Решение № 455 от 14.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. ХАСКОВО, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500849 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е образувано по жалба, подадена от Я. Т. Я. – длъжник по изпълнението против действията на частен съдебен изпълнител Самуил Пеев, извършени по изп.д.

№ 20248740400378 и обективирани в разпореждане без дата върху становище по молба с вх.№ 7688 от 27.05.2024 год. – л.29, гласящо „Да се уведоми длъжника, че няма основание за редуциране на разноските – адвокатски хонорар и такси по ТТРЗЧСИ“, с искане за отмяна на обжалваните действия като незаконосъобразни.

Постъпили са възражения от Т. Х. Т. - взискател по изпълнението, със съображения за неоснователност на жалбата.

Постъпили са мотиви от частен съдебен изпълнител

/ЧСИ/ Самуил Пеев със съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело

№

20248740400378 по описа на ЧСИ Самуил Пеев е образувано по молба от 19.03.2024 год., подадена от адвокат Г.Д. – пълномощник на взискателя – Т. Х.

Т. и приложен към нея изпълнителен лист № 296 от 18.03.2024 год., издаден въз основа на решение, постановено по гр.д. № 2916 / 2021 год. по описа на 1

Районен съд - Хасково, влязло в законна сила на 12.03.2024 год., и потвърдено с решение, постановено по адм.д. № 955 / 2023 год. по описа на Административен съд – Хасково, с които Я. Т. Я. е осъдена да заплати на адвокат Т. Т. при АК – Хасково, сумата от 1 000 лева – възнаграждение за процесуално представителство.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за присъждане в полза на взискателя на разноски адвокатско възнаграждение за упълномощения от него адвокат в размер на 300 лева, съгласно приложено към молбата пълномощно - договор за правна защита и съдействие без дата.

От страна на взискателя е заплатена сума в размер на 57.12 лева, от които 20 лева – такса за образуване на изпълнителното дело, 20 лева – такса за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, 5 лева – такса за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество, 2.60 лева – допълнителни разноски и 9.52 лева – ДДС.

На 17.04.2024 год. на длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е уведомена, че общото задължение по изпълнителното дело възлиза на 1 591.12 лева, от които 1 000 лева – неолихвяема сума, 471.12 лева – разноски по изпълнителното дело и 120 лева – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

На 25.04.2024 год. от длъжника по изпълнението е постъпило възражение, обосновано с твърдения за това, че е налице висящ спор по чл.248 от ГПК относно размера на разноските – адвокатско възнаграждение, присъдени със съдебното решение, послужило като изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатеното от взискателя в полза на упълномощения от него адвокат в размер на 300 лева, с искане за намаляването му на 50 лева – за образуване и водене на изпълнителното дело.

От страна на длъжника е заявена готовност за изплащане на сумата по изпълнителния лист, след приключване на производството по чл.248 от ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, за които е издаден изпълнителния лист. Направено е искане за редуциране размера на разноските и таксите по ТТРЗЧСИ.

От страна на всикателя е постъпило становище с доводи за неоснователност на подаденото от длъжника възражение, с което е представено и решение № 2009 от 14.05.2024 год. по адм.д. № 955 / 2023 год. по описа на Административен съд – Хасково, с което молбата на длъжника по изпълнението за изменение на решението, послужило като изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист, в частта за разноските е оставена без уважение.

С разпореждане без дата, съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на таксите и на разноските по 2 изпълнението, определени по размер в поканата за доброволно изпълнение.

Постановлението е връчено на длъжника на 19.09.2024 год., а подадена от него жалба е приета на 02.10.2024 год., от което следва извода, че е подадена в двуседмичния срок за обжалване, съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна – длъжник по изпълнението и против подлежащ на обжалване акт – разноски по изпълнението, съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения: Заявеното от длъжника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя в полза на упълномощения от него адвокат в размер на 300 лева, съдът преценя за основателно. Действително, размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с този, предвиден в чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, съгласно които за образуване на изпълнителното дело, възнаграждението е 200 лева и 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредбата – за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, предвидено в размер на 400 лева, или в случая общият минимален размер на адвокатското възнаграждение, съгласно Наредбата е 600 лева, а претендираното такова – 300 лева. С решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд е прието, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 от ДФЕС. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Съгласно чл.633 от ГПК, решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища, поради което разрешенията, дадени в цитираното решение са задължителни за настоящия съдебен състав, който е длъжен да приеме, че Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, която е издадена от съсловна организация на адвокатите, а именно Висшия адвокатски съвет и с която се установяват минимални размери на адвокатските възнаграждения, които могат да се уговарят в сключени договори за поръчка, съдържа норми, които нарушават забраната за ограничаване на конкуренцията, установена с член 101, параграф 1 ДФЕС, както и да откаже да приложи разпоредбите на този акт, поради което посочените в Наредбата размери не са обвързващи за съда.

За да определи какъв размер на адвокатско възнаграждение се следва на упълномощения адвокат за осъществената от 3 него защита на взискателя следва да се вземат предвид данните за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат.

Данни за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, се съдържат в Наредбата за заплащането на правната помощ, която за разлика от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4 / 2006 год. Съгласно чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за предоставяне на правна защита по изпълнително дело е от 50 лева до 150 лева.

С оглед на така установените факти за размера на възнаграждението, което се заплаща за осъществена правна защита по дело, като настоящото и определената ниска степен на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че в тежест на длъжника следва да се възложат разноски за възнаграждение за упълномощен от взискателя адвокат в размер на 150 лева, до който следва да бъде редуциран поискания за присъждане такъв от 300 лева.

Изложените по-горе доводи обосновават извод за неправилност на обжалваното постановление, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него съдът постанови друго, с което по възражение на длъжника намали разноските за адвокатско възнаграждение от 300 лева на 150 лева.

Като частично основателна съдът намира и жалбата в частта, с която се иска да бъдат намалени приетите от съдебния изпълнител разноски от 471.12 лева, включващи 300 лева – заплатено от взискателя възнаграждение за адвокат; 57.12 лева – авансово заплатени от взискателя такси и 114 лева, с ДДС – такси по т.3, т.5 и т.12 от Тарифата, с оглед уточнението, направено от ЧСИ, в подадените от него мотиви по повод постъпилата жалба от длъжника. Изхождайки от приложените по изпълнителното дело материали, като доказани съдът приема следните разноски – 150 лева – адвокатско възнаграждение, след редуциране на размера от претендирания такъв от 300 лева, съображения за което съдът изложи погоре; 57.12 лева – авансово заплатени от взискателя такси, съгласно фактура от 19.03.2024 год. и 84 лева, с ДДС – такси, от които по 5 лева – за всяка една от извършените справки - от ГРАО, от НАП, от БНБ, за трудови договори, от ОД на МВР и от АВ, или общо 30 лева, съгласно т.3 от Тарифата; и общо 40 лева – по 20 лева – за връчване на възражение и на жалба, съгласно т.5 от Тарифата, и 14 лева – ДДС. Така разноските от 471.12 лева, посочени в поканата за доброволно изпълнение, включващи адвокатско възнаграждение и такси по Тарифата, следва да бъдат намалени на 291.12 лева. Жалбата в частта, с която се иска намаляване размера на разноските на 108 лева, съдът преценя за неоснователно, ценейки приложените по изпълнителното дело материали – писма и справки, както и от необходимостта на извършване на 4 изпълнителните действия, описани по-горе, за които се дължи съответната такса.

Като неоснователна съдът преценя жалбата в частта за редуциране размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, определена от съдебния изпълнител на 120 лева, доколкото размерът на същата е съобразен с изискването, предвидено в т.26, б.“б“ от цитираната по-горе Тарифа, съгласно което за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1 000 лева, колкото е и вземането, предмет на принудителното изпълнение, таксата е 10 лева + 10 на сто за горницата над 100 лева, т.е 10 лева + 90 лева + 20 лева – ДДС.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

По жалба, подадена от Я. Т. Я., ЕГН ********** от гр.***, представлявана от адвокат Г. М. К. против действията на Частен съдебен изпълнител Самуил Пеев, с рег.№ 874, с район на действие Окръжен съд – Хасково, извършени по изпълнително дело № 20248740400378, ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ действията на Частен съдебен изпълнител

Самуил Пеев, с рег.№ 874, с район на действие Окръжен съд – Хасково, извършени по изпълнително дело № 20248740400378, обективирани в разпореждане без дата, изпълнено с ръкописен текст „Да се уведоми длъжника, че няма основание за редуциране на разноските – адвокатски хонорар и такси по ТТРЗЧСИ“, положен върху становище с вх.№ 7688 от 27.05.2024 год., връчено на длъжника със съобщение изх.№ 13669 от 25.06.2024 год., вместо което постановява: