяхното възстановяване, чийто общ размер е 1220,74 лв., както и сумата от 210.00 лева, представляваща репатрирани покрити разходи.

Представено и прието като доказателство е и заверено копие на Доклад по щета № 0902-5060-15-301676/1 /л.11 от делото/ за изплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество на И.Л.Н., собственик на лек автомобил марка „АУДИ“ с рег******, в размер на 1430,74 лева, както и сумата от 20.00 лева, представляваща ликвидационни разходи, които суми са заявени като предмет на регресната претенция на ищеца срещу ответника.

Извършеното плащане на застрахователното обезщетение от ищцовото дружество на И.Л.Н. се установява и от представеното на л. 8 от делото заверено копие на преводно нареждане за сумата от 1430,74 лева, което обстоятелство освен това съдът е обявил и за ненуждаещо се от доказване с протоколно определение от 09.10.2019 г.

От приетата по делото САТЕ се установяват механизмът на настъпване на процесното ПТП от 10.04.2015г., размерът на причинената щета, а така също и на ликвидационните разноски, които съвпадат с изложеното в исковата молба и наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилата щета.

По делото е представена регресна покана, адресирана до ответника относно изплащането на застрахователното обезщетение в размер на 1430,74 лева и правото на регрес към застрахования във връзка с чл. 274 от КЗ (отм.), без приложени към същата доказателства за връчването й на ответника.

От материалите по ч.гр.д. № 635/2019 г. на КРС /прието като доказателство в цялост/ се установява това, че за исковите суми и основание ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК, което било уважено с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение № 378/25.03.2019 год. и при усл.на чл.415, ал.1, т.1 ГПК е предявен иск за установяване съществуване на вземането.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства. Съобразявайки установеното съдът счита, че предявеният иск е допустим и основателен, поради което ще се уважи в пълния му размер. Мотивите на съда са следните:

Ищецът претендира установяване на вземане по заповедно производство, основавайки се на регресна отговорност на виновен за настъпило ПТП водач на МПС, на основание разпоредбата на чл. 274 от Кодекса за застраховането (отм.).

Фактическият състав на чл. 274, ал.1 от КЗ (отм.) включва три елемента – 1/валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования, 2/изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице и 3/ деликт – противоправно деяние, изразяващо се в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, имуществени вреди и причинна връзка между деянието и вредите.

В конкретиката на казуса, страните не оспорват факта за наличие на сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" от ответника, която е валидна към датата на процесното ПТП. Не е спорен и факта на изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца ЗК "Лев Инс"-АД на И.Л.Н., собственик на лек автомобил марка „АУДИ“ с рег******, което обстоятелство съдът освен това е обявил и за ненуждаещо се от доказване с оглед изявлението на ответната страна.

Спори се по останалите елементи от фактическия състав на чл. 274 от КЗ (отм.), а именно участието на ответника в произшествието.

За доказване на претенцията си ищецът се позовава на

Протокол за ПТП № 1509730 от 10.04.2015 г. В трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/ 2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012 г. по т.д. № 423/ 2011 г. на ВКС, I ТО. Посочената практика е относима към т.нар. „констативни протоколи за ПТП“, какъвто е настоящият, доколкото е издаден от органите на полицията при посещението на мястото на процесното ПТП. Това по безспорен начин се установява от бланковата форма на протокола, където в графа "посетено на място", при възможни два отговора - "да" или "не", е указано, че с "х" се зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор "не". В тази хипотеза съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Отделно от това, ищецът, за установяване на обстоятелствата по Протокола, а именно – механизъм на настъпване на ПТП, настъпили вреди, както и причинната връзка между тях, е ангажирал и други доказателства, а именно назначената по делото техническа експертиза, която ги установява в съответствие с изложеното в протокола.

Относно установената концентрация на алкохол в кръвта на ответника, съдът намира следното: в съдебната практика е изяснено, че надлежният ред, по който се установява употреба на алкохол или друго упойващо вещество, е регламентиран в действалата към момента на настъпване на процесното произшествие Наредба № 30 от 27.06.2001 г. В

Наредбата е посочено, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използването на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Право на водача е да прецени дали да извърши или не медицинско изследване, но за да може да обори показателите, установени с техническо средство, той трябва да се яви в указаното му лечебно заведение в указания му срок. В случая, в съответствие с изискването на чл.

3, ал. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм.), действаща към датата на ПТП, е попълнен талон за медицинско изследване № 0174599/ същият приобщен към материалите в ДП № 380/2015г. по описа на РУ Кюстендил и ДП № 375/2015 г. по описа на КРП/ за МБАЛ Кюстендил, в който е посочено, че водачът следва да се яви в медицинското заведение до 01: 40 ч., т. е. в срока, посочен в чл. 3, ал. 3, т. 2 от посочената Наредбата, което няма данни същият да е сторил. В същия талон е посочено, че отчетените алкохолни изпарения в издишания от ответника въздух, при извършена с дрегер 7510 проба, възлизат на 2,26 промила. Ето защо релевантен показател за отчетената алкохолна проба на ответника отново е протоколът за ПТП /с показания над 1,2 промила/ в съвкупната му преценка с посочения талон за медицинско изследване, чието връчване на ответника е удостоверено с подписа му. Така, протоколът, като официален документ, при липса на оспорване на истинността му по реда на чл. 193 от ГПК следва да се приеме, че отразеното в него е вярно, тъй като не е отречена неговата материална доказателствена сила.

Освен това не се установи да е била нарушена процедурата за вземане на проба и изследването й, уредена в Наредба № 30 от 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, поради което същият следва да бъде ценен с оглед обвързващата сила на изложените в него обстоятелства.

Така, при неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа, каквото ответната страна не успя да проведе.