Решение № 576 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100512625 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20054143/22.08.2022г. по гр.д. № 21503 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 148 – ми състав И нститут по отбрана „П.Ц.Л.“ към Министерство на отбраната с Булстат **** е осъдено да заплати на В. С. Н., ЕГН **** на основание на чл. 86 от ЗЗД законната лихва за заплащане на неплатена присъдена с решение по гр.д. № 35820/2015г. по описа на СРС сума като обезщетение за оставане без работа в размер на 2694,45лв. за периода от 18.10.2019г. до окончателното й изплащане ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 266,16лв., представляващи съдебни разноски; Институт по отбрана „П.Ц.Л.“ към Министерство на отбраната с Булстат **** е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 47,45лв. за държавна такса, като са отхвърлени исковете за: сумата от 2678,99лв. претендираната като обезщетение за забава за периода от 24.06.2015г. до 14.04.2019г. за плащането на обезщетението за оставане без работа; за законната лихва за периода от 14.04.2019г. До 17.10.2019г., както и за периода след 18.10.2019г.

За законна лихва за горница за главница над 2694,45лв. до претендирания размер от 6930,60лв., като В. С. Н., ЕГН **** е осъдена да заплати на Институт по отбрана „П.Ц.Л.“ към Министерство на отбраната с Булстат **** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски в размер на 83,46лв, а

1

Срещу така постановено решение са депозирани:

1. въззивна жалба вх. № 25064044/26.09.2022г. по регистъра на СРС от ищеца В. С. Н., ЕГН **** в частта, в която исковете са отхвърлени.

Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че платената сума от 2150,97лв. била частично плащане на сумите, които й били присъдени с решението на СРС по дело № 35820/2015г. от 552,92лв. и на СГС дело 14320/2017 от 600лв. Тези суми погасявали съдебните разноски от 1152,92лв.

Тези плащания погасявали и част от лихвата от 998,05лв. След това плащане неплатена останала присъдената главница от 6930,60лв., както и неплатена останала и лихва в размер на 2040,95лв Дори да се приеме, че период на дължима лихва не е с начало 24.06.2015г., а е с начало 15.04.2016г., то и в този случай неплатената лихва към 18.10.2019г. била 1470,18лв. Неправилно било прието от СРС че било извършено прихващане от ответника със сумата от 3591,32лв, защото за такова прифващане тя не била уведомена . Дори да се приемело, че такова е извършено, то и в този случай към момента неплатена главница би била 3339,28лв, като лихвата до 18.10.2019г. върху главница от 6930,60лв. била 1470,18лв. към 18.10.2019г, а ако се приемело, че има прихващане – 2467,32лв. към подаване на жалбата на 26.09.2022 г.

Претендирала е разноски.

Въззиваемият – ответник по исковете И нститут по отбрана „П.Ц.Л.“ към Министерство на отбраната с Булстат **** е оспорило жалбата.

Посочило е, че решението в тази част е правилно. Не било ясно каква лихва се претендира – мораторна или законна и своеврменно направил възражение за същото. Ако се търсела мораторна лихва то такава евентуално се дължала от 19.11.2018г. дата на влизане в сила на решението по дело 35820/2015г на СРС, потвърдено с решение по въззивно дело № 14329/2018г. На СГС. Ако се приемело, че мораторна лихва се дължи от 24.06.2015г., то задълженията били погасени по давност срок на която бил по чл. 111 от ЗЗД. Извършил бил прихващане с вземането си срещу ищеца за сумите, присъдени с решение по дело № 32239/2017г., отделно бил платил и сумата от 2150,97лв.

Претендирало е разноски.

2. въззивна жалба вх. № 25060837/02.09.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Институт по отбрана „П.Ц.Л.“ към Министерство на отбраната с Булстат **** в частта, в която искове са уважени. Изложило е съображения, че решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че исковата молба не била редовна, защото не сочела основанието и размера на претенциите, период на същите. Уточненията направени от ищеца били след срока, а и не изпълнявали в цялост указанията. Районинят съд не се съобразил с периода, посочен от ищеца с молбата му от уточнение, а извършил свои изчисления, каквото не било искано от ищеца така сумата от 1188,40лв. Била изчислена от 2

СРС върху сума, която не била искана от ищеца, така СРС се произнесъл свръхпетитум. Сумата за разноски от 317,74лв. по решението по дело № 32239/2017г. била техническа грешка, в действителност била 325,74лв, което обаче не било съществено и нямало място в спора по делото. Нито една от страните не била искала от съда да изчислява лихви по стари решения, поради което и определената от СРС сума от 2694,45лв. Като дължима и лихвата върху нея били неправилни и неточни..Ищцата искала лихва от 14.04.2019, а СРС присъдил лихва от 18.10.2019г., което не било искано от ищеца и било недопустимо.. Плащането на 17.10.2019г. било за сума от 2150,97лв., защото било извършено прихващане между суми дължими от двете страни, не бил изпаднал в забава Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ищец Ва. С. Н., ЕГН **** е оспорила жалбата. Посочила е, че решението в обжалваната част било допустимо и правилно. Плащанията следвало да се отнесат за погасяване на сумите по начина, посочен във въззивната жалба.

Прихващане не било извършено, защото не била уведомена за него. Дори условно да се приемело, че такова е извършено, то размер на дължими суми били тези, които посочила във въззивната жалба.

Претендирала е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2009756/15.04.2019г., уточнена с молба от 28.09.2020г. на В а. С. Н., ЕГН **** срещу Институт по отбрана „П.Ц.Л.“ към Министерство на отбраната с Булстат **** с която е поискала от съда на основание на чл. 86 от зЗД да осъди ответника да й заплати законната лихва за забава на плащането на присъдената й с решение по дело № 35820/2015г. по описа на СРС главница по чл. 225, ал.1 от КТ в размер от 6930,60лв. за периода от 24.06.2015г. до окончателното й изплащане, която сума за периода от 24.06.2015г. до 14.04.2019г. е в размер на 2678,99лв. Навела е твърдения, че с влязло в сила на 07.12.2015г. Решение по дело № 38269/2010г. по описа на СРС било признато за незаконно и отменено уволнението й , извършено от ответника със заповед от 17.06.2010г., на 24.06.2015г. предявила иск по чл.

225, ал.1 от КТ и с влязло в сила на 19.11.2018г. Решение по дело № 35820/2015г. на СРС, потвърдено с решение по въззивно гр.д. № 14329/2017г. на СГС й било присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 17.06.2010г. до 17.12.2010г. в размер на 6930,60лв. Така присъдената сума не била платена й до момента, поради което и ответникът изпаднал в забава на плащането й, дължал обезщетение в размер на законната лихва за забава за периода от 24.06.2015г. до изплащането на присъдената главница, до подаването на исковата молба тази лихва била в размер на 2678,99лв. Получила била сумата от 2150,70лв. по нареждането от 17.10.2019г., но нямала уговорка с ответника за това. Претендирала е разноски.

3

Ответникът Институт по отбрана „П.Ц.Л.“ към Министерство на отбраната с Булстат **** в предоставения му срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че исковата молба независимо от уточненията не била редовна, защото не сочела нито основание, нито период нито размер на вземанията. Не било ясно дали се претнедира законна лихва или мораторна лихва. Мораторна лихва не се дължала за период преди 19.11.2018г. Законна лихва не можело да се претендира преди подаването на исковата молба.

Задълженията били погасени по давност съобразявайки характера и периода на претендираното вземане. Платил сумата от 2150,97лв. на 18.10.2019г.

Това бил остатък от дължимата сума след като се съобрази направеното прихващане с вземането му срещу ищеца присъдено с Решение по дело № 32239/2017г. на СРС влязло в сила на 03.04.2019г. с което му били присъдени 3591,32лв. ведно със законната лихва до изплащането й, както и съдебни разноски от 315,74лв. Лихвите изчислил към 14.05.2019г. и при прихващане на насрещните задължения непогасен остатък от вземането на ищеца било 2150,97лв. и тях платил с платежно нареждане от 17.10.2019г. Ищцата представила изпълнителния лист за главницата на 12.04.2019г., исковата молба била депозирана на 15.04.2019г. В този срок не било възможно да й се изплати сумата. За извършеното прихващане били водени разговори между страните с оглед сключване и на споразумение, изявление за прихващане направил на 27.05.2019г., което 5 пъти било изпращано на ищеца с куриер, но то се връщало като непотърсено, било й връчено на 10.10.2019г. От специална комисия при 4отказ“ и това било отразено в протокол от 10.10.2019г. Прихващането било между всички дължими суми между страните по двете съдебни дела – 35820/2015г. и № 32239/2017г. Претендирал е разноски.

По делото е прието неоспорено от страните Решение №1/26.05.2015г. по дело № С-11/2014г. по описа на СГС, влязло в сила на 07.12.2015г., с което е признато за незаконно уволнението на В. С. Н. извършено със заповед от 17.06.2010г. на Директора на Института по отбрана към Министерство на отбраната, В. Н. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност , потвърдено е решението на СРС с което са отхвърлени исковете по чл. 128 и по чл. 226, ал.1 от КТ, като Института по отбрана към МО е осъден да заплати на В. Н. съдебни разноски от 240лв.

Приети са неоспорени от страните Решение от 22.05.2017г. по гр.д. № 35820/2015г. на СРС, изпълнителен лист издаден на 20.03.2019г. по същото дело, извлечение от портал за достъп до съдебни дела, справки за дела на СРС, Решение № 6065/26.09.2018г. по въззивно гр.д. № 14329/2017г. на СГС съгласно които с решението на СРС потвърдено с Решение на СГС от 26.09.2018г. По дело № 14329/2017г., влезли в сила на 19.11.2018г. , с които Института по отбрана „П.Ц.Л.“ към МО е осъден да заплати на В. С. Н. по предявен иск с искова молба от 24.06.2015г. с правно основание на чл. 225, ал.1 от КТ сумата от 6930,60лв. представляващи обезщетение за оставане без работа за периода от 17.06.2010г. До 17.12.2010г. поради незаконно 4 уволнение извършено със заповед от 17.06.2010г.; съдебни разноски от 600лв за въззивната инстанция, искът за горница над 6930,60лв. до 6947,74лв. е отхвърлен, като В. Н. е осъдена да заплати на Института по отбрана съдебни разноски от 7,39лв

Приета е молба от ищеца до ответника от 12.04.2019г. С която е представила за плащане изпълнителния лист, издаден по дело 14329/2017г., като е поискала сумата да се плати. Посочила е адрес в гр. София, ж.к. ****, банкова сметка и телефон.

По делото е прието неоспорено от страните Решение от 25.04.2018г. по гр.д. № 32239/2017г. на СРС, съгласно което с влязло в сила на 05.04.2019г.

В. С. Н. е осъдена да заплати на Институ по отбрана „П.Ц.Л.“ на основание на чл. 55 от ЗЗД сумата от 3591,32лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 22.05.2015г., до изплащането й, представляващи платени без основание изплатени обезщетения по чл. 220, ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ; сумата от 89,96лв. , представляваща лихва за забава за периода от 22.02.2017г. До 22.05.2017г.; сумата от 315,74лв. съдебни разноски, Институт по отбрана е осъден да заплати на В. Н. съдебни разноски от 43,87лв.

Прието е платежно нареждане неоспорено от страните съгласно което на 17.10.2019г. ответникът е наредил по сметка на ищеца сумата от 2150,97лв. С посочено основание „1092“.