Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 212 от 09.11.2021, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 1272/2021
Вид
Решение № 212
Подписан
09.11.2021
В сила
30.11.2021
Състав
Светослава Иванова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104а · Закон за автомобилните превози
  • чл.104а , ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.105, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 10, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.337, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.9, ал.4 · Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Перник, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Катя В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20211720201272 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №42-0001634/30.06.2021г., издадено от директор РД “АА”– София, на “****“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от управителя Г. Е. Г., на основание чл.104а от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер 1000 /хиляда/ лева за това, че на 03.06.2021 г., около 14.30 ч., в ОО”АА” – Перник, при подаване на заявление до ИА“АА – София с рег. № 30-14-21-3751/03.06.2021г. за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата към лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари № 22414, валиден до

13.08.2030 г., издаден на “****“ ЕООД, се установило, че дружеството, в качеството на превозвач не е подало в 30-дневен срок /до 26.02.2021г./ заявление за отразяване на промяна в обстоятелствата към лиценза, а именно промяна на лице

/ръководител транспортна дейност/, настъпила на

26.01.2021г. – нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от „****“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Е. Г., чрез пълномощника адв. К.К.. С нея моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено, като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

Тази позиция пълномощникът поддържа и в съдебното производство и пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт. Релевира 1 и съображения, че при наказването неправилно е приложена административнонаказателната разпоредба на чл.104а от ЗАвП, тъй като приложима е била нормата на чл.105, ал.1 от с.з., предвиждаща санкция в значително по-нисък размер. Претендира се и присъждане на жалбоподателя на направените разноски за заплатено възнаграждение на адвокат, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и списък на разноски по чл.80 от ГПК .

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна. В съдебното производство представител не е участвал .

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 03.06.2021г.

“****“ ЕООД, притежаващо издаден лиценз на

Общността за международен превоз на товари с 22414, валиден до 13.08.2030 г., чрез законния си представител - управителя Г. Г., подало в ОО“АА“ – Перник заявление, рег. №30-14-21-3751/03.06.2021г. за отразяване на настъпила промени в обстоятелства към издадения лиценз на Общността /приложение №11б към чл.9, ал.4 от Наредба №11/2002г. на М Т/. Заявена била промяна на ръководителя на транспортната дейност. Към заявлението били приложени споразумение №1/26.01.2021г. за прекратяване на трудов договор №001/28.05.2020г. между „****“ ЕООД и изпълняващата до тази дата длъжността „ръководител транспорт“ М. П. З., както и справка за възникнало трудово правоотношение с лицето В. П. В. с ЕГН **********, назначена на същата длъжност, с начална дата 26.01.2021г.

По повод подаденото заявление свидетелят К. Г. В. - инспектор в РД“АА” – София, извършил проверка на приложените към заявлението материали, както и справка в информационната система на ИА „АА“.

Констатирал, че действително е възникнала промяна в обстоятелство, подлежащо на удостоверяване с документи по чл.8 от Наредба №11 от 31.10.2002г. МТС при издаване на лиценз на Общността, а именно назначаване на друго лице на длъжността ръководител транспортна дейност.. С оглед датата на настъпването на промяната, установена въз основа на приложените към заявлението документи - 26.01.2021г., свидетелят установил, че в законоустановения 30-дневен срок от настъпване на промяната, притежателят на лиценза не е подал заявление в ИА “АА” за отразяването й, което следвало да стори до 26.02.2021г.

Въз основа на така установеното фактическо положение контролният орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и образувал против ЮЛ административнонаказателно производство със съставяне на АУАН серия А-2020, №291138/03.06.2021 г. При предявяването му законният представител на дружеството Г. Г. го подписал без възражения 2 и приел връчения препис. .

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения..

На 30.06.2021г., основавайки се на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 и чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.104а от Закона за автомобилните превози, ангажирал имуществена отговорност на “****“ ЕООД за нарушението по-горе..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля К. Г. В., както и приетите писмени доказателства: АУАН серия А-2020, №291138/03.06.2021г., заявление, рег. №30-14-21-3751/03.06.2021г. с приложения, заповед №РД-0830 от 24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заповед №589/31.01.2020г. на изпълнителен директор ИА“АА“.

От правна страна, съдът намира следното:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията установени към съдържанието им, съставени са от длъжностни лица със съответна материална и териториална компетентност /произтичащи от приетите и цитирани по-горе заповеди на МТИТС и изпълнителния директор на ИААА/, и не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателната процедура, които да са пречка за разглеждане и решаване на делото по същество.

Възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН – липса на пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, неточно означаване на нарушената законова разпоредба и липса на съответствие между фактическото описание на нарушението и правното му квалифициране, са неоснователни.

АУАН и наказателното постановление не страдат от твърдените пороци. В съдържанието им са отразени всички факти, относими към признаците от състава на нарушението. На жалбоподателя е вменено нарушение изразило се в бездействие, а именно неподаване на заявление в ОО“АА” за отразяване на настъпила промяна в обстоятелства, свързани с издадения на превозвача лиценз на Общността за международен превоз на товари в законоустановения срок. Ясно е посочено, че промяната касае лицето, изпълняващо длъжността ръководител транспортна дейност, отразена е датата, на която промяната е настъпила, както и срокът, в който превозвачът е следвало да подаде заявление. Действително, крайната дата на срока е неправилно посочена /26.02.2021г., вместо 25.02.2021г., който е присъствен/, но непрецизността не се приема за съществена, доколкото и 3 продължителността на срока, и датата на извършване на нарушението са изводими от изложените факти - нарушението е довършено и съставът е осъществен именно на 26.02.2021г. - в първия ден след изтичане на законоустановения срок.

Отразените факти правилно са подведени под нормата на чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, която предвижда, че п ри настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8, извън случаите по чл.

10, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 30-дневен срок да подаде заявление (приложение № 11б) по образец (приложение № 11б).

Несъответствие между установеното фактическо положение и формирания извод за нарушаване на изискването, регламентирано в горепосочената норма не се установява.

В този аспект съдебният състав приема, че изискванията към съдържанието на акта и постановлението са изпълнени, фактите, на които се основава извода за осъществяване на вмененото нарушение са изложени пълно и ясно, поради което правото на нарушителя да проведе адекватна защита срещу него и в най-малка степен не е ограничено.

По същество:

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че формираният извод за осъществено нарушение по чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари е законосъобразен и обоснован, тъй като съответства на установеното в казуса фактическо положение.

Фактите, на които се основава извода за нарушение са безспорни между страните. На първо място установено, е че жалбоподателят извършва международни превози на товари, за която дейност му е издаден лиценз на Общността №22414 с валидност до 13.08.2030 г. Установено е, че на 26.01.2021г. със споразумение №1 от същата дата между „****“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Г.ев, в качеството на работодател, и лицето М. З., в качеството на служител, е прекратен трудов договор №1/28.05.2020г., сключен между същите страни, по силата на който посоченото лице е заемало длъжността ръководител транспорт в дружеството – превозвач. Безспорно е и обстоятелството, че на длъжността е назначено друго лице, а именно В. П. В. трудовото правоотношение с която е възникнало с начална дата 26.01.2021г.

Настъпилата промяна подлежи на заявяване именно по реда на чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. , тъй като се касае за промяна в обстоятелства, удостоверени с документите по чл.8 от същата наредба.

Визираната норма регламентира условията за издаване на лиценз на Общността и на заверени копия към него, в частност документите, които заявителят е длъжен да приложи, описани в чл.8, ал.1, т.1-5. Сред тях /в т.2 и 3/ фигурират документи, отнасящи се до лицето, назначено на длъжността 4 ръководител на транспортната дейност, а именно свидетелство за съдимост и удостоверение за професионална компетентност. Безспорно, промяната на лицето, изпълняващо длъжността представлява промяна в обстоятелствата, удостоверени с посочените документи, от което за превозвача възниква задължение да подаде заявление пред административния орган в 30-дневен срок от настъпване на промяната, в случая от възникването на трудовото правоотношение с новоназначеното на длъжността лице - 26.01.2021г.

Срокът е изтекъл на 25.02.2021г. , а заявлението е подадено едва на 03.06.2021г.

Изложените факти от обективна страна се установяват еднозначно от събраните по делото писмени и гласни доказателства и изпълват състава на нарушението, за което е ангажираната отговорността на ЮЛ. Същите не се оспорват от наказания субект, не са ангажирани и доказателства, които да внасят противоречие в тях, като на тази позиция нарушителят остава до приключване на производство пред настоящата съдебна инстанция. Защитата му се основава на възражения от процесуално естество, относно изискванията към съдържанието на акта и постановлението, които по-горе бяха отхвърлени, както и относно правилното прилагане на закона при административното наказване от гледна точка приложената административнонаказателна разпоредба.

Следва да се отбележи, че установеното в казуса фактическо положение правилно е квалифицирано като нарушение именно на чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г., а не по чл.10, ал.1 от Закона за автомобилните превози, установяваща аналогично задължение за информиране на административния орган при настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността. В случая нормата от по-високия по степен нормативен акт е неприложима, тъй като, както следва от диспозицията на нормата, задължението възниква само по отношение на обстоятелства, които се вписват в самия лиценз, с оглед отразяване в съдържанието му на промяната. Съгласно Приложение №10а към чл.9, ал.1 от наредбата лицето - ръководител на транспортната дейност не е сред обстоятелствата, които се вписват в самия лиценз.