Определение № 509 от 05.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 509 гр. София, 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Антон Н. Урумов

Ралица Ал. Райчева като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20261100600436 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и е по реда на чл.243 ал.7 и сл.от НПК.

Образувано е по частна жалба от Д. Н. П. чрез процесуалния й представител адв.И.Б. от САК, против Определение рег.№ 3960/25.09.2025г. по ЧНД № 12569/2024г. по описа на СРС. С определението е потвърдено постановление от 20.08.2024г. на СРП, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 11356/2023г. по описа на СРТПОР-СДВР, пр.пр.№ 51538/2023г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“, вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК.

В жалбата се счита, че обжалваното определение на СРС е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Посочва се, че СРС е приел, че деянието на М.С.Б. е несъставомерно от обективна страна, тъй като получените травматични увреждания на П. не са съставомерен резултат от пропивоправното поведение на водача на тролейбуса Б., изразяващо се в нарушение на конкретна разпоредба на ЗДвП, а П. е следвало, след качването си в превозното средство, да си осигури опора, държейки се за помощните съоръжения в тролейбуса или да заеме свободна седалка. Сочи се, че съдът в атакуваният съдебен акт е направил заключение, че изводите на СРП в постановлението за прекратяване относно липсата на престъпление, са обосновани, поради което наказателното производство е прекратено 1 законосъобразно от прокурора и поради това съдът е потвърдил постановлението. В жалбата се твърди, че обжалваното определение на СРС е „copy paste“ на постановлението за прекратяване на СРП, като съдът не е изложил свои мотиви, обосновали крайния му извод. Заявява се, че не е ясно защо съдът е приел липсата на доказателства относно извършването на престъпление, позовавайки се на нееднозначното, непълно и неточно заключение на изготвената АТЕ. Твърди се, че е неправилен извода на СРС, както и на държавното обвинение, че не е осъществен съставът на престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“, вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК, а вина за получените увреждания има само пострадалата П.. В жалбата се оспорва извода в заключението на АТЕ, че водачът на тролейбуса не е имал техническа възможност да предотврати падането на пострадалата, която не е осигурила устойчивост на тялото си мрез помощните средства в тролейбуса, както и че не е обсъден въпросът, ако пострадалата се е захванала за помощните средства, при рязкото потегляне на превозното средство, щял ли е да се предотврати инцидента. В жалбата се сочи, че поведението на водача на тролейбуса Б. съставлява нарушение на ЗДвП и по-точно разпоредбата на чл.132 т.2 от ЗДвП. Конкретизира се, че именно несъмнено установеното рязко потегляне на водача Б., потвърдено от разпитаните свидетели, е причината пострадалата П. да изгуби равновесие и да падне на пода на превозното средство, като след това й оказали помощ пътниците в тролейбуса, без намесата на водача. Счита се, че водачът на тролейбуса Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“, вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК, като деянието е несъмнено доказано, а СРС не е изследвал задълбочено събраните доказателства и причинно-следствената връзка между поведението на водача и настъпилия вредоносен резултат за пострадалата, поради което е постановил порочен съдебен акт. Иска се да се отмени обжалваното определение на СРС, с което е потвърдено постановлението на СРС за прекратяване на наказателното производство.

Софийски градски съд след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

Досъдебното производство е започнало на 01.11.2023г. на основание чл.212 ал.2 от НПК с разпит на свидетел, за това, че на 31.10.2023г. около 22.30 часа в гр.София по бул.“Васил Левски“ с посока от бул.“Сливница“ към 2 бул.“Княз Александър Дондуков“, тролейбус „Шкода Соларис“ с инв.№ ****, управляван от М.С.Б., ЕГН **********, и в района на спирка на МГТ „Улица Искър“, при неизяснени причини и обстоятелства, потегляйки от спирката, реализира ПТП с падналия в салона на автобуса пътник Д. Н. П., ЕГН ********** – престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“, вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК.

При проведеното разследване е установено от фактическа страна, че на 31.10.2023г. свид.М.С.Б., който работел като шофьор в „Столичен автотранспорт“ АД,за времето от 15.30 часа до 00.10 часа бил на смяна по линията на тролейбус № 11 в гр.София. В 22.27 часа свид.Б. потеглил от пл.“Сточна гара“ в посока хотел „Плиска“ с управлявания от него тролейбус с инв.№ С****. Свидетелите Т.С.Я. и синът й Й.С.М. се качили на тролейбуса и седнали на седалките между първата и втората врата, от страната на вратите, един срещу друг, като сви.М. гледал назад. Навън било тъмно, но в превозното средство имало осветление и не пътували много хора. От спирка на ул.“Искър“ се качила пострадалата Д. Н. П. в 22.35 часа, от втората врата на тролейбуса. Свидетелката П. се насочила към валидатора за карти, който се намирал непосредствено до лявата страна на вратата. Пострадалата застанала с лице към валидатора и към вратите, и започнала да си рови в чантата, за да си извади картата за градския транспорт и да я маркира. Пострадалата П. не се държала за нищо и не се опира никъде в тролейбуса. Вратите на тролейбуса вече били затворени. В този момент водачът Б. потеглил, при което свид.П. залитнала назад, опитала се да се хване, но не успяла. При това тялото й се завъртяло по посока обратна на часовниковата стрелка и П. паднала по гръб на пода на тролейбуса. Водачът Б. не спрял, а продължил да се движи. Свидетелят М. отишъл при пострадалата и й подал ръка, за да стане. П. се оплакала от силна болка в левия крак и не можела да стъпва на него.Свидетелят М., с помощта на майка си свид.Я., вдигнали постр.П. и я сложили да седна на една от седалките. Тролейбусът бил в близост до спирката на СУ „Св.Климент Охридски“ и когато спрял на тази спирка, свид.М. помолил водача Б. да изчака за малко, за да свалял свид.П. от превозното средство.Свидетелят Б., подпомогнат от неустановено лице по делото, свалил пострадалата на спирката. Свидетелката Я. се обадила на ЕЕН 112 и извикала линейка за пострадалата. Линейката пристигнала след десет минути и пострадалата била откарана в УМБАЛ „Света Анна“, където й била оказана медицинска помощ.

3

Видно от заключението по изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, в резултата от падането на постр.П. в превозното средство, същата е получила травматично увреждане, изразяващо се в пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост, което е реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение движенията но левия долен крайник за срок повече от 30 дни. Установено е, че полученото травматично увреждане се дължи на действието на твърди тъпи предмети и отговаря да е получено при ПТП, при падане и удар в лявата тазобедрена област на пострадалата.

Установено е от заключението на АТЕ причината за настъпване на ПТП, а именно, че пътникът Д. Н. П. е останала права по време на потегляне на автобуса, като е имала възможност да си осигури опора, държейки се за помощните съоръжения в превозното средство или да заеме намирала се наблизо свободна седалка. В заключението е посочено, че водачът на тролейбуса е имал възможност да възприеме наличието на изправен пътник в салона на превозното средство, но не е имал техническа възможност да предотврати падането на пътника П., която не е осигурила устойчивост на тялото си чрез помощните средства в тролейбуса.

СРП с постановление от 20.08.2024г. е прекратила наказателното производство, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“, вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК, като е счела, че от обективна страна не е осъществен съставът на престъплението, тъй като от обективна страна получените травматични увреждания на П. не са съставомерен резултат от противоправното поведение на водача на тролейбуса, изразяващо се в нарушение на конкретна разпоредба на ЗДвП. Посоченото основание за прекратяването на наказателното производство е, че пострадалата П. е следвало след качването си в превозното средство да си осигури опора, държейки де за помощните средства или да заеме свободна седалка, но тя не е сторила това, поради което падането й и получаването на травматичното увреждане не са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на водача при управление на превозното средство.

Предвид това досъдебното производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

С Определение рег.№ 3960/25.09.2025г. по ЧНД № 12569/2024г. по описа на СРС, съдът е потвърдил постановлението на СРП. Съдът е направил извод, че от обективна страна не е осъществен съставът на престъпление по чл.343 4 ал.1 б.“б“, вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК, тъй като от обективна страна получените увреждания на П. не са съставомерен резултат от противоправното поведение на водача на тролейбуса, изразяващо се в нарушение на конкретна разпоредба на ЗДвП. Отново се посочва, че пострадалата П., след качването си в тролейбуса, е следвало да си осигури опора чрез помощните съоръжения или чрез сядане на свободна седалка, което не е сторила. От това, съдът е преповторил изводите на прокурора, следвало, че падането й и получаването на уврежданията не са в пряка причинноследствена връзка с поведението на водача. Съдът е счел, че отговорност на пътника е да си осигури безопасно пътуване, а не на водача на превозното средство, който не е длъжен да изчака и потегли едва след чекиране на пътника. Съдът е счел, че изводите на СРП за липса на престъпление са обосновани, поради което образуваното наказателно производство е прекратено законосъобразно от прокурора, и предвид това е потвърдил постановлението на СРП .

Настоящата съдебна инстанция след цялостен анализ на материалите по делото, намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимна страна, поради което е допустима, и разгледана по същество е основателна.

Досъдебното производство е започнало на 01.11.2023г. на основание чл.212 ал.2 от НПК с разпит на свидетел, относно престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“, вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК за това, че на 31.10.2023г. около 22.30 часа в гр.София по бул.“Васил Левски“ с посока от бул.“Сливница“ към бул.“Княз Александър Дондуков“, тролейбус „Шкода Соларис“ с инв.№ ****, управляван от М.С.Б., ЕГН **********, и в района на спирка на МГТ „Улица Искър“, при неизяснени причини и обстоятелства, потегляйки от спирката, реализира ПТП с падналия в салона на автобуса пътник Д. Н. П., ЕГН **********.

Настоящата въззивна инстанция намира, че безспорно по делото е установено, че на 31.10.2023г. свид.Б. за времето от 15.30 часа до 00.10 часа бил на смяна и управлявал тролейбус № 11 с инв.№ ****. Пострадалата Д. П. около 22.35 часа се качила в тролейбуса на спирка на ул.“Искър“ от втората врата. В тролейбуса нямало много пътници, като пътници в него били свид.Т.

Я. и синът й свид.Й. М.. Пострадалата П., след качването си, се насочила към валидатора за карти, намиращ се непосредствено от лявата страна на вратата 5 за да маркира картата си, без да се държи и опира никъде. Безспорно е установено, че в този момент водачът Б. потеглил, а свид.П. залитнала назад, опитала се да се хване, но не успяла, като тялото й се завъртяло по посока обратна на часовниковата стрелка и тя паднала на пода на тролейбуса по гръб.

Свидетелят М. и неустановено по делото лице, свалили постр.П. на спирката на СУ „Св.Климент Охридски“, като свид.Я. се обадила на ЕЕН 112 и извикала линейка за пострадалата. Пострадалата била откарана в УМБАЛ „Света Анна“, където й била оказана медицинска помощ.

Настоящата въззивна инстанция намира, че така установената фактическа обстановка кореспондира със събраната до момента доказателствена съвкупност по делото, но са останали неизяснени факти и обстоятелства от обективната истина. Настоящият състав на съда намира, че разследването по делото не е проведено обективно, всестранно и пълно, и е необходимо провеждане на допълнително разследване за изясняване на фактическата обстановка, и събиране на доказателства, които да допринесат за нейното всестранно и пълно изясняване. Направеният извод за липса на осъществен състав на престъпление от общ характер, тъй като от обективна страна получените увреждания на постр.П. не са съставомерен резултат от противоправно поведение на водача Б. при управление на тролейбуса, поради което деянието е несъставомерно по чл.343 ал.1 б.“б“, вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК, е неоснователен, според настоящия съдебен състав.