Решение № 19798 от 30.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19798 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.ЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110138471 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление ..., представлявано от изпълнителния директор А.С.А., чрез пълномощника му юрк. Д.П., против Л. Ф. А., ЕГН **********, с адрес ..., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за следните суми: сумата от 280,54 лв. (двеста и осемдесет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща цената на доставената от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.08.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 57,85 лв. (петдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 30.07.2020 г., сумата от 2,87 лв. (два лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща такса за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 14.08.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 0,62 лв. (шестдесет и две стотинки) - лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 30.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 37336 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45-дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ... съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми. Правният интерес от предявените искове ищецът 1 обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по частно гражданско дело № 37336 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и допускането и назначаването на съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуален представител, поддържа исковата молба и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.

Процесуалният представител на ищовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице помагач на ищеца ..., което искане е оставено без уважение с влязлото в сила протоколно определение от 03.05.2022 г.

Ответникът Л. А. не депозира отговор в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК. След изтичането на горепосочения преклузивен срок подава възражение, в което твърди, че не живее в процесния имот от 1982 г. и не е ползвал топлинна енергия за процесния период.

Твърди, че имотът е бил даден от Жилищно настаняване- район Искър на трети за делото лица през 2016 г. Същите фактически твърдения са наведени и във възражението , депозирано в заповедното производство.

В хода на производство – на 12.02.2022 г. ответникът Л. Ф. А. е починал, поради което и на основание чл. 227 от ГПК в качеството на ответници в производството са констиуирани неговите наследници по закон, а именно: Ц. М. А., ЕГН **********, с адрес в ... (.), С. Ф. Б., ЕГН ..., с адрес в ... (.), К. Ф. А., ЕГН **********, с адрес в ... (.), С. Ф. А., ЕГН **********, с адрес в ... (.), Г. Ф. А., ЕГН **********, с адрес в ... (.), К. Ф. А., ЕГН **********, с адрес в ... (.), Г. Ф. А., ЕГН **********, с адрес в ... (.) и К. К. А., ЕГН **********, с адрес в .. (..).

Ответницата Ц. А. изразява становище за неоснователност на иска спрямо нея, тъй като процесния топлоснабден имот се е ползвал от .а на Л. А. – Г. А..

Ответницата К. А., сочи че е направила отказ от наследство (за което представя доказателства), поради което не отговаря за задълженията на Л. Ф.. Сочи, че при направена справка в Столична община е установила, че топлоснабденото жилище е общинско и през процесния период не е ползвано от Л. Ф..

Ответниците С. Б. и К. А., чрез назначените им особени представители, оспорват иска, като също навеждат твърдения, че топлоснабдения имот не е ползван от наследодателя Л. А., респ. той не е ползвател на топлинна енергия и не дължи стойността й. Излагат твърдения за недоказаност на доставката на топлинна енергия и нейните количества.

Останалите новоконституирани ответници (наследници на починалия в хода на производството Л. А.) не изразяват становище по исковите претенции.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 1281 от 26.08.1978 г. на началник служба за жилищно настаняване при Народен съвет „Васил Левски“, V-ти район, Столична община, Л. Ф. А., К.Ф. А. и Г. Ф. А. са настанени в .... Съгласно писмо на Кмета на район „Искър“, Столична община с рег. № ... общинско жилище, находящо се в ... за периода то месец май 2011г. до датата на издаване на писмото (01.07.2014 г.) се ползва от Г. Ф. А.. Със заповед № ... на Кмета на район „Искър“, в гореописаното общинско жилище е настанена Л.К. и членовете на семейството й, а видно от съдържанието на служебна бележка от 15.05.2018 г. до този момент партидата се е водила на Г. Ф. А., от когото е иззето жилището.

Като доказателства по делото са приети договор № Д – 0 – 67 от 03.06.2020 г., 2 сключен между ищцовото дружество и ... за извършване на услуга по дялово разпределение и договор № 458 от 26.08.2002 г., сключен между етажната собственост и ... за индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия.

Приетите като доказателства счетоводни документи (фактури и съобщения към тях) установяват размера на осчетоводената при ищеца стойност на топлинна енергия и услуга за дялово разпределение за процесните период и имот.

Видно от съдържанието на съдебно удостоверение, издадено по гражданско дело № 14150 по описа за 2009 г. на Софийски районен съд (л. 129 от делото) ответницата К. К. А. се е отказала от наследството на своя баща К. Ф. А., който е . на починалия в хода на делото ответник Л. Ф. А. и е починал преди него – на 26.04.2006 г.

Въз основа на заявление на ... против Л. Ф. А. и против Г. Ф. А. е образувано частно гражданско дело № 37336 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 162 –ри състав.

Заявлението е уважено и със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 21.08.2020 г. е разпоредено двамата длъжници да заплатят разделно и по равно на ищцовото дружество следните суми: сумата от 561,08 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.08.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 115,71 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 30.07.2020 г., сумата от 5,75 лв., представляваща такса за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 14.08.2020 г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху таксата за дялово разпределение в размер на 1,25 лв. за периода от 31.01.2018 г. до 30.07.2020 г., както и 75 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника Л. А., поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си спрямо този длъжник. Указанието за предявяване на иск е съобщено на ... на 01.06.2021 г., а исковата молба, инициирала настоящето производство е депозирана на 01.07.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за допустими,но неоснователни, предвид следните съображения:

Исковете са допустими като предявени от правосубектно търговско дружество против правоспособно физическо лице при липсата на отрицателни и наличието на положителни процесуални предпоставки. Спазени са и особени изисквания на чл. 415 и чл.

422 от ГПК, а именно постъпило в срок възражение, с което се оспорва дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, за които е осъден Л. А.. Ищецът е предявил установителните искове преди изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал.

4 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

При установената по делото фактическа и правна обстановка се налага приемането на извод, че ответникът Л. А. не е бил пасивно материално- правно легитимирана да отговаря по предявените искове, съответно не са носители на такава легитимация и законните й наследница, тъй като при настъпилото за нея наследствено правоприемство не са преминали в нейна тежест и процесните задължения за потребена в процесния общински имот топлинна енергия и такса за дялово разпределение. Починалият ответник не е имал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди нито по силата на закона (чл.

153, ал. 1 ЗЕ), тъй като не е бил притежател на вещно право на собственост или на ограничено вещно право на ползване върху имота, нито е бил страна по сключен с ... индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия- няма твърдения, нито доказателства да е подал молба- декларация за откриването на партида при ищеца. Според даденото с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, тълкувателно разрешение, собствениците или титулярите на ограниченото вещно 3 право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот. Освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти - собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, са носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. В хипотезата на сключен между такова трето лицеползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за имота при публично известните общи условия на последното, третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия, подлежащ на доказване по общия ред на ГПК, дължи цената й на топлопреносното предприятие. В случай, че е проведено доказване на постигнато между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.