Решение № 118 от 14.03.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Плевен, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500036 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Прокуратура на Република България чрез РП- Червен бряг срещу Решение № 389/ 22. 11. 2023 г. по гр. д.

№ 566/ 2023 г. по описа на РС- Червен бряг.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен.

Въззиваемата страна

Р. И. М. с ЕГН********** не е изразила становище по въззивната жалба.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

1

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД да заплати на Р. И.

М. с ЕГН********** сумата от 3000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от водена срещу ищцата наказателно производство по прокурорска преписка № 2838/ 2021 г. по описа на РППлевен. С решението ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ направените по делото разноски в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение заплатено в исковото производство.

За да постанови решението си първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че към момента на образуване на наказателното производство ищцата е била бременна и колегите й и семейството й са възприели видимото притеснение от провежданото разследване. Съдът е посочил, че след привличането й като обвиняема е направена криминалистична регистрация и ищцата е била притеснена от този факт и от обстоятелството, че е третирана като престъпник. Посочено е, че ищцата се е затворила в себе си, била тревожна, притеснявала се е, че може да влезе в затвора, наложило се е посещение в болнично заведение поради усложнение на бременността й. Съдът е приел, че ищцата е била притеснена и от това, че името й в обществото е опетнено и я възприемат като криминално проявена личност. Съдът е приел, че тези психически страдания за ищцата са продължили в периода от 07. 03. 2022 г. до края на месец април 2022 когато досъдебното производство е било прекратено. Съдът е приел, че предявеният иск е доказан и като основателен следва да бъде уважен изцяло.

Въззивният съд възприема изложените мотиви от районния съд в обжалваното решение относно доказаните психически страдания от ищцата по време на досъдебното производство, както и относно това, че името и честта й са били засегнати от образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 183, ал.1 НК – неплащане на издръжка за детето, което живее при бащата.

По делото не се спори, че е образувано досъдебно производство за 2 престъпление по чл. 183, ал.1 НК, че въззиваемата е била привлечена като обвиняема на 07. 03. 2022 г. и че досъдебното производство е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 29. 04. 2022 г. по ЗМ №136/ 2021 г. по описа на РУ- Кнежа и пр. преписка № 2838/ 2021 г. по описа на РП- Плевен. По делото липсват данни за влизане в сила на постановлението за прекратяване, но това обстоятелство не се оспорва с въззивната жалба.

Спорен е въпросът допустим ли е предявеният иск и за размера на претендираното обезщетение.

По отношение на правното основание за исковата претенция по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във въззивната жалба е изразено становището, че би следвало да е налице обвинение спрямо въззиваемата, за да е налице основанието на чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ. Твърди се, че на въззиваемата не е повдигано обвинение, каквото е изискването на цитираната законово разпоредба, съгласно която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Действително по делото липсват доказателства от досъдебното производство, но в хода на съдебното дирене пред районния съд представителят на прокуратурата е приел, че до 07. 03. 2022 г. ищцата не е била в качеството на обвиняем в досъдебното производство. В представеното по делото копие от постановление за прекратяване на наказателното производство е отбелязано, че поради неплащане на издръжка в продължение на 10 поредни месеца въззиваемата е била привлечена като обвиняема на 07.

03. 2022 г. за престъпление по чл. 183, ал.1 НК, а досъдебното производство е образувано през 2021 г. От постановлението за прекратяване на наказателното производство се установява също, че производството е прекратено поради липса на съставомерност от субективна страна, а от доказателствата в досъдебното производство е установено, че въззиваемата е била в обективна невъзможност да изплаща издръжка за детето си през 3 процесния период.

Въз основа на изложените обстоятелства съдът приема за установено, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за допустимост и основателност на предявения иск: срещу въззиваемата е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 183, ал.1 НК на 07. 03. 2022 г. когато е привлечена като обвиняема в досъдебното производство и наказателното производство е прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление по чл. 183, ал.1 НК поради липса на субективна страна на престъплението.

По въпроса за размера на обезщетението съдът счита, че следва да бъдат съобразени всички обстоятелства, които обосновават претърпени от въззиваемата неимуществени вреди като пряка последица от образуваното досъдебно производство. От разпита на свидетелите в първоинстанционното производство се установява, че въззиваемата е била бременна , притеснявала се е за неблагоприятни наказателноправни последици за себе си, приемала е, че името й е компрометирано пред обществото, в което живее, че я възприемат като престъпник и това се е отразявало на общото й здравословно състояние по време на бременността й.

Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД е при спазването на принципа на справедливост. В тълкувателната си практика ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да се претендира и по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага – чест , достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление.[1] Въз основа на формулираните критерии в цитираното тълкувателно решение на ВКС въззивният съд приема, че до 07. 03. 2022 г. въззиваемата не е била в качеството си на обвиняема, съответно срещу нея не е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 183, ал.1 НК. Преди привличането й като обвиняема въззиваемата би могло да бъде разпитана в качеството си на свидетел, поради което следва да се приеме, че въззиваемата е била за около два месеца в процесуалното качество на обвиняема и съответно е търпяла 4 неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Въззивният съд приема, че същата е била силно притеснена и са пострадали доброто й име и честта и достойнството й, но с оглед сравнително краткият срок, в който спрямо нея е упражнена неоснователна държавна принуда, то следва обезщетението да бъде в размер на 1500 лв.

Съдът счита с оглед обстоятелствата по делото, че исковата претенция от 3000 лв. е значително завишена и не съответства на доказателствата за претърпените от въззиваемата преки имуществени вреди, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено за разликата от 1500 лв. до 3000 лв. присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в досъдебното производство и в тази част следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Следва първоинстанционното решение да бъде отменено в частта за разноските, като ответникът Прокуратура на Република България да бъде осъден на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ да заплати по сметка на РС- Червен бряг държавна такса в размер на 60 лв. и да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. С. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв. на основание чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за МРАВ.

При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 80 ГПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ въззивникът следва да заплати държавна такса по сметка на Плевенския окръжен съд в размер на 30 лв. и да заплати на процесуалния представител на въззиваемата адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв. на основание чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за МРАВ.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.3 ГПК, съдът

[1] ТР №1/ 2022 г. от 27. 11. 2023 г. на ВКС, ОСГК, т.1.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 389/ 22. 11. 2023 г. по гр. д. № 566/ 2023 г. по описа на РС- Червен бряг в ЧАСТТА, в която Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.

5

52 ЗЗД да заплати на Р. И. М. с ЕГН********** сумата за разликата над 1500 лв. до 3000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от водено срещу Р. И. М. с ЕГН********** наказателно производство по прокурорска преписка № 2838/ 2021 г. по описа на РППлевен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД иск от Р. И. М. с ЕГН********** срещу Прокуратурата на Република България за сумата от 1500 лв.( разлика над 1500 лв. до 3000 лв.) обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от водено срещу Р. И. М. с ЕГН********** наказателно производство по прокурорска преписка № 2838/ 2021 г. по описа на РП- Плевен.

ОТМЕНЯ Решение № 389/ 22. 11. 2023 г. по гр. д. № 566/ 2023 г. по описа на РС- Червен бряг в ЧАСТТА, в която Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да заплати на Р. И. М. сумата от 700 лв. за възнаграждение за един адвокат в настоящото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати по сметка на РС- Червен бряг държавна такса в размер на 60 лв. и да заплати на адв. С. Б. като процесуален представител на Р. И. М. адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска на основание чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/ 09.

07. 2004 г. за МРАВ в размер на 440 лв. по гр. д. №566/ 2023 г. по описа на РС- Червен бряг.

ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 30 лв. и да заплати на адв. С. Б. като процесуален представител на Р. И. М. адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска на основание чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за МРАВ в размер на 440 лв. във въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, пр. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

6

Председател: _______________________

Членове: