Решение № 107 от 09.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

В. А.а

Милен Евтимов като разгледа докладваното от В. А.а Въззивно гражданско дело № 20241100503799 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 1527/26.01.2024 г., постановено по гражданско дело № 32860 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80 състав, е изменен размера на определената с Решение № 2457 от 23.03.2022 г. по гражданско дело № 66544/2021 г. на СРС месечна издръжка, която М. К. Д. е осъден да заплаща на дъщеря си Л. М. Д., чрез нейната майка В. Х. В., като я увеличил от размера от 163 лева на 450 лева, платима до 10-то число на текущия месец, считано от 04.10.2022 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 500 лева; осъдил М. К. Д. да заплати на Л. М. Д., чрез нейната майка В. Х. В. сумата от 450 лева деловодни разноски съразмерно с уважената част на иска, а на СРС държавна такса в размер на 648 лева; осъдил Л. М. Д., чрез нейната майка В. Х. В., да заплати на М. К. Д. сумата от 80 лева съразмерно отхвърлената част на иска; като на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

1

Недоволен от така постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство М. К. Д. (въззивник в настоящето производство), който обжалва същото над размера от ¼ от минималната работна заплата за всеки период – над 177,50 лева за периода от датата на завеждане на исковата молба на 04.10.2022 г. до 31.12.2022 г.; над 195 лева за периода 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. и над 233,25 лева за периода 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. – до присъдения размер от 450 лева. Излага и подробно мотивира оплаквания за съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и неправилност на обжалвания съдебен акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Първоинстанционният съд, като отхвърли предявеният иск над минималния размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 от СК.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото поддържа подадената въззивна жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира разноски по представен списък.

В срока по чл. 263 от ГПК ищцата в първоинстанционното производство малолетната Л. М. Д., действаща чрез своята майка В. Х. В. (вече с брачното фамилно име А.), е подала писмен отговор по въззивната жалба, като оспорва същата като неоснователна. Счита обжалваното решение за валидно, правилно и обосновано, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Излага подробни съображения.

Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалвания съдебен акт.

В хода на съдебното дирене, чрез законният си представител – майката В. А. и чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Прави възражения за недължимост на разноски по делото, а при евентуалност – за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК на разноските на въззивника за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с предявен от малолетната Л. М. Д., действаща чрез своята майка В. Х. В., иск, с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК-за увеличаване на издръжката, 2 дължима й от ответника от 163 на 500 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба на 04.10.2022 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума. Искът бил предявен от В. В. срещу М. Д. и съединен с искове с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК-за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето Л., като първоначално по тази искова молба било образувано гражданско дело № 53678 по описа за 2022 г. на СРС, 91 състав. С определение от 07.06.2023 г., постановено по посоченото дело искът с правно основание чл. 150 от СК не бил приет за общо разглеждане с останалите искове, предявени от страните, с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, като по него било образувано гражданско дело № 32860 по описа за 2023 г. на СРС, 80 състав.

Ищцата твърдяла, че след влизане в сила на решението, с което е определена издръжката й от ответника, са възникнали обстоятелства, налагащи увеличаването й-заболяване, което предполага специфично лечение и хранителен режим, увеличени нужди от храна, облекло и образователни потребности.

Ответникът оспорвал иска за разликата над 195 лева, като твърдял, че реализирал скромни доходи и сумата от 500 лева е непосилна за него, тъй като представлявала 65 % от месечния му доход.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Малолетната ищца е дъщеря на ответника, като след определяне на издръжката й от него в размер на 163 лева, настъпили съществени промени в нуждите й.

След постановяване на решение по гр. д. № 66544/2021 г. на СРС, влязло в сила на 23.03.2022 г., до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, изминал период от около година и осем месеца, който не може да се определи като значителен, но независимо от това нуждите на ищцата нараснали. С решение на ТЕЛК от 16.12.2022 г. на малолетната ищца е призната 80 % вид и степен на увреждане, с чужда помощ за три години – до 01.12.2025 г. , поради това, че страдала от общо заболяване с водеща диагноза „Инсулинозависим захарен диабет, без усложнения“. Видно от приложените фактури – листове 53-58 от делото, за малолетната били закупувани медицински изделия на стойност между 247,98 лева и 315 лева. Също така, ищцата ползвала допълнителни занимания в детската градина – приложно изкуство, латино танци и английски език, чиято стойност варирала според броя на посещенията между 38,50 лева и 75,46 лева 3

(квитанции на листове 59-62 от делото). Допълнително тя посещавала балет, за което се заплащала такса в размер на 100 лева месечно-листове 64-66 от делото.

По делото били събрани гласни доказателства с разпита на свидетелите А. и А., чиито показания съдът преценил с оглед възможната заинтересованост на свидетелите и кредитирал в обсъдените части. Свидетелят А. установил, че макар да има сетове за диабет и медиК.ти, които се покриват от държавното обществено осигуряване, понякога бройката не достига и е необходимо допълнително закупуване. Съдът приел също, че не е необходимо отделно доказване, тъй като може да се приеме за общоизвестно, че захарният диабет предполага специфичен режим на нисковъглехидратно хранене, като осигуряването му е на по-висока стойност спрямо общото хранене. Съобразно това, съдът приел, че са налице трайно увеличени нужди на малолетната ищца, които могат да се покрият с издръжка от родителите в общ месечен размер от 700 лева.

По отношение възможностите на задължените родители, при анализ на осигурителните им доходи и от справките от НАП, съдът приел, че и двамата са трудово ангажирани, като всеки от тях полагал висококвалифициран труд и реализирал доходи от труда си. Детето живеело при майката, като тя освен паричната издръжка, осигурявала и реалните непосредствени, ежедневни грижи за неговото отглеждане и възпитание, което обуславяло задължение на ответника да осигурява по-голяма част от паричната издръжка на малолетната си дъщеря.

Ответникът бил в трудоспособна възраст, без установени здравословни проблеми или други алиментни задължения. Полага висококвалифициран труд, живее и работи на територията на гр. София, където трудовият пазар предлага множество възможности за реализация на доходи, надвишаващи минималната работна заплата. Средната заплата в града е около 2600 лева, а от приложеното от ответника извлечение от интернет банкиране е видно, че той прави погашения по банков кредит в размер на над 1000 лева месечно, т. е. надхвърлящ осигурителния му доход. В хода на социалното проучване, ответникът направил извънсъдебно признание на неизгоден факт (лист 113), че реализира доход, позволяващ му да покрива своите и тези на детето месечни разходи. Разходите на ответника, без съмнение, включвали и погашенията по кредита, като първоинстанционния съд приел, че материалната възможност на бащата му позволява да заплаща издръжка за детето над минималния размер. По отношение на доходите на ответника, съдът не кредитирал показанията на свидетеля А. в частта им, че средствата за погасяване на месечните вноски по кредита на ответника му се предоставят от сестра му и от майка му, които му предавали парите, а той ги внасял.

4

Първоинстанционния съд приел, че показанията на свидетеля в тази си част противоречат на доказателствената съвкупност по делото, както и на правната и житейската логика. Посочил, че получаването на кредит е свързан с оценка на кредитоспособността на потребителя, която е изключително задълбочена и включва преценка на множество фактори, като е невъзможно ответникът да реализира доход в размер под 700 лева, да премине успешно такава оценка и да му бъде отпуснат кредит в такъв значителен размер. Изложеното налагало извода, че ответникът реализира по-високи доходи от официално декларираните, като изводи в тази насока можели да се направят и от приложената и неоспорена кореспонденция по електронна поща между страните, установяваща, че ответникът получавал и плащания в брой.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното :

Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като приема, че същата се установява от събраните писмени и гласни доказателства. От приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства, относими към предмета на доказване се явяват следните такива – удостоверение за раждане на детето Л., заверен препис на Решение № 2457 от 23.3.2022 г., постановено по гражданско дело № 66544 по описа за 2021 г. на СРС, 92 състав, влязло в сила на 23.03.2022 г., епикриза от 13.09.2022 г., издадена на малолетната въззиваема; платежни нареждания; удостоверение за доходите на В.

В. и справка за осигурителния й доход; експертно решение на ТЕЛК от 16.12.2022 г.; приходни квитанции и поръчки на артикули за лечение на детето-листове 53-66; декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 01.11.2022 г. и удостоверение за доходите на въззивника за периода 01.11.2022 г. 31.01.2023 г., справки на НОИ за В. В. и М. Д..

Въззивният съд, след като прецени показанията на свидетелите А., съжителстващ на семейни начала с В. В. към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционният съд, а понастоящем нейн съпруг, и А., без родство със страните, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира в цялост показанията на свидетеля А., като дадени в резултат на личните му впечатления за изнесените пред съда факти, като същите са подробни, логично последователни и не се опровергават от други, събрани в производството доказателства. Въззивният съд също не кредитира показанията на свидетеля А. относно финансово състояние на 5 въззивника, предвид признанието му, че не следи същото, както и в частите им, възпроизвеждащи споделеното му от въззивника, като кредитира същите в останалата им част. С показанията си А. установява, че въззивникът работел като строителен техник, но напуснал, тъй като се опитвал да развива собствена фирма, като се случвало той да дава заеми на въззивника и към момента на разпита му в първоинстанционния съд, М. Д. му дължал 500 лева, които той му дал на два пъти преди 2-3 месеца.