Решение № 684 от 09.11.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 596/2021
- Вид
- Решение № 684
- Подписан
- 09.11.2021
- В сила
- 09.11.2021
- Състав
- Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Ивайло Младенов
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 684 гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Ивайло Младенов
Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001000596 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С въззивна жалба „Инвестбанк“ АД обжалва решение № 260 350 от 18.01.2021 г., постановено по т.д .№ 1 708/14 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 16 състав, в частта, в която е осъден да заплати на „Инженерконсулт“ ООД (н), на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от 4 000 лв., представляваща заплатена без основание сума в периода 21.12.2007 г. – 31.01.2014 г. за наказателни лихви и такси по договор за банков кредит № 106407 от 21.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 31.01.2014 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо в обжалваната част, като постановено по искова молба, нередовностите по която не са отстранени. В тази връзка твърди, че съдът е указал на ищеца да уточни периода за който твърди, че лихвата е недължима, като същият с молба е направил незначителни изменения на исковата молба, които по същество не изпълняват дадените указания. Твърди, че решението в обжалваната част е постановено при недопустимо изменение на иска. Твърди, че в шестото по ред заседание съдът е дал указания да се уточни исковата молба. Твърди, че съобразно константната практика на ВКС обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. С оглед на това твърди, че съдът е дал неправилни указания на ищеца да посочи причината на паричния превод, основанието на което е извършен превода, като мотивира фактическите си твърдения, че сумата подлежи на връщане. Твърди, че в нарушение на състезателното начало първоинстанционния съд даде указания на ищеца относно защитната му позиция (да конкретизира текстовете от договора и допълнителните споразумения, без същият да е твърдял, че има нарушения на допълнителните споразумения), както и че е дал възможност на ищеца да заяви нови твърдения след изтичането на преклузивния срок по чл.214 от ГПК, при отсъствие на предпоставките на чл.147 от ГПК. В тази връзка твърди, че едва в петото по ред заседание ищецът е заявил нови основания по две от допълнителните споразумения. Твърди, че ищецът има право да репликира, но репликата 1 следва да бъде заявена в допълнителната искова молба или в първото по делото заседание.
Твърди, че в нарушение на диспозитивното начало съдът е изискал и допуснал уточнения относно наказателната лихва, като ги е формулирал по начин, които не е използван в исковата молба. Твърди, че въз основа на дадените указания ищецът е депозирал молба от 12.12.2016 г., която не представлява уточнение или конкретизация нито на исковата, нито на уточнителната молба, с която се въвеждат съвсем нови обстоятелства, извън всякакви преклузивни срокове, при отсъствие на предпоставките на чл.147 от ГПК. В нея се посочват допълнителните споразумения, като от тях се твърдят нови правопораждащи факти, които не са въведени в исковата молба по отношение на размера на капитализираната наказателна лихва, изменен е исковия период, като в молбата е посочен вече период от 01.01.2010 г. до 30.11.2010 г. В тази връзка твърди, че въвеждането на нови факти безспорно представлява изменение на основанието на иска.
Твърди, че ако съдът не възприеме тези твърдения за основателни, а атакуваното решение за допустимо в тази част, то същото е незаконосъобразно. Твърди, че за да приеме основателност на иска съдът е възприел, че допълнителното споразумение от 01.03.2010 г. е влязло в сила, считано от 01.01.2010 г. Оспорва изводите на съда по отношение на липсата на изтекла погасителна давност от датите на твърдените плащания до датата на първоначалната искова молба, като не е съобразил, че изменението на основанието на иска е направено едва на 12.12.2016 г. Оспорва и изводите на съда, че при изменението на иска ответникът няма право да се защити, като направи възражение за прихващане. Твърди, че допълнителното споразумение не преурежда отношенията между страните по кредита от 01.01., нито заличава последиците на забавата. Извършеното със споразумението продължаване на срока за изплащането на главницата има действие занапред, като самото споразумение не предвижда забрана за начисляване и удържане на наказателни лихви. В тази връзка твърди, че не е имало обща воля на страните да не дължат наказателни лихви от 01.01.2010 г., както и че в същото не е предвиден срок за заплащане на сумата по §.10, което е условие за настъпването на продължаване на срока. В тази връзка твърди, че ако се възприеме това, то от 01.03.2010 г. до настъпването на бъдещо несигурно събитие банката ще начислява и събира наказателни лихви, а след плащането на сумата от кредитополучателя, то следва да върне събраните суми за лихви.
Прави тълкуване на разпоредбата на §.1 от споразумението, от които се установява, че е изключено обратното действие, поради което отделните разпоредби имат различни моменти на действие. Твърди, че дори да се приеме, че сумата от 2 170 000 евро е станала редовна главница и върху нея не се дължат наказателни лихви, то от заключението на експертизата се установява, че главницата е в размер на 2 669 791.80 евро, поради което за разликата отново се дължат наказателни лихви. Твърди, че от заключението се установява, че размерът на тези лихви е 8 310.15 евро, които не се оспорва от ищеца. Оспорва и изводите на съда по отношение на недължимоста на начислени такси, като твърди, че ищецът е внесъл начислената такса за управление на 12.04.2010 г., като съдът не е отчел правното значение на това действие като признание на дължимоста на такава сума. Твърди, че дори платените суми да се отнесат към плащане по главницата то от допълнителното споразумение от 2012 г., страните са се съгласили, че няма недължимо платени суми, а само са уточнили периода на капитализация.
Твърди, че съдът не е разгледал направеното възражение за прихващане, ако се установи, че са налице недължимо платени такси и наказателни лихви. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили атакуваното като недопустимо, а ако приеме същото за допустимо да го отмени като незаконосъобразно, като отхвърли предявените искове като неоснователни, евентуално като погасени по давност или евентуални като погасени чрез прихващане.
Претендира разноски в производството.
Ответника по въззивната жалба „Инженерконсулт“ ООД (н) редовно уведомен не взима становище по жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
2
Не се спори между страните, а се установява и от решение № 260 350 от 18.01.2021 г., постановено по т.д .№ 1 708/14 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 16 състав, че съдът е осъдил Инвестбанк“ АД (правоприемник на първоначалния ответник „Търговска банка „Виктория““ ЕАД, с предходно наименование „Креди Агрикол България“ ЕАД) да заплати на „Инженерконсулт“ ООД (в несъстоятелност), на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, сумата 4 000 лева, представляваща заплатена без основание сума в периода 21.12.2007 г. - 31.01.2014 г. за наказателни лихви и такси по договор за банков кредит №1064-07 от 21.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането на исковата молба - 31.01.2014 г. до окончателното плащане, отхвърлил е предявеният от „Инженерконсулт“ ООД (в несъстоятелност) срещу „Инвестбанк“ АД, осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 26 000 лева, представляваща заплатена без основание сума в периода 21.12.2007 г. - 31.01.2014 г. за възнаградителни лихви по договор за банков кредит №1064-07 от 21.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането на исковата молба - 31.01.2014 г. до окончателното плащане и е осъдил „Инженерконсулт“ ООД (в несъстоятелност) да заплати на „Инвестбанк“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски за настоящото производство в общ размер на 1 885.87 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от приложените писмени доказателства, че между същите е сключен договор за банков кредит № 1064-07 от 21.12.2007 г., по силата на който „ТБ „Виктория“ ЕАД (с предходни наименования „Креди Агрикол България“ ЕАД и „Емпорики Банк - България“ ЕАД), в качеството си на кредитодател е предоставило на „Инженерконсулт“ ООД, като кредитополучател инвестиционен кредит в размер на 4 200 000 евро. Видно от разпоредбата на чл. 4 от договора крайният срок за издължаване на всички дължими суми е 20.12.2008 г., което следва да се извърши чрез еднократно плащане. Не се спори, а се установява и от сключеният договор, че страните са постигнали съгласие кредитополучателят да заплаща годишна лихва в размер на тримесечния Юрибор плюс надбавка от 3%, платима ежемесечно, с падеж 25-то число (чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от договора). Уговорен е и начина на изчисляване на лихвата - на база година от 360 дни и месец от 30 дни и с оглед нивата на тримесечния Юрибор за първия ден от всеки тримесечен период (лихвен период), като първият лихвен период тече от датата на първото усвояване (чл. 6, ал. 2). Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в чл. 6, ал. 4 от договора, същите са постигнали съгласие при неспазване на сроковете за погасяване на главницата, просроченият дълг се олихвява с наказателна лихва в размер на 9 % в добавка към лихвения процент, определен по реда на чл. 6, ал. 1 от договора. Не се спори, а се установява и от приложените към отговора на исковата молба шест допълнителни споразумения към договора за банков кредит, сключени между страните по делото на 20.01.2009 г., 27.02.2009 г., 18.08.2009 г., 01.03.2010 г., 01.12.2010 г. и 26.03.2012 г., че страните са предоговаряли продължаване на срока за ползване на кредита и погасяването на дълга по него. В споразумение №1 от 20.01.2009 г., влязло в сила на 19.12.2008 г., е уговорено увеличение на лихвения процент за дължимата годишна лихва, като кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на тримесечния Юрибор (но не по-малко от 3,5 %) плюс надбавка от 4,5 пункта.
Не се спори, а се установява и от §2 от Допълнително споразумение № 4 от 01.03.2010 г. лихвата е променена на тримесечния Юрибор плюс надбавка от 4,5 пункта, но не по-малко от 8,00 %, като съгласно §1, след изплащане на сумата по §10 срокът за погасяване на остатъка от главницата по кредита в размер на 2 170 000 евро се продължава до 15.12.2010 г., като плащането се извършва на две вноски - първата в размер на 1 000 000 евро, заедно с дължимата лихва, платима на 30.11.2010 г., а втората вноска от 1 170 000 евро, заедно с дължимата лихва, платима на 15.12.2010 г. Страните са постигнали съгласие, през периода на действие на споразумението се дължи заплащането на 25-то число на 3 месеца дължимата договорна лихва и всички дължими такси и разноски във връзка с отпуснатия кредит (§3). Договорено е условие (§10), че споразумението влиза в сила при условие че бъде погасена част от кредита - главница в размер на 187 428.44 евро, заедно с начислените върху нея лихви, като при изпълнението на това условие, ще се счита, че споразумението влиза в сила от дата 01.01.2010 г. (§11).
Не се спори, а се установява и от съдържанието на § 1, ал. 1 от допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г., че страните са уговорили натрупаните до датата на сключването му договорни възнаградителни лихви и неустойки в общ размер на 105 947.53 евро да бъдат капитализирани към остатьчната главница към кредита, последната в размер на 2 275 947.53 евро. Уговорено е продължаване на срока за погасяване на същата до 25.03.2017 г. на вноски, платими по погасителен план, посочен в §3, ал. 1 от споразумението. Не се спори, а се установява и от доказателствата, че за новия срок за ползване и погасяване на кредита на кредитополучателя е разрешен гратисен период по отношение плащането на главницата, считано от 25.03.2012 г. до 24.12.2012 г., през който се задължава да плаща ежемесечно на 25-то число дължимата договорна лихва. Условие за влизане в сила на споразумението кумулативно наличие на две предпоставки - издаване от кредитополучателя на нов запис на заповед и сключване на договори за поръчителство с Т.
Разпечатката съдържа 24 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ffa0a4b-53f9-4763-a460-317ba853a34b