Определение № 1504 от 19.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1504 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.а

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501101 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Р. Д., в качеството й на ищец по гр.д.№ 19480/2024г. на ПдРС, ХVI гр.с., против определение № 2653/24.02.2025г., с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд погрешно приел, че не е налице правен интерес от предявените от жалбоподателката отрицателни установителни искове. Сочи се също така, че погасителната давност не се прекъсва с предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на оспореното вземане.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 19480/2024г. на ПдРС, ХVI гр.с.е образувано по искова молба от Р. Д. против „ЕОС матрикс“ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове по чл.439 от ГПК за това да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност, следните суми: сумата от 11698,31 лева- главница по договор за банков кредит № ***/23.05.2008г., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 16.12.2010г. по ч.гр.дело № 909/2010г. на Районен съд- гр.Панагюрище, както и сумата от 3892,08 леваглавница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***/20.08.2008г., сключен с „УниКредит Булбанк“АД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 17.12.2010г. по ч.гр.дело № 911/2010г. на Районен съд- гр.Панагюрище. В исковата молба се сочи, че за принудителното събиране на горните суми било образувано изп.дело № 704/2011г. по описа на ЧСИ И.М., рег. № 704, с район на действие ОС- Бургас. Задължението по изпълнителното дело, заедно с разноските към 18.10.2024 г., възлизало на общо 54669, 08 лева, като в хода на изпълнителното производство всички вземания на банката- кредитор били прехвърлени в полза на ответника с договор за цесия от 23.11.2015г.. Твърди се, че поради бездействие на кредитора е настъпила перемпция и към датата на подаване на исковата молба 5- годишната погасителна давност вече била изтекла.

В подадения от „ЕОС матрикс“ЕООД отговор на исковата молба се твърди, че между същите страни, за същите вземания и на същото правно основание било образувано гр.д. № 14145/2021г. по описа на ПдРС, ХІХ гр.с., по което съдът се е произнесъл с Решение № 784/11.03.2022г., потвърдено с Решение № 928/30.06.2022г. по в.гр.д.№ 1350/2022г. на ПОС.

Решението на ПОС било отменено частично с Решение № 448/04.07.2024г., постановено по к.гр.д.№ 3976/2022г. на ВКС, ІV ГО.

1

С разпореждане № 2819/28.01.2025г. първоинстанционният съд е указал на ищеца да уточни правния си интерес от предявяване на исковете и от продължаване на делото, с оглед твърденията в отговора за наличие на предходен съдебен процес със същия предмет. След изтичане на дадения с разпореждането срок за изпълнение на указанието и към датата на постановяване на обжалваното определение не е подадена уточняваща молба.

По първоинстанционното дело е изискано и приложено гр.д. № 14145/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с. Видно от материалите по същото, то е образувано по искова молба от Р. Т. Д. против „ЕОС Матрикс”ЕООД за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника, поради изтекла давност, сумата от 11698,31 лева- главница по договор за банков кредит № ***/ 23.05.2008 г., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, за която е издаден изпълнителен лист от 16.12.2010г. по ч.гр.дело № 909/2010г. на РС- гр.Панагюрище, както и сумата от 3892,08 лева- главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***/20.08.2008г., сключен с „УниКредит Булбанк“АД, за която е издаден изпълнителен лист от 17.12.2010г. от РС- гр.Панагюрище по ч.гр.дело № 911/2010г., за принудителното събиране на които било образувано изп.д.№ 704/2011г. по описа на ЧСИ И.М., рег. № 704, с район на действие ОС – Бургас. С Решение № 784/11.03.2022г. исковете са уважен. Решението е обжалвано пред ПОС по в.гр.д.№ 1350/2022г., по което е постановено Решение № 928/30.06.2022 г., с което Решение № 784/11.03.2022г. е оставено в сила. По касационна жалба от „ЕОС матрикс“ЕООД против решението на ПОС е образувано к.гр.д. № 3976/2022г. по описа на ВКС, ІV ГО. Касационно обжалване е допуснато само досежно сумата от 11698,31 лева, тъй като по отношение на другата сума, която е под 5000 лева, решението на ПОС е необжалваемо и е влязло в сила. С Решение № 448 от 04.07.2024г. по к.гр.д. № 3976/2022г. на ВКС, ІV ГО, въззивно решение № 928/30.06.2022г. е отменено, в частта, с която е призната за недължима поради изтекла погасителна давност сумата от 11698,31 лева.

От гореизложеното следва, че несъмнено за жалбоподателката не е налице правен интерес от иска за установяване недължимостта на сумата от 3892,08 лева- главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***/20.08.2008г., тъй като с решение № 928/30.06.2022г. по в.гр.д.№ 1350/2022г. на ПОС същият този иск вече е уважен и решението в тази му част е влязло в сила.

В исковата молба по гр.д.№ 19480/2024г. на ПдРС, ХVI гр.с. изрично се сочи, че до 26.06.2015г. погасителна давност не е текла, че на 08.07.2020г. по изп.д.№ 704/2011г. по описа на ЧСИ И.М. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката, но към този момент вече била изтекла общата петгодишна погасителна давност. Целият период до 08.07.2020г., а и до датата на завеждане на гр.д. № 14145/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с.- 31.08.2021г., е предмет на разглеждане по същото това дело. Това е видно и от мотивите към Решение № 448 от 04.07.2024г. по к.гр.д. № 3976/2022г. на ВКС, в които се сочи следното: „Следващото изпълнително действие- запор върху трудово възнаграждение, е предприето на 08.07.2020г., преди да са изтекли 5 години от 08.07.2016г.“, а също така „Исковата молба е подадена на 31.08.2021г., когато петгодишната давност, считано от 08.07.2020г. не е изтекла“. Следователно с решението на ВКС със сила на присъдено нещо е отхвърлен иска на жалбоподателката за недължимост на сумата от 11698,31 лева на основание изтекла към 08.07.2020г. погасителна давност. На същото основание се иска установяване недължимост на посочената сума с предявения по гр.д.№ 19480/2024г. на ПдРС, ХVI гр.с. иск по чл.439 от ГПК. Съгласно чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Твърдението в частната жалба, че с предявяване на отрицателен установителен иск не се спира погасителната давност би било от значение за допустимостта на иска за установяване недължимостта на сумата от 11698,31 лева в случай, че в исковата молба по първоинстанционното дело бяха изложени твърдения и доводи за изтекла погасителна давност след 31.08.2021г.- датата на завеждане на гр.д. № 14145/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с.

Такива твърдения и доводи не са налице, като се има предвид и това, че не е подадена молба 2 за уточнение на исковата молба. Ето защо, частната жалба против определение № 2653/24.02.2025г. ще следва да бъде оставена изцяло без уважение, като в полза на въззиваемата страна бъде присъдено юрк.възнаграждение в минималния размер по чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер от 50 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Р. Д., в качеството й на ищец по гр.д.№ 19480/2024г. на ПдРС, ХVI гр.с., частна жалба против определение № 2653/24.02.2025г., с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.

ОСЪЖДА Р. Т. Д. от ***, ЕГН: ********** да заплати на „ЕОС матрикс“ЕООД, ЕИК:

131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков- Казанджията“№ 6, сграда „Матрикс тауър“, ет.6, сумата от 50 лева- юрк.възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните само в частта относно иска за установяване недължимостта на сумата от 11698,31 лева- главница по договор за банков кредит № ***/23.05.2008г.. В останалата му част, относно иска за установяване недължимостта на сумата от 3892,08 леваглавница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***/20.08.2008г., определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3