Решение № 283 от 01.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дафина Арабаджиева при участието на секретаря Илияна Куцева Гичева като разгледа докладваното от Дафина Арабаджиева Търговско дело № 20245300900676 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от К. В. П., ЕГН **********, **** срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на 21.12.2023 г. на бул. „Пещерско шосе“ между управлявания от К. Г. М. л.а. марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. № ** и управлявания от К. В. П. л.а. марка „КИА“, модел „Спортидж“, с рег. № ***, като К. Г. М., като за автомобила, управляван от К. Г. М. към датата на ПТП-то е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, обективиран в полица № BG/03/125002961185, валидна от 04.10.2023 г. до 03.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване пред застрахователя на застрахователната претенция от увреденото лице (05.03.2024г.) до окончателното изплащане на сумата.

С Определение № 390 от 10.03.2025 г. съдът е допуснал привличане и конституира на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице - помагач на страната на ответника – „ЗЕАД Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, К. Г. М., ЕГН **********.

Ищецът посочва, че на 21.12.2023 г. в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“, е настъпило ПТП между между управлявания от К. Г. М. л.а. марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. № ** и управлявания от К. В. П. л.а. марка „КИА“, модел „Спортидж“, с рег. № ***, като К. Г. М..

За ПТП-то е съставен констативен протокол, като срещу виновната водачка е 1 образувано административно –наказателно производство, за което й е съставен АУАН. В констативния протокол се сочи, че е отразено, че водачката К. Г. М. е управлявала МПС марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. № ** с концентрация на алкохол в кръвта 2,05 %, вследствие на което навлязла в насрещната лента и блъснала челно управляваното от ищеца МПС. При така настъпилото ПТП, ищецът пострадала, като била откарана от екип на спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.

В болничното заведение ищецът била приета с главоболие и травми на главата, левия крак и долната част на гърба и таза. След извършените й редица прегледи, изследвания, рентгенографии, лекарите констатирали, че в резултат на процесното ПТП ищецът получила следните травматични увреждания: повърхностна травма с хематом в окосмената част на главата – фронтално и палпаторна болка при натиск в лява гръдна половина. Доколкото травмите й не налагали хоспитализация, то тя била освободена за домашно лечение.

След прибирането вкъщи, ищецът изпитвала усилване на болките в областта на гръдния си кош и ребрата. Поради тази причина на 28.12.2023 г. потърсила медицинска помощ в „Медицински център-1 Пловдив“ ООД, където й било извършено компютъртомографско изследване, резултатите от което показали следните травматични увреждания, а именно: фрактура на 6-то ребро вляво по задната му повърхност; фрактура на 7-мо ребро вляво по предната му повърхност; фрактура на 8-мо ребро вляво по предната му повърхност и малък плеврален излив вляво с плътност 10-15 ХЕ и ширина до 0,4 см.

Тъй като фрактурите не можели да се обездвижат и гипсират, пострадалата започнала дълъг и мъчителен период на възстановяване. Първият месец и половина след катастрофата, ищецът не можела да си поеме дълбоко въздух, да се изкашля, да спи на лявата част на тялото. През целия период на възстановяване била трудно подвижна, не можела да вдига тежки предмети, както и да извършва резки движения с тялото и снагата си.

Според лекарските прогнози болките ще отшумят, но при промени на времето, както и при физическо натоварване, ще усеща болки и телесен дискомфорт.

Твърди, че в резултат на преживяното ПТП, здравословното й състояние се влошило, което дало отражение върху психиката й. Вследствие на изживения шок, пострадалата се оплаквала от понижено настроение, безпричинна тревожност, връщане на спомена за катастрофата, нарушения в съня и вниманието, както и страх от шофиране и пътуване с автомобил. Приемала сънотворни и седативни медикаменти и хранителни добавки.

Посочва, че е предявила застрахователна претенция за обезщетение пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – ответник по делото, като по повод претенцията е образувана преписка по щета № 659/05.03.2024 г. по описа на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД“. В законовия срок и към датата на депозиране на исковата молба ответното дружество не се е произнесло по щетата и не е изплатило претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Моли искът да се уважи. Претендира разноски. епомен за случилото се. Постдар

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът е подал

2 писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

О правоотношение.

Оспорва наличието на валидно застрахователно

О

Оспорва твърденията, съдържащи се в исковата молба по отношение на обстоятелствата около настъпилото процесно пътнотранспортно произшествие, а също така при какви обстоятелства и причини е настъпило.

О отговорността им.

Оспорва настъпване на застрахователно събитие, което да ангажира (

Оспорва представения към исковата молба Констативен протокол, като сочи, че същият е съставен от лице, което няма данни да е извършил оглед на произшествието. Посочва, че липсват отразени данни в протокола за мястото на произшествието, причини и обстоятелства касаещи разположението на автомобилите при ПТП-то, по чия вина е настъпило ПТП-то, в коя лента е настъпил удара.

Оспорва механизма на ПТП-то, както наличието на виновно и противоправно поведение на водача.

Оспорва вида и характера на уврежданията, както и причинно –следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди.

Счита, че част от твърдените увреждания са били налични при ищеца преди настъпване на процесното ПТП, като оспорват констатираните седмица след първоначалния преглед увреждания да са в причинно –следствена връзка с ПТП-то.

Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение поради несъобразяване с критерия за справедливост.

Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като сочи, че същата е била без поставен предпазен обезопасителен колан, поради което е допринесла за настъпване на вредите.

Оспорва началната дата на претендираната законна лихва, която се сочи, че не е съобразена с разпоредбата на чл. 497 КЗ.

Моли да се отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца. Оспорва изложеното в отговора на исковата молба.

Посочва, че представеният към исковата молба констативен протокол е официален документ и се ползва с обвързваща доказателствена сила по отношение на отразените в него данни, касаещи имената на водачите на катастрофиралите автомобили, собствеността и тяхната марка и модел, както и наличието или липсата на валидна застраховка „ГО“. Освен това сочи, че справката от Гаранционен фонд също удостоверява наличието на застрахователно правоотношение.

3

Сочи, че по отношение на механизма, доколкото Констативният протокол не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, са направени доказателствени искания.

Оспорва възраженията на ответника за липса на причинно – следствена връзка, както и тези, касаещи вида, характера и степента на получените увреждания, като излага доводи.

Оспорва възражението за съпричиняване, като твърди, че е била с поставен обезопасителен колан, което е видно и от липсата на наранявания по цялото тяло.

Оспорва претендираният размер да е завишен, като твърди, че същият отговаря на критериите за справедливост.

Счита, че началният момент на претенцията за законна лихва е съобразен със законовите разпоредби. Цитира съдебна практика.

В срока по чл. 373 ГПК от ответната страна е постъпил допълнителен отговор.

Поддържа се изложеното в подадения отговор на исковата молба и сторените с него възражения.

Не е постъпил отговор от конституираното с Определение № 390 от 10.03.2025 г. като трето лице помагач на страната на ответника К. Г. М., ЕГН ********** в указаният двуседмичен срок за отговор.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетата като писмено доказателство справка от Гаранционен фонд се установява, че за лек автомобил марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. № ** към датата на ПТП-то – 21.12.2023 г. е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество. Това обстоятелство е обявено и за установено на основание чл.

161 ГПК, тъй като ответникът не е изпълнил разпореждането на съда по чл. 190 ГПК, с което е задължен да представи застрахователната полица, като изрично са му указани последиците от непредставянето на този документ.

По повод на процесното ПТП е налице постановено протоколно определение от 15.12.2025 г., което е окончателно, за одобряване на споразумение, с което подсъдимата К. Г. М. е призната за виновна, че е извършила престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а“ вр. ал.1 вр. с чл.

342, ал.1 НК за това, че на 21.12.2023 г. в гр. Пловдив при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. № ** е нарушила правилата за движение, а именно: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне" и по непредпазливост е причинила на К. В. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 6, 7 и 8 леви ребра, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата, като деянието е извършено в пияно състояние, след употреба на наркотични вещества и от лице без да има необходимата правоспособност.

4

Според постоянната съдебна практика, влязлата в сила присъда е задължителна съгласно чл.300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните последиците от деянието, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, като задължителната сила на присъдата се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието. Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица.

С оглед нормата на чл. 300 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се считат обстоятелствата, че водачът на лек автомобил марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. № **- К. Г. М. е извършила деянието, за което е призната за виновна, че това деяние е противоправно и е извършено виновно. Безспорно е и ненуждаещо от доказване и причиняването на средната телесна повреда, изразяваща се в счупване на 6, 7 и 8 леви ребра, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата, което е в причинно – следствена връзка с ПТП-то.

Предвид наличието на влязло в сила споразумение, то не следва да се обсъжда приетия като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП и Наказателно постановление.

Ответното дружество своевременно е въвело в процеса възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия. Поведението на пострадалия не е установено в наказателния процес по начин, задължителен за гражданския съд. Мотивите към решението му не се ползват със задължителна сила. Твърдението за съпричиняване подлежи на пълно доказване от ответната страна и в тази насока са събрани доказателства.