Решение № 3041 от 07.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3041 гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка И.ова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско дело № 20211100506572 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20053567/26.02.2021 г. по гр. д. № 642 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 143-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2000357/07.01.2019 г. на „Топлофикация Со ф и я “ ЕАД,

ЕИК *******, представлявано от изпълнителния директор С.Ч., с адрес: гр. София, ул. ******* чрез процесуалният си представител Р.С. срещу Н. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София 1343, Община ******* с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Н. П. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, заплащане на сумите както следва: сума в общ размер от 2110,06 лв., от които 1740,21 лв. главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., лихва за забава в размер на 333,64 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 21.08.2017 г., както и сума за дялово разпределение, от които 29,80 лв. главница за периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г. и 6,41 лв. лихва за периода от 15.08.2014 г. до 1

21.08.2017 г., ведно със законната лихва о т 28.08.2017 г. – датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в гр. София 1343, Община *******, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 59038/2017 г. на Софийски районен съд.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25044733/12.03.2021 г. по регистъра на СРС, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от изпълнителният директор А.А., чрез юрисконсулт Т. Ж., с което исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства установяват, че ответницата е собственик на имота, ч е е потребила енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете. Претендирало е разноски, прави възражение за прекомерност на разноските на ответника по жалбата.

Въззиваемият ответник по исковете Н. П. К. в срока за отговор е оспорила жалбата. Посочила е, че решението е правилно. Не било установено да е вещен ползвател на имота и потребител на енергия в него. Процесу алният й предствител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на заплатения адвокатски хонорар от 300 лв.

Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Б.“ ООД не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба в х . № 2000357/07.01.2019 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. П. К., с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.

150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че Н. П. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД заплащане на сумите както следва: сума в общ размер от 2110,06 лв., от които 1740,21 лв. главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., лихва за забава в размер на 333,64 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 21.08.2017 г., както и сума за дялово разпределение, от 2 които 29,80 лв. главница за периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г. и 6,41 лв. лихва за периода от 15.08.2014 г. до 21.08.2017 г., ведно със законната лихва от 28.08.2017 г. – датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в гр. София 1343, Община *******, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 59038/2017 г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниццата е собственик на имота и като такав а е потребител на топлинна енергия в имота, потребила е количества и на стойност, за които е предявен иска, изпаднала е в забава на плащането им, била е обвързана от договор при Общи условия.

Ответницата Н. П. К. в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Посочила е, че ищецът е открил партида за имота на името на И.К., но на нейно име няма открита партида, не е доказано качеството й на „битов клиент“, не е доказано, че е титуляр на правото на собственост на процесния имот в претендираната квота 4/6 идеални части.

По делото е приложено заповедно дело № 59038/2017 г. по описа на СРС, 143-ти състав, съгласно което по заявление вх. № 3 067205/28.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение, с която районният съд е разпоредил Н. П.

К., С.И.К. Х.И. К. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2655, 01 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия и дялово разпределение през периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 28.08.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 510,08 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 21.08.2017 г. и 113,30 лв. разноски по делото, а именно: 63,30 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Сумите са разпределени както следва: Н. П. К. – сумата от 1770,01 лв., ведно със законната лихва за периода от 28.08.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 340,05 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 21.08.2017 г. и 75,53 лв. разноски по делото, а именно: 42,20 лв. държавна такса и 33,33 лв. възнаграждение за юрисконсулт. С.И.К. – сумата от 442,50 лв., ведно със законната лихва за периода от 28.08.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 85,01 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 21.08.2017 г. и 18,88 лв. разноски по делото, а именно: 10,55 лв. държавна такса и 8,33 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Х.И. К. - сумата от 442,50 лв., ведно със законната лихва за периода от 28.08.2017 г. до 3 изплащане на вземането, лихва в размер на 85,01 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 21.08.2017 г. и 18,88 лв. разноски по делото, а именно: 10,55 лв. държавна такса и 8,33 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Вземането произтича от обстоятелството, че длъжникът е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия и услуга дялово разпределение през периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г. за топлоснабдения имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ******* Абонатен № ******* и не е погасил задължението си.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от 03.02.2014 г.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, съгласно които ответницата му дължи процесните суми.

Видно от наличните по делото доказателства за имота била открита партида с Абонатен № *******, като са били издавани фактури и изравнителни сметки за лицето И. А.К., за когото в хода на делото не е установено дали е в родствени връзки с Н. К., каква част от правото на собственост притежава от отопляемия имот и дали това е твърдяните пред заповедния съд – 4/6 идеални части. Доказано е по делото чрез представените писмени доказателства и от заключенията на допуснатите и приети по делото заключения по съдебно-техническата и съдебно – счетоводната експертиза, че в имота е доставяна само топлинна енергия за подгряване на битова гореща вода, като не е доставяна топлоенергия за отопление и такава, отдадена от сградна инсталация. „Топлофикация София“ ЕАД е издавал обща фактура за реално потребена ТЕ за отоплителен сезон, като стойността на общата фактура представлява сбора от сумите по прогнозни цени и плюс или минус сумата от изравнителните сметки. За периода са били издадени три фактури на името на И.К..

По делото не е установено Н. К. да има открита партида при „Топлофикация София“ ЕАД. Не е установено тя да е носител на Абонатен № *******, за който са били издавани фактури на името на И.К..

Не се спори, че сградата – етажна собственост, в която се намира Абонатен № ******* е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с фирма „Б. България“ ООД, както и топлинно счетоводство.

Съгласно сключен договор, сумите за топлинна енергия за топлоснабдения 4 имот са начислявани на „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирамата на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение. На базата на заключението на вещото лице от съдебно – техническата експертиза, СРС е приел за доказан факта, че в имота топлинна енергия е доставяна само за подгряване на битова гореща вода и не е доставяна такава за отопление и отдадена от сградна инсталация.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

5

По делото не се спори, а и се установи от приети книжа по заповедно дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД и длъжника е осъден да му заплатят процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот за периода в размерите на процесните суми, за обезщетение за забава на плащането им, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителния иск.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.