Решение № 22762 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22762 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на д.адесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа доклад.ото от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20211110134783 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството по делото е образу.о по искова молба, подадена от Б. Т. Б., заместена по реда на чл. 227 ГПК от А. А. М. и Т. А. М., срещу Р. И. А. и Е. С. А., с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР за призна.е на установено спрямо ответниците, че ищците притежават правото на собственост върху поземлен имот, находящ се в землището на гр. Б., местност „........“ с площ от 2 000 кв.м., представляващ придобита по наследство нива, закупена от Т. П. Б. и Л.

П. Б. с Нотариален акт за продажба № ....., том шестнадесет, рег. № 3....., нот. дело № 2845/1943 г., част от която е нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор № ..........., а останалата част попада в имота, нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор № .............

Ищецът твърди, че въз основа на Нотариален акт за продажба № ....., том шестнадесет, рег. № 3....., нот. дело № 2845/1943 г. т Т. П. Б. и Л. П. Б. са придобили от Д.

М. П. поземлен имот - нива, с площ от 2000 кв.м., находяща се в землището на гр. Б., местност „........“.

Излагат се доводи, че Б. Т. Б. е единствен наследник на покойния й баща Т. П. Б., поради което по силата на наследствено правоприемство е придобила правото на собственост върху процесния имот. Посочва, че с регулационен план на с. Б. — I-ва част, одобрен със Заповед № 127/04.03.1960 г. на зам. - председателя на Комитета по архитектура и благоустройство, посочения имот - пл. № ........ остава в по-голямата си част извън регулация. Счита, че видно от приложената към исковата молба комбинирана скица за пълна или частична идентичност, издадена от ГИС - София на 17.10.2017г., имотът е разделен, като частта попадаща в регулация остава с пл. № ........, а частта, попадаща извън регулация е 1 нанесена с пл. № ........а. Впоследствие, описания имот е нанесен и в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със Заповед № РД18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като е образу. ПИ с идентификатор ......., нанесен с площ от 726 кв.м., като за собственик е призната Б. Т. Б.. Излагат се доводи, че с нотариален акт за покупко-продажба № 145, том XVI, рег.Хе3145, дело Хе2846/1943. Д. М. П. продава на арх.

И. Н. А. друга реална част от поземления си имот, а именно 2700 кв.м., като впоследствие, придобития от арх. А. имот е включен в блок на ТКЗС ,Д. Благоев“ - гр. Б., като по този начин земята е сменила собствеността си.

Твърди се, че по силата на Решение № 5490/15.10.2007 г. на ОСЗГ и Решение № 010602/10.12.2007 г. на ОСЗГ - Овча Купел ответниците, в качеството си на наследници на арх. И. А., са признати за собственици и е възстановена собствеността на нива от 2.297 дка, VI-та категория, м. „........“, имот по КВС № ......, при съседи: ПИ ................... Сочи, че при постановя.е на цитираното решение общинската служба не е изпълнила изиск.ето за създа.ето на графична скица и не е изследвала въпроса за точното местоположение на подлежащият на възстановя.е имот. Излагат се доводи, че след влизане в сила на решението на ОСЗГ — Овча купел, възстановената част от имота на ответниците по настоящия иск е нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри като ПИ с идентификатор .............

Заявява, че след Решенията на ОСЗГ - Овча Купел, точната граница между имота на ищцата и този на ответниците, остава неизяснена, като Б. Т. Б. се явява собственик на реална част от ПИ с идентификатор ............. Въпреки тези грешки при нанасянето на недвижимите имоти, ищцата заявява, че е владяла, несмуща.о, своята част от поземления имот, като на място има и поставена ограда. Моли за уважа.е на предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излагат се доводи, че с Решение по гр.д. № 415/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав, е признато за установено на осно.ие чл. 11, ал. 2 ЗПСЗЗ по отношение на ОСЗГ „Овча Купел“ правото за възстановя.е на собствеността на наследниците на И. Н. А. /Р. А. и Е. А./ върху описания в диспозитива на решението имот. Въз основа на решение на СРС било издадено от ОСЗГ „Овча Купел“ решение № 010602А от 10.12.2007 г. за възстановя.е на собствеността.

Излагат се доводи, че настоящият ищец е подал иск на 28.02.2018 г. с предмет действителността на посоченото решение. Производството е приключило с Решение № 6086/05.11.2020 г. на АССГ, IV касационен състав, по адм.д. № 4939/2020 г., с което съдът е приел искът за недопустим. Счита, че е недопустимо да се изследват повторно границите на възстановения имот, тъй като е налице възстановя.е на земеделска земя на осно.ие чл. 14, ал.

7 ЗСПЗЗ.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска .

2

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от възникналия правен спор. Спорното право се индивидуализира с 1) осно.ието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение; 4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. Предмет на вещни права могат да бъдат само самостоятелни вещи, тоест само вещи, които са разграничени от другите вещи. Когато вещта е поземлен недвижим имот /част от земната повърхност/, границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани от човека съобразно правото на собственост. В случаите на предявен иск за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ, ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, имотът, правото на собственост върху който се защитава с предявя.ето на иска, е самостоятелна недвижима вещ, дори когато представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот, тъй като от юридически актове може да се установят границите на този имот. Следователно предявеният иск с правна квалификация чл. 124 ГПК чл. 54, ал. 2 ЗКИР с предмет правото на собственост върху реална част от поземлен имот е допустим. В този смисъл мотивите към т.2 на Тълкувателно решение № 8/2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС.

По основателността на иска.

Предмет на делото е твърдяното от ищците материално субективно право на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. Б., местност „........“ с площ от 2 000 кв.м., представляващ придобита по наследство нива, закупена от Т. П. Б. и Л.

П. Б. с Нотариален акт за продажба № ....., том шестнадесет, рег. № 3....., нот. дело № 2845/1943 г., част от която е нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор № ..........., а останалата част попада в имота, нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор № .............

Ищецът не е индивидуализирал каква конкретно част от претендираните 2 000 кв.м. попада в първия посочен поземлен имот с идентификатор № ............ съответно каква част попада и във втория поземлен имот с идентификатор № .............

В производството по иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен имот, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива на решението си. При уважен иск за ре.дикация ищецът ще може да ре.дикира спорната част, попадаща в урегулирания поземлен имот на ответника, без да изчаква провеждането на административна процедура по отстраня.ето на непълнотата или грешката в кадастралната карта и последващата процедура по изменение на подробния устройствен план. Ето защо искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Тъй като предметът на делата в установителната им част е идентичен, искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 3

ЗКИР, се поглъща от иска за собственост, поради което и според особеностите на конкретния случай производството по него подлежи на прекратя.е или съединя.е за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост. В този смисъл мотивите към т.4 на Тълкувателно решение № 8/2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, виж също Решение № 105 от 10.12.2020 г. по гр. д. № 4542 от 2019 г., II г.о.; Решение № 139/14.03.2018г. по гр.д. № 456/2017г. и Решение № 70/20.06.2016г. по гр.д. № 6305/2015г.; поради което съдът не дължи отделен диспозитив по претенцията с правна квалификация чл.

54, ал. 4 ЗКИР, доколкото искането за съдебна защита се поглъща от петиторния иск с правна квалификация чл. 124 ГПК.

Ищецът твърди, че е придобил процесното право на собственост от въз основа на настъпили универсално правоприемство по силата на закона. Не се излагат твърдения, съответно процесното право не се претендира на друго осно.ие, например давностно владение и/или възстановя.е по ЗСПЗЗ. Поради което за основателността на иска следва да бъдат изслед.и единствено фактите, включени в твърдения от ищеца правопораждащ фактически състав.

От анализа на приобщения към делото Нотариален акт за продажба № ....., том шестнадесет, рег. № 3....., нот. дело № 2845/1943 г.(л.7), се установява, че Д. М. П., чрез своя пълномощник Л. Б. С. продава на Т. П. Б., лично на него и като пълномощник на Л. П. Б., една част от собствената си нива находяща се в земл. на с. Б., Софийска околия, м. "........", цялата от 4.700 дка, при съседи: В. Д., Б. П., път и мера, състояща се от 2000 кв.м.,която ще бъде отмерена точно по квадратура при граници: път, Х. И.ов Д. и Л. П. Ж.в, арх. И. Н.

А. и мера.

Съгласно приложеното удостоверение за наследници Т. П. Б. е починал на 13.04.1977 г., оставайки двама наследници по силата на закона – Б. Т. Б. (първоначалният ищец) и С.-М.

Т. Б.-М. (л.18). Впоследствие С.-М. Т. Б.-М. се е отказала от наследството на Т. П. Б., който факт се установява от приложеното удостоверение от 21.12.1998 г., издадено то Софийски районен съд (л.26). Следователно единствен наследник на Т. П. Б. се явява Б. Т. Б..

Последната е починала в хода на настоящето производство, поради което е заместена на осно.ие чл. 227 ГПК от своите наследници по закон А. А. М. и Т. А. М..

По делото не са приложени доказателства, от които може да бъде установен кръга на наследниците на Л. П. Б., който заедно с Т. П. Б. е придобил правото на собственост върху процесния имот, т.е. налице е съсобственост между двамата. Съгласно нормативният акт, приложим към момента на придоби.е на вещното право, идеалните части на участниците в собствеността се считат за равни, тъй като е налице законова презумпция, която се прилага до доказ.е на противното арг. чл. 54 in fine ЗИСС. Следователно доколкото не се установи дали съсобствеността между приобретателите по договора за продажба е прекратена, както и не се установи кръга на наследниците на Л. Б., то настоящият състав на съда приема, че Б. Т.

Б. е придобила най-много ½ идеална част от твърдяното право на собственост, въз основа на наследствено правоприемство от единия съсобственик, а именно Т. П. Б..

Съгласно заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, 4 което съдът кредитира като изчерпателно, обективно и правилно, тъй като съответства на събрания доказателствен материал, се установява, че нивата от 2000 кв. м, придобита от Т. и Л. П.и Б.и, е част от имот пл. № ........ с площ 4198 кв. м.