Решение № 70 от 17.12.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20241880200048 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от М. П. М., ЕГН **********, с адрес:*****, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 486 от 27.09.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ София), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло, като същото се поддържа от защитника в открито съдебно заседание, както и в писмена защита.

Административнонаказващият орган, в съпроводителното писмо, чрез пълномощник в открито съдебно заседание и в писмени бележки, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Към делото е приета административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

Видно от приложените по делото трудов договор, допълнително 1 споразумение към него и длъжностна характеристика, жалбоподателят работи на длъжност „***“ в ***, като същият е оправомощен от Директора на ТП ДГС Своге със Заповед № 96 от 09.03.2023 г. да издава превозни билети за транспортиране на добита дървесина от временни складове за териториалния обхват на ТП ДГС Своге.

На 10.04.2023 г., в гр. София, на Околовръстен път в района на с.

Казичене, разпитаните от съда като свидетели Л. Ш. и П. Д. - служители на РДГ С., спрели за проверка товарен автомобил - влекач марка „Рено Магнум“, модел ДХИ 460“, с peг. № ***, с който се транспортирала дървесина, управляван от водача С. В. Н. За транспортираната дървесина водачът представил на проверяващите два броя превозни билети с № 5484/00041 от 10.04.2023 г., издаден за 40 пр.м.куб технологична дървесина от бял бор с направление гр. Стамболийски, ул. „Заводска“ № 1 и с № 5484/00042 от 10.04.2023 г. издаден за 20 пр.м куб. технологична дървесина от бял бор и черен бор с направление с. Искрец, ул. „***“ № *, община Своге, като по данни на водача установили, че дървесината по втория издаден превозен билет пътува за гр. Стамболийски, ул. „Заводска“ № 1. Установили още, че последният превозен билет е издаден от жалбоподателя. За установеното проверяващите съставили на 10.04.2023 г. констативен протокол, като въз основа на него на 13.06.2023 г., в присъствието на жалбоподателя, е съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 10.04.2023 г., в „РДГ София, Софийския околовръстен път в района на с.

Казичане, посока с. Лозен“, въззивникът е нарушил чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 2, пр. 3, във вр. с чл. 211, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с т. 11 от Заповед № 1019/17.11.2021 г. на Директора на Изпълнителна агенция по горите, като е издал превозен билет с № 5484/00042 от 10.04.2023 г. за 20 пр.м куб. технологична дървесина от бял бор и черен бор с адрес, различен от адреса на доставка на дървесината, а именно в превозния билет е посочен адрес на доставка в с. Искрец, ул „***“ № **, а дървесината пътувала за гр. Стамболийски, ул „**“ № *. Актът е подписан от актосъставителя Ш., жалбоподателя М. и свидетеля Д.. Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на акта, връчен му на датата на съставянето му, което е удостоверено с подписа му. Въз основа на така съставения АУАН, на 27.09.2023 г., е издадено обжалваното НП, като в него нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани по същия начин, както в АУАН, с изключение на това, че в НП изобщо не е посочено мястото, където е извършено нарушението. НП е редовно връчено на въззивника на 20.03.2024 г., а жалбата е постъпила в РДГ София на 28.03.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите горски служители, които са безпротиворечиви и логически издържани, като не се разколебават от никое приобщено по делото доказателство.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, 2 подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни за това лица. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури (каквато е РДГ София), които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, които при това могат да осъществяват правомощията си върху територията на цялата страна, както и извън установеното им работно време (чл. 201, ал. 1 от ЗГ). По делото не се спори относно обстоятелствата, че актосъставителят е служител на РДГ София и че заема длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. Приложена е по делото и Заповед № РД 49199 от 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, от която се установява компететността на АНО за издаване на процесното НП, съгласно Заповед № 694/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която се възлага на заместник-директора на РДГ София, да изпълнява функциите на директор на РДГ София.

АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено поради следните съображения:

Основателни са изложените от жалбоподателя, чрез пълномощника, твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. В съставения АУАН мястото, където се твърди да е извършено нарушението е посочено по следния начин: „РДГ София, Софийския околовръстен път в района на с. Казичане, посока с. Лозен“. Очевидно е наличието на противоречие в самия АУАН относно този негов задължителен реквизит, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, доколкото РДГ София се намира на адрес: гр. София, ул. „Аксаков“ №14, а не на Софийския околовръстен път в района на с. Казичане. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН, където обвинението за съответното административно нарушение следва да бъде пълно, точно и да отговаря на изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, какъвто не е настоящият случай. Съществено нарушение на описаните правила е да се повдигне ново обвинение едва с наказателното постановление, като се посочи точното място на извършване на твърдяното нарушение, с което производството пред органа приключва. По този начин би било нарушено правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, което би обусловило незаконосъобразност на НП. Поради това, посоченото обстоятелство е самостоятелно основание за отмяна на НП, издадено въз основа на така съставения АУАН.

Отделно от това, в НП изобщо липсва посочване на мястото, където се твърди да е извършено нарушението – задължителен негов реквизит, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на последния е недопустимо същият да се извежда от 3 доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка (АНП). За разлика от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която позволява нередовностите в АУАН да бъдат преодолени, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, авторството на извършеното нарушение и вината на извършителя, всяка нередовност в НП е винаги съществено процесуално нарушение от категорията на неотстранимите и самостоятелно, и достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като внася съмнение относно предмета на административното нарушение (като фактическо и правно единство) и неговите обективни и субективни признаци, и нарушава правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с него. Недопустимо е толкова съществен елемент от обективната страна на състава на административното нарушение, какъвто е мястото на неговото извършване, да не е посочен в НП. Допуснатите нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство са накърнили правото на защита на санкционираното лице, като са препятствали възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да организира адекватно защитата си. Наред с това, те препятстват възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол върху наказателното постановление. Това е така, тъй като мястото на извършване на нарушението е реквизит, който има съществено значение, както за индивидуализация на нарушението, доколкото е елемент от фактическия състав, така и с оглед преценка за спазване на правилата за местната подсъдност, визирани в чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и при липса на посочено място на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с оглед подсъдността на сезирания съд. Ето защо, същите съставляват абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление само на това процесуално основание, без да е необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите по съществото на спора.

Накрая следва да се посочи, че в случая е било напълно възможно точно да се определи от актосъставителя и от АНО местоизвършването на нарушението, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН и на това основание да се приеме, че непосочването му не съставлява съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като, ако се твърди, че административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за това, че е издал превозния билет, като е посочил адрес, различен от адреса на доставка на дървесината – мястото на извършване на нарушението ще е мястото на издаване на превозния билет, което е изрично посочено в същия – LAT: 42.89541727251583, LON: 23.331321915601816, представляващи координати на географска координационна система, при въвеждането на които на адрес: https://www.google.com/maps, мястото на издаване на превозния билет, а оттук и мястото на извършване на нарушението може да бъде установено с точност. Вместо това, в АУАН се сочат различни места на извършване на нарушението, а в НП изобщо не е посочено същото.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН в тежест на административният орган е да установи с допустими от закона доказателства всички обстоятелства досежно извършеното нарушение, тъй като отразените в 4

АУАН констатации не се считат за установени до доказване на противното. От представената административно наказателна преписка безспорно се установява, че в процесния случай не са спазени императивните разпоредби при съставяне на АУАН и при издаване на НП на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява процесуално и материално незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като се съобрази обаче, че с жалбата се прави искане НП да бъде отменено изцяло, но според настоящия съдебен състав за М. М. липсва правен интерес да обжалва НП по т. II, с която е отнета в полза на държавата дървесината, поради което в тази си част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото, в тази му част, да се прекрати.