Разпореждане № 139079 от 01.10.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 139079 гр. София, 01.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.ОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Частно гражданско дело № 20241110125730 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление, подадено от [фирма] с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. Б. Н., с ЕГН: ********** за следните суми: 200 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № *** от 26.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, 23,04 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 10.06.2023 г. до 10.12.2023 г., 110 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита, 30 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането, 100 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането при допусната забава с повече от 90 календарни дни, 31,51 лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.06.2023 г. до 10.12.2023 г. и 17,64 лева, представляваща лихва за забава за периода от 10.12.2023 г. до 28.04.2024 г., както и разноските по делото.

С разпореждане от 13.06.2024 г. на основание чл. 101 ГПК съдът, след като е приел, че сезиращото го заявление е нередовно в частта относно претенциите за лихви за забава е дал указания до заявителя за уточняване в тридневен срок от получаване на препис от разпореждането да посочи: каква част – като конкретна сума от вземането в размер от 31,51 лева – лихва за забава за периода от 11.06.2023 г. до 09.12.2023 г. е начислената лихва за забава върху главницата, върху договорната лихва, върху такса „фаст“, върху такса за забава и каква част – като конкретна сума от вземането в размер от 17,64 лева – лихва за забава за периода от 10.12.2023 г. до28.04.2024 г. е начислената лихва за забава върху главницата, върху договорната лихва, върху такса „фаст“, върху такса за забава, с указание, че при неизпълнение в срок на дадените указания заявлението по отношение на тази част от вземанията ще бъде отхвърлено. Препис от разпореждането е връчено на заявителя на 03.07.2024 г., като в указания срок и към настоящия момент по делото не е депозирана молба в изпълнение на така дадените указания.

Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията, представляващи стойност на услугата „фаст“ за вземанията, представляващи стойност на такси за извънсъдебно събиране, както и за претендираните лихви за забава, като съображенията за това са следните:

Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 26.05.2023 г., като 1 възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В т. 12 от заявлението е посочено, че такса „фаст“ е дължима във връзка с допълнителна услуга, изразяваща се в получаване на приоритетно становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга. С оглед описанието, направено от заявителя, съдът достига до извод, че тази услуга е свързана с усвояване на кредита, поради което събирането на такса за същата е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта относно такса „фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита, съответно поради противоречието й с чл.

21, ал. 1 ЗПК, според която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК следва да бъде отхвърлено и искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземането в размер на сумата от 30 лева и в размер на сумата от 90 лева, представляващи такси за извънсъдебно събиране на вземането. Съгласно посочения законов текст при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

В случая заявителят е претендирал такава лихва за забавата, а наред с нея претендира и тези две вземания. Съдът намира за недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва, което се явява и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/. Предвид това и с оглед достигнатия извод, заявлението по отношение на тези вземания, респ. на съответната им част от разноските, подлежи на отхвърляне.

Предвид неизпълнение на дадените указания с разпореждането от 13.06.2024 г. и с оглед липсата на яснота каква част от претендираните лихви за забава е начислена върху главницата и върху договорното възнаграждение, съответно върху останалите вземания за услуга и за извънсъдебно събиране (по отношение на които лихви не се дължат, предвид извода за недължимост на главните вземания) и доколкото в т. 12 от заявлението заявителят е посочил, че се касае за лихви за забава без уточнение върху кое/кои вземания са начислени същите, то и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявлението в тази част и на съответната им част от разноските, също следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма], с ЕИК: [ЕИК] за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещуИ. Б. Н., с ЕГН: ********** в частта относно сумата от 110 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита, сумата от 30 лева, 2 представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането, сумата от 100 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането при допусната забава с повече от 90 календарни дни, сумата от 31,51 лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.06.2023 г. до 10.12.2023 г. и сумата от 17,64 лева, представляваща лихва за забава за периода от 10.12.2023 г. до 28.04.2024 г., както и за сумата от 42,35 лева - разноски по делото, съразмерна на отхвърлената част от вземанията.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3