Решение № 292 от 01.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Русе, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520200577 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „......“ ООД - гр.Русе против наказателно постановление № 18 - 2500159/17.03.2025 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Русе, с което на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда му е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Наказаното дружество, редовно призовано, изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано.

Русенската Районна прокуратура, редовно призовА., не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа стрА. следното:

На 07.01.2025г. служители на ДИТ извършили проверка в аптека „Фармахим ЛК“ на адрес гр.Русе ул.“България“ № 100, стопанисвА. от наказаното дружество. В хода проверката било установено, че дружеството в качеството му на работодател не държи на разположение на контролните органи поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Впоследствие, на 27.01.2025г. в рамките на проверката по документи един от управителите на дружеството ги представил на св.Д. В..

Предвид установеното в хода на проверката на 07.01.2025г . св.В., инспектор при Дирекция“Инспекция по труда“ -гр.Русе съставила против дружеството АУАН, а въз основа 1 на този АУАН Директорът на “Инспекция по труда” -гр.Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.403а ал.1 от КТ на осн. чл.414, ал.1 вр.чл.416 ал.51 от КТ наложил на „......“ ООД - гр.Русе наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима РазгледА. по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.

В АУАН, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната стрА. на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирА. административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство.

При направения А.лиз на събраните доказателства съдът намира, че описА.та в АУАН и в НП фактическа обстановка е доказА. по безспорен начин. Съдът кредитира в цялост показанията на актосъставителката, доколкото възпроизведеното от нея е последователно, логично и непротиворечиво с остА.лия събран по делото доказателствен материал.

Безспорно са установени правно релевантните факти: качеството „работодател“ на жалбоподателя и липсата на поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време в аптеката.

Разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 КТ, под чиято нормативна специфика е субсумирано коментираното нарушение, е с императивен характер и предписва, че В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Работодателят съгласно чл. 403а, ал.

1 КТ е носител на задължение да държи на разположение на контролните органи в обекта 2 поименни графици за работа само в случаите, когато е установено сумирано изчисляване на работното време. Сумираното изчисляване на работното време винаги става с нарочен акт на работодателя /заповед/, предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 КТ, съгласно която работното време се изчислява в работни дни – подневно, а според ал. 2, работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В настоящия случай не се спори, че работодателят „Мобилмед – Фарма“ ООД е установил сумирано изчисляване на работното време от м. септември 2024г. до м. януари 2025 г. Ето защо съдът приема, че е реализирано положителното материално условие, за да може жалбоподателят да носи отговорност по чл. 403а, ал. 1 КТ при евентуално неспазване на задължението му да съхранява в обекта поименния график за работа за този период, за който е установил сумирано изчисляване на работното време.

Нормата на чл. 403а от КТ, императивно обвързва работодателя със задължение да държи на разположение на контролните органи посочените документи на местата, на които се полага наемен труд, с което се дава възможност на контролните органи да осъществяват ефективен контрол във всеки един момент от време и препятства нежеланието на работодателите да оказват съдействие на същите. Предвид това, след като посочените графици не са се намирали в проверявания обект, правилно е прието, че дружеството е извършило посоченото административно нарушение.

От събраните в хода на производството доказателства, по единен начин се доказа фактическият извод, че в момента на извършване на проверката санкционираното лице в качеството му на работодател не държи на разположение на контролния орган предварително утвърден поименен месечен график за работа на работещите за месеците от септември 2024г. до февруари 2025г, за които месеци било установено сумирано изчисляване на работното време. Нещо повече, тези документи следва да бъдат на разположение и на служителите, и на работниците в съответното предприятие, тъй като именно чрез тях се определя вътрешният трудов ред, работните смени, графици на работа и т. н.

Единственото възражение от защитата, което се прави в съдебно заседание е искането за преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл.415в от КТ.

Това възражение не може да бъде споделено, вкл. и предвид показанията на счетоводителката на дружеството св.Н. А.. От тях се установява единствено, че към момента на проверката графиците за сумиране на работното време за м. януари 2025г. са и били дадени от един от управителите на дружеството по погрешка, вместо тези за м.декември 2024г. Нейните показания в съвкупност с показанията на другия разпитан свидетел – Семо Семков, служител в аптеката всъщност водят единствено до извода, че процесните графици към момента на проверката не са били на разположение в обекта. Всъщност следва да се посочи, че в показанията им има съществено разминаване, като св.А. твърди, че се е обадила на управителя за сгрешените графици на следващия ден след предоставянето им, докато св.Семков е сигурен, че те са били върнати същия ден, което очевидно не отговаря на 3 истината. В този смисъл съдът приема за безспорно, че нарушението не е отстранено веднага след отстраняването му, но и не само по тези причини деянието се явява съставомерно.

Дори и да се приеме, че графикът за м.декември 2024г. не е бил наличен поради недоглеждане в аптеката, то следва да се има предвид, че там е следвало да бъдат графиците за значително по-голям период от време – от м.септември 2024г. до м.януари 2025г. , доколкото разпоредбата на чл.403а ал.1 от КТ изисква наличност в подконтролния обект на поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Под "отстраняването" веднага законът има предвид същото да е извършено до приключване на проверката в обекта, което държи сметка за обективния характер и естество на нарушението, свързано не с поначало липсата на поименен месечен график, а с неразполагането му в обекта, достъпно за вниманието на контролния орган. В случая това не е сторено не само до приключване на проверката, не дори и в същия ден ,а едва 20 дни покъсно (декларация на л.20 от делото), което очевидно по никакъв начин не отговоря на законовото изискване.

По тези причини съдът намира, че нарушението не е отстранено веднага след установяването му, в който контекст неоснователно е настояването за приложение на привилегирования състав на чл. 415в КТ. В този смисъл е безпредметно да се обсъжда наличието или не на втория кумулативен критерий по чл.415в ал.1 от КТ - ненастъпване на вредни последици.

Наказанието е правилно индивидуализирано, доколкото е съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като е наложено наказание към минимума на санкционната норма.

В този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Предвид изхода на спора своевременно направеното искане за присъждане на разноски и сложността на делото на основание чл. 63д, ал.4 ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 100 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ, вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. чл.63д, ал.5 ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал.9 вр. чл.63д, ал.4 ЗАНН‚ съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18- 2500159/17.03.2025г. на Директора на Инспекция по труда – Русе, с което на основание чл. 414, ал.1 вр.чл.416 ал.51 от КТ на „.....“ ООД му е наложена "имуществена санкция" в размер на 1 500 лв.

ОСЪЖДА „.....“ ООД да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София сумата 100 (сто) лева разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5