Определение № 467 от 22.11.2022, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. Разград, 22.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20223300500311 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 418, ал. 4 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане № 2747/ 30. 09. 2022 г. , поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Разпореждане № 2766/ 03. 10. 2022 г. по ч. гр. д. № 1414/ 2022 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу З. А. М. за главница над размера от 3 000 лв. до първоначално предявения размер от 4 135, 05 лева. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу З. А. М. за парично вземане в размер на 4 135, 05 лева главница, сумата 2642, 04 лева договорна лихва за периода 05. 09. 2019 г. до 20. 06. 2022 г., лихва за забава в размер на 1 518, 69 лева за периода 05. 09. 2019 г. до 19. 07. 2022 г., законна лихва от подаване на заявлението, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 7000918972/ 04. 02. 2019 г., съгласно извлечение от счетоводните книги към 19. 07. 2022 г. , разноските по делото в размер на 165, 92 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. След като заявлението е било оставено без движение, заявителят е уточнил, че главницата е формирана от преведената на длъжника сума в размер на 3 000 лева, сключените застраховки „BANK Комбо живот“ в размер на 475, 20 лева и застраховка „BANK Комбо Безработица“ в размер на 484, 70 лева, сумата 475, 19 лв. еднократна такса за оценка на риска. С обжалваното разпореждане заявлението 1 е оставено без уважение в частта за издаване на заповед за изпълнение за главница над размера от 3 000 лв. до първоначално предявения размер от 4 135, 05 лева.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.

Съдът споделя правните изводи на районния съд, че предвиденото в договора задължение на кредитополучателя за главница е в размер на 3000 лв. Включената в заявлението като главница сума над този размер – 1 135, 05 лв., видно от договора за кредит, представлява застрахователна премия и такса за разглеждане на кредита и не се дължи на посоченото от заявителя основание.

Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че длъжникът е заявил желание за сключване на застраховки. В чл. 7 от Завлението – декларация е отбелязано, че в случай, ако длъжникът заяви пред Банката своето желание за сключване на застраховка „Живот“, дава съгласието си да бъде сключена такава. Отбелязаното със зачеркване дадено съгласие не е равносилно на изявено желание за сключване на договори за застраховка. В приложената Преддоговорна информация е посочено, че застраховката се сключва с подписване на заявление за застраховане, здравна декларация и декларация заетост, издава се застрахователна полица. В случая, по делото няма данни за подадено от длъжника заявление за сключване на договор за застраховка.

Следва да се вземе предвид с оглед заявените доводи от жалбоподателя, че в нормата н а чл. 10а, ал. 1 ЗПК на кредитора е дадена възможност да събира такси и комисиони от потребителя само за допълнителни услуги по договора за кредит. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но претендираната застрахователна премия и такса за оценка на риска не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. В случая, застрахователната премия е включена и се претендира като главница в договора за кредит. Застрахователната премия не представлява главница по договора за кредит, която да се дължи на жалбоподателя. За сключване на договора за застраховка със ЗК „Уника“ АД, жалбоподателят е действал като застрахователен посредник и не е титуляр на вземането за застрахователната премия. Според приложената

Преддоговорна информация за застрахователя, при настъпване на застрахователно събитие жалбоподателят като ползващо лице има право да получи застрахователно обезщетение, а не вноските по застрахователната премия. Не са налице и доказателства, че застрахователната премия е заплатена от жалбоподателя на застрахователя, за да се дължи на друго основание.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

2 е обосновано и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2747/ 30. 09. 2022 г. , поправено по реда на чл.

247 от ГПК с Разпореждане № 2766/ 03. 10. 2022 г. по ч. гр. д. № 1414/ 2022 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу З. А. М. за главница над размера от 3 000 лв. до първоначално предявения размер от 4 135, 05 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3