Решение № 113 от 28.04.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Варна, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000138 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Т. Б. Д., чрез адв.М.Т., срещу решение № 9/13.01.2025г., постановено по т.д.

№214/2024г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е отхвърлил предявеният от ищеца Т. Д. против „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, гр.София, иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Т. Б. Д. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД следните суми:

183 263,20 лв. – главница;

156 600,13 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 01.03.2016г. 04.04.2024г.;

18 002,78 лв. – лихва за периода 10.07.2012 г. - 19.08.2013 г.;

14 990,29 лв. – наказателна лихва за периода 10.08.2012 г. - 16.01.2014 г.;

4 325,13 лв. – държавна такса в заповедното производство и

2 612 лв. – юрисконсултско възнаграждение, дължими по изпълнителен лист, издаден на 30.01.2014г. от Районен съд - Варна по ч.гр.д. № 636/2014г., основани на Договор за банков кредит от 16.05.2007 г. и допълнителни споразумения към него – Анекс № 1/18.05.2010 г., Анекс № 2/09.08.2010 г., Анекс № 3/09.08.2011 г., Анекс № 4/17.10.2011 г., поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение.

Въззивникът излага оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

На първо място се излагат доводи за нарушение процедурата по чл.47 ГПК, поради което счита, че липсват данни за уведомяването му за образуването на изпълнителните 1 производства. Оспорва извода на съда, че е без значение дали и кога длъжникът ще бъде уведомен за наложения запор, по арг. на чл.450, ал.3 ГПК.

Навежда доводи за противоречие на първоинстанционното решение със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 2/2013 г. по т.д.№2 от 2013 г. на ВКС, ОСГТК и ТР №3/2015г. по т.д. № 3 от 2015 г. на ВКС, ОСГТК, с подробно изложена обосновка за твърдяното противоречие. Оспорва правните изводи, че с уведомяването на третото лице се засяга правната сфера на длъжника и се прекъсва погасителната давност, тъй като длъжникът не е уведомен за наложения запор, вкл. не е правен и опит за уведомяването му от ЧСИ. Счита, че постановеното решение не почива на представените по делото доказателства. Намира предприетите действия от съдебния изпълнител за невалидно извършени, доколкото молбата, с която е бил сезиран последният е нередовна, по арг. на чл.

426, ал. 3 ГПК вр. чл. 129 ГПК вр. чл. 128, т.1 и т.2 ГПК, а предприетите изпълнителни действия по изпълнителното производство счита за невалидни и непораждащи целените последици. Позовава се и на ТР 5/2014г. от 12.12.2016 г. по ТД № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС.

В заключение сочи допуснати от съда нарушения на процесуалния и материалния закон по тълкуването и прилагане разпоредбите на ГПК и ЗЗД досежно прекъсване на погасителната давност, а именно чл. 450, ал. 2 ГПК, чл. 507 ГПК, чл. 110 ЗЗД, чл. 116 б. „в” ЗЗД, чл. 117, ал.

1 ЗЗД. Поддържа, че до настоящия момент не е налице уведомяване на длъжника за наложените през 2019г. запори по изп.д. №18/2019г. по описа на ЧСИ П.И., последното прекратено поради настъпила перемпция на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Позовавайки се на т.10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, в хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение счита всички предприети по изпълнителното дело действия за обезсилени по право, поради което и за неизвършени. Дори и да е имало такива от вида на посочените в чл.116, б. „в” ЗЗД, те не могат да доведат до прекъсване на погасителната давност. Длъжникът не е уведомен за извършените изпълнителни действия през 2019 г. и с връчване на ПДИ на 04.04.2024г. по новообразуваното изп.д. № 1023/2023г. по описа на ЧСИ П.И., в поканата за което е посочен единствено запорът на банкови сметки в „Банка ДСК” АД, наложен през 2023г. В обобщение счита правото на принудително изпълнение на кредитора за погасено поради изтекла погасителната давност към 25.08.2022г., доколкото по делото е останало недоказано прекъсването й с валидно извършени изпълнителни действия. Въз основа на тези оплаквания моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи исковата претенция изцяло, ведно с присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната стрaна „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, гр.София, представлявано от изпълнителните директори С.П. и С.Б., чрез ю.к.Ц., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение, респ. въззивната жалба да бъде оставена без уважение, с присъждане на сторените по делото съдебни разноски, за които въззиваемата страна представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните редовно призовани не изпращат представители, но с писмени молби поддържат становището си по обжалването, съответно по отговора срещу въззивната жалба. Не се излагат нови обстоятелства и не се правят нови доказателствени искания.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на Т. Б. Д. срещу Фронтекс Интернешънъл ЕАД с искане за установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в общ размер от 342 459.23 лева /поправена с уточнителна молба на 379 793.73 лева – молба от 14.08.24г., л.111/ по договор за банков кредит от 16.05.2007г. и допълнителни споразумения към него – четири анекса, поради погасяването им по давност за периода от 01.03.16г. до 04.04.2024г. както и в евентуалност от уважаване на предходния иск, съдът да приеме за установено, че ищецът не дължи на 2 ответното дружество сумата от 135 136.94 лева законна лихва за периода от 17.01.14г. до 22.04.21г. върху главница от 183 263.20 лева по същия договор за кредит и споразуменията към него /анекси/ поради погасяването му по давност.

Ищецът твърди, че е длъжник по издадена в полза на Райфайзенбанк България ЕАД заповед по чл.417 ГПК за суми, представляващи задължение по договор за банков кредит и анекси към него, по ЧГД №636/2014г. на РС -Варна, като въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист за задълженията на 30.01.2014г. Въз основа на листа било образувано ИД №188/2014г. на ЧСИ Ил.Н., рег.№712 в КЧСИ за събиране на процесните суми от ищеца в полза на взискателя Райфайзенбанк България ЕАД. Твърди се, че това изп.дело било прекратено на 04.12.2018г. като последното изп.действие е било извършено на 28.02.2014г.

На 16.01.2019г. било образувано въз основа на същия ИЛ ново изп.дело №18/2019г. по описа на ЧСИ П.И., рег.№883 в КЧСИ, Варна с взискател ответното дружество в качеството му на цесионер на банката – кредитодател. Твърди се, че по това ИД липсвали доказателства за правата на ответника като цесионер на конкретното вземане от ищеца, като се твърди, че искането за образуване на делото е било нередовно и не е следвало да бъде образувано изп.дело. Поради обстоятелството, че е даден ход на това изпълнение, ищецът твърди, че извършените по него действия са невалидни. /посочват се нередовностите на молбата от 16.01.2019г. на взискателя за образуването му/ Твърди се още, че молбата била подадена от лице без представителна власт за цесионера. Твърди се, че това изп.дело било прекратено и ИЛ върнат на взискателя по негово искане, на 08.08.2023г. Твърди се, че изпълнителните действия по това изп.дело не са могли да прекъснат теченето на давността поради тяхната нередовност и незаконосъобразност. Твърди се, че длъжникът не е бил уведомяван за изп.дело, а така и за предприетите по същото изпълнителни действия /възбрана, запори и др./

Твърди се, че погасителната давност за вземането започнала да тече от дата 01.03.2016г. – денят следващ датата на прекратяване на делото. След 01.03.2016 г. първото евентуално валидно изпълнително действие прекъсващо погасителната давност било едва от 04.04.2023г. – датата, на която длъжникът бил уведомен за наложен запор на банкови сметки. По отношение на възбраната от 26.02.2019 г. по изп. дело № 18/2019 г. изтъква, че с налагането на възбрана върху чужд имот не се накърнява правната сфера на длъжника, поради което същата не прекъсва давността. Налагането на запор в/у банковите сметки на ищеца в „Банка ДСК” АД, „Райфайзенбанк България” ЕАД и „Търговска банка Д” АД било невалидно извършено действие, тъй като ищецът не бил уведомен от ЧСИ за налагането на запорите. Насроченият опис на движими вещи не бил извършен, поради което давността не била прекъсвана и с това действие. Изпълнително дело №18/2019г. било прекратено на осн. чл.433, ал. 1, т.8 ГПК, като на гърба на изпълнителния лист било отбелязано от ЧСИ, че последното изпълнително действие е на 28.03.2019г. Твърди се, че на дата 28.03.2019г. и до прекратяване на изпълнително дело №18/2019г. липсвало валидно извършено действие, което да е прекъснало погасителната давност. Въз основа на изпълнителния лист от 30.01.2014 г. по молба на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД от 08.08.2023 г., която според ищеца също била нередовна, било образувано изпълнително дело №1023/2023г. по описа на ЧСИ П.И.. По това дело било изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК” АД, получено на 13.09.2023г. Ищецът твърди, че за първи път е бил уведомен за принудителното изпълнение върху имуществото му по това изп.дело на ЧСИ П.Иванова, на 04.04.24г. като е бил уведомен за наложеният запор върху банкови сметки в Банка ДСК ЕАД както и за насрочен опис на движими вещи в дома му на 29.04.2024г. В обобщение се твърди, че поради изтичане на повече от пет години не се дължат всички суми, инкорпорирани в изпълнителния лист от 30.01.2014г., издаден въз основа на заповедта по чл.417 ГПК, съгласно който е образувано ИД №1023/2023г. на ЧСИ П.И.. Въвежда се довод, че давността се прекъсва само с валидно извършени същински изпълнителни действия, каквито в хода на изпълнителното производство не били извършвани в периода от 01.03.2016г. /когато е 3 започнала да тече погасителната давност/ до първото действие, прекъсвящо я – 04.04.2023г.

Възбраната /по изп.дело №18/2019г./, макар и вписана в СВп, но върху чужд недвижим имот, не можела валидно да прекъсне погасителната давност. В исковата молба ищецът пояснява разбирането си за разликата в двата института -на перемпцията и на давността спрямо характера на извършваните от взискателя действия. Ищецът твърди още, че вземането за законна лихва върху главницата било погасено по давност поради изтичане на тригодишна давност – арг. чл.111, б.„в“ ЗЗД и тъй като давността не се прилага служебно, вкл. от ЧСИ, предмет на предявения иск по чл.439 ГПК са и законните лихви върху главницата по договора за кредит.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на иска. Не оспорва издаването и съдържанието на изпълнителния лист от 30.01.2014 г. по ч.гр.д. № 636/2014 г. по описа на Районен съд – Варна. Не оспорва, че по молба от 07.02.2014 г. на първоначалния кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД било образувано изп. дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н.. По изпълнителното дело били предприети следните изпълнителни действия, прекъсващи давността, а именно: на 21.02.2014 г. бил наложен запор на банкова сметка на длъжника; на 12.03.2014 г. бил наложен запор на МПС, собственост на длъжника; на 11.08.2017г. на Т. Д. била връчена покана за доброволно изпълнение и препис от заповедта за незабавно изпълнение /заповедта за изпълнение била влязла в сила на 25.08.2017 г./; на 04.12.2018 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД било конституирано по делото като взискател и изп. дело № 188/2014 г. по описа на ЧСИ И. Н. било прекратено, на основание чл. 433, ад. 1, т. 8 ГПК. На 14.12.2018 г. изпълнителният лист бил върнат на ответника. Не се оспорва, че на 16.01.2019 г. по молба на ответника и въз основа на същия изпълнителен лист, било образувано изд. дело № 18/2019 г. по описа на ЧСИ П.И.. В молбата били посочени изпълнителните действия, които да бъдат предприети. Поддържа, че молбата за образуване на изпълнителното дело е редовна. По това изпълнително дело №18/2019г. били предприети следните изпълнителни действия: - на 11.02.2019 г. били наложени запори на банкови сметки на длъжника в „Търговска банка Д“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД и „Банка ДСК“ АД, които били вдигнати на 22.08.2022г.; на 26.02.2019г. била вписана възбрана на недвижими имоти с идентификатори *** и ***, която била заличена на