Определение № 31330 от 27.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31330 гр. София, 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА Гражданско дело № 20241110174260 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл.

140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

Изготвя следния проект за доклад по делото:

I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Р. Г. чрез адв. Д. М., срещу „**************“ ЕООД, с която са предявени в условията на обективно съединяване евентуални установителни искове за прогласяване нищожността на Договор за кредит № ********* от 20.09.2017г., евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за кредит № Договор за кредит № ********* от 20.09.2017г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на гаранция.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 20.09.2017г. сключил от разстояние с „**************“ ЕООД договор за потребителски кредит № *********, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 2 000 лв. при ГПР – 49,66 %. Допълва, че в чл. 5 било предвидено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство от “Multitude Bank”, като нито в съдържанието на процесната сделка, нито в общите условия било упоменато, че е дължимо възнаграждение за поръчителството в размер на 1000 лв. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение, тъй като договорът за поръчителство не бил подписан с квалифициран или обикновен електронен подпис. Възразява срещу валидността на договора за кредит с доводи, че при сключването му не е спазена предвидената в чл.

22, ал. 1 ЗПК форма. Поддържа, че процесната сделка е недействителна поради противоречие със закона, тъй като не съдържала начин на изчисляване на ГПР, 1 компонентите, които го формират, както и поради това, че е грешно посочен, доколкото възнаграждението за обезпечение не е включено в ГПР. Счита, че уговореното възнаграждение за гаранта е разход по кредита, и чрез невключването му в ГПР се кумулира допълнителна печалба за кредитодателя и се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи, че чл. 5 от договора за кредит е нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП и противоречи на чл. 10, ал. 2, чл.

10а, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение, че поръчителството от Мултитюд Банк не е задължително условие за възникване на кредитното правоотношение, като изборът на обезпечение бил предоставен на потребителя. Твърди, че на всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, като на електронната си поща получил необходимата преддоговорна информация. Оспорва твърденията, че договорът за потребителски кредит е недействителен и че съдържа неравноправни клаузи. Поддържа, че договорът за гаранция е услуга от трето лице, поради което разходът за нейното предоставяне не следва да бъде включван в ГПР. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ********* от 20.09.2017г. поради противоречие и заобикаляне на закона, евентуално установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 2, вр. с чл. 10а, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ********* от 20.09.2017г. поради противоречие със закона и като неравноправна.

III. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: че на 20.09.2017г. Д. Р. Г. и „**************“ ЕООД са сключили Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 2000 лв. при ГПР – 49,66 %.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) че на 20.09.2017 г. между него и „**************“ ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит № *********с описаното в исковата молба съдържание; 2) обстоятелствата, от които произтича, че договорът за кредит, съответно клаузата за поръчителство са 2 недействителни на заявените правни основания – поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи възраженията си, че е сключен валиден договор за кредит между страните, в частност оспорените клаузи са валидни, че при сключването на договора са спазени изискванията на ЗПК, че на потребителя е била предоставена информация, за да прецени икономическите последици от сключването на договора, че клаузите са индивидуално уговорени.

V. По доказателствата:

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито съдебно заседание да предостави заверен препис на Договор за кредит № ********* от 20.09.2017г., Договор за предоставяне на поръчителство от 20.09.2017г., погасителния план към договора за кредит и СЕФ, като УКАЗВА на ответника, че при тяхното непредставяне съдът може да приеме за доказани фактите, за чието установяване е извършено доказателственото искане и за събирането на които доказателства е създал пречки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото същото не необходимо за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за издаване на съдебни удостоверения, които да послужат пред Българска народна банка, тъй като не са необходими за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2026 г. от 14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3