Решение № 76 от 12.07.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. гр. Добрич, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20233200900172 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от **** АГ /****/, фирмен № ****, ДДС № **** и седалище и адрес на управление **********Индустриална зона Д. А. Ю., ул. „14“, обект 15, 2355 В. Н., представлявано от К. П., член на управителния съвет и М. З., прокурист, чрез пълномощника им адв. А. Д. В., АК – Велико Търново срещу „Ю.“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „Д.“ № 2, с която е предявен иск с правно основание чл.12, т.5, б.А от Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт на стоки (CMR) за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 49804,76 лева, претендирана като разноски и щети, предизвикани от изпълнение на разпореждане от 05.11.2015г. с товара, за който е съставена международна товарителница на 03.11.2015г.

В исковата молба се твърди, че между „Ю.“ ООД и регистрирано в П. дружество **** е сключен договор за продажба на 22500 кг. олющени слънчогледови семена (хлебен квас), като за продажбата ответникът издал фактура № 0000000641/03.11.2015г. на стойност 16245 евро.

Ищецът бил ангажиран с извършването на превоза на стоката от адреса на продавача „Ю.“ ООД в гр. Добрич до адреса на купувача в гр. Р., П..

1

Превозът бил осъществен от ищеца в качеството на спедитор, чрез ангажиране на последващ превозвач – полското дружество ****.

За приемането на товара и началното на осъществяване на превоза на 03.11.2015г. било надлежно съставена международна CMR товарителница от същата дата, в която като изпращач е вписано ответното дружество.

Преди товарът да бъде доставен, ответникът, позовавайки се на чл.12, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки се разпоредил с товара, твърдейки, че не му е заплатен от получателя. За това разпореждане ищецът бил уведомен посредством електронна кореспонденция от 05.11.2015г. в 19:13 часа, като към писмото било приложено надлежно писмено искане (letter of demand) от 05.11.2015г. за разпореждане с товара, отказ от доставка до адреса на купувача **** в гр. Р., П. и връщането му на изпращача „Ю.“ ООД.

С това искане ответникът се ангажирал да заплати на ищеца всички вреди, предизвикани от изпълнение на тези нареждания съгласно чл.12, т.5, б.А от цитираната по-горе конвенция.

На 16.11.2015г. ищецът поискал от получателя становище и инструкции, относно искането на „Ю.“ ООД да се разпореди с товара, чрез електронна кореспонденция. От своя страна представител на **** чрез имейл от 16.11.2015г., 18:08:58 декларирал, че няма да се намесва в договореностите между страните по настоящето дело и към него момент не се интересува от доставката на товара до техния офис в гр. Р., П.. Получателят отказал да даде инструкции относно товара, заявил, че не се интересува от доставката на стоката и посъветвал ищеца да се свърже с „Ю.“ ООД и да следва инструкциите на ответното дружество.

„Ю.“ ООД ангажирало друг превозвач, който да получи товара от дотогавашния, ангажиран от ищеца, който да получи пренасочения товар в склад на фирма **** в П.. В този склад била приключена първоначалната товарителница и съставена последваща товарителница, в която като изращач фигурирало дружеството, от чиито склад е получен товара **** На 19.07.2016г. **** предявило иск срещу ищцовото дружество, по който било образувано гр.д. № ** в Окръжен съд в Л., Х Стопанско отделение, П.. Претенцията била за заплащане на вредата, която е претърпяна от недоставянето на закупения от България слънчоглед в срок. Вредата била 2 равностойна на заплатената от **** договорна неустойка на своя контрагент Л. Л. за неизпълнение на сключения с него договор за доставка на закупеното от България количество слънчоглед.

С решение от 11.03.2021г. ищцовото дружество било осъдено да заплати на **** сумата от 19350 евро главница ведно със законните лихви, считано от 08..07.2016г. до датата на плащане, 12491 злоти, направени разноски по делото, както и да заплати сумата от 11055.84 злоти направени за сметка на държавната хазна разноски.

С решение от 21.12.2021г. по въззивно дело реф. № ** апелативният съд в Л. отхвърлил жалбата на ищеца, потвърдил решението на първоинстанционния съд и осъдил жалбоподателя Е. В. И. Т. да заплати на Д. разноски в размер на 4050 злоти във въззивното производство.

С решение от 22.08.2022г. по дело реф.№ ** Върховния съд на П. отказал да приеме за разглеждане касационната жалба на ищеца, с което предходните решения влезли в сила.

„Ю.“ ООД било уведомено за решението на съдилищата в П. и ангажирането на регресната му отговорност по електронна поща на 08.02.2022г.

С платежни нареждания от 15.02.2022г. ищецът заплатил на **** присъдените му суми в размер на 24383,44 евро и 16541 полски злоти.

На 28.02.2022г. по електронна поща била отправена покана до ответника за заплащане на фактура № 827484/10.02.2022г. на стойност 25464,77 евро, като били приложени и всички относими към случая документи.

На 24.03.2022г. покана за изпълнение и относимите към случая документи били изпратени до ответника посредством куриер и получени на 25.03.2022г.

Ответникът не заплатил дължимата сума в размер на 49804.76 лева, левовата равностойност на фактурираната сума от 25464.77 евро по фиксинга на БНБ, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на иск.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди, че 3 правото на иск на ищеца е погасено по давност, тъй като е изтекъл срокът по чл.32 от Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт на стоки (CMR) за предявяване на иск свързан с превоз, подчинен на конвенцията. Срокът започвал да тече от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок на доставка – 06.11.2015г. и бил изтекъл към момента на издаване на процесната фактура № 827484/10.02.2022г. В съответствие с чл.32 от Конвенцията бил и чл.378, т.1 ТЗ.

Твърди се още, че договорът между ответното дружество и „Д.“ СЦ бил сключен при условията на ** гр. Добрич и от момента на предаване на стоката на превозвача на определеното в договора място /гр. Добрич/ рискът е преминал върху купувача, който е придобил собствеността върху нея. Ищецът натоварил стоката на 03.11.2015г. и след този момент отговорността за доставка на стоката била изцяло на ищеца в настоящето производство.

Предвид условията на договора /** Добрич/ „Д.“ СЦ се явявало едновременно изпращач и получател на товара и само неговите разпореждания били задължителни за изпълнение от страна на ищеца. Ответникът поискал да му бъде върната стоката, но решението чии нареждания ще изпълни спедитора/ превозвача било само негово. Посочва се, че в периода от уведомяване за неплащане на стоката на 05.11.2015г. до уведомяването на ищеца от „Д.“ СЦ, че отказва да получи стоката на 16.11.2015г. са изминали повече от 10 дни, през което време ищецът е задържал стоката и предал същата в склад.

В писмото, изпратено от ответника било посочено, че дружеството ще поеме всички вреди по спирането на транспорта на стоките с промяна на мястото на доставката или връщане на стоките до гр. Добрич, но не било изразявано съгласие дружеството да поеме и всички последващи вреди за спедитора и/или превозвача. Ответното дружество изпълнило поетия ангажимент и заплатило на ищеца разходите по товарене/разтоварване на стоката, престоя и складовите разходи в общ размер на 3160 евро. Същите били заплатени на ищеца на 18.11.2015г., непосредствено след предаване на стоката от ищеца на следващ превозвач.

Ответникът не бил уведомяван и не знаел за последваща сделка между „Д.“ СЦ и Л. Л., поради което не е имало как да поеме ангажимент, че ще заплати и евентуални щети и разноски при неизпълнение на този или друг последващ договор.

4

Посочва се, че искането за спиране на доставката е изпратено от ответника на 05.11.2015г. в 19:13 часа. В същото време стоката трябвало да бъде доставена на „Д.“ СЦ най-късно до 06.11.2015г., поради което ищецът не би могъл да я достави в срок товара дори и без ответникът да е дал разпореждане за спиране на товара.

Отделно от горното се посочва, че ответното дружество не следва да отговаря за разноските направени от ищеца във връзка със защитата му в съдебното производство с „Д.“ СЦ в П. и начислените лихви за забава, тъй като при полагане на грижата на добрия търговец ищецът би платил присъденото обезщетение своевременно.

Ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В допълнителна искова молба, ищецът не навежда нови твърдения, но прави допълнителни искания по доказателствата.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който се противопоставя на доказателствените искания в допълнителната искова молба..

В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба, допълнителната искова и отговорите по тях и претендират присъждане на направените по делото разноски. По въведените нови твърдения от ищеца в проведено на 12.03.2024г. открито съдебно заседание и молби от 19.03.2024г. и 22.04.2024г. съдът се е произнесъл с Определение № 143/24.04.2024г., с което е приел, че тези допълнително изложени твърдения не могат да бъдат разгледани и обсъждани при постановяване на крайния акт в настоящето производство.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните липсва спор по относимите към разрешаване на спора факти, като с протоколно определение от 21.06.2024г. е приет за окончателен изготвения проект за доклад по делото и голяма част от тях изрично са обявени за безспорни, но с оглед пълнота на изложението и ясно проследяване на отношенията между страните, съдът намира, че следва да изложи 5 хронологично релевантните към делото факти.

Н а 12.10.2015г. е сключен договор № **, с който „Ю.“ ООД се задължава да продаде на „Д.“ СЦ, Р. П. 22500 кг. олющени български слънчогледови семена (хлебен клас) срещу заплащане на цена в общ размер на 16245 евро. Договорът е сключен франко обекта на продавача в гр. Добрич, Р.

България, като цената е уговорено да е платена изцяло преди датата на товарене за всеки от осемте камиона /л.35-38 по т.д. № 920/2023г. по описа на СГС/.

За извършване на превоза на предмета на договора е ангажирано ищцовото дружество Е. В. И. Т., което е ангажирало последващ превозвач – У.

Т. , Р. П., съгласно представена поръчка за транспорт от 02.11.2015г. Според същата превозвачът се е задължил да натовари стоката на 04.11.2015г. от адрес на „Ю.“ ООД в гр. Добрич, Р. България и да я достави до 06.11.2015г. до адрес на „Д.“ СЦ в гр. Р., Р. П. /л.191-199 по т.д. № 920/2023г. по описа на СГС/.

На 03.11.2015г. „Ю.“ ООД е издало фактура № 0000000641 на стойност 16245 евро с получател „Д.“ СЦ /л.39-40 по т.д. № 920/2023г. по описа на СГС/.

На същата дата е съставена Международна товарителница CMR за превоз на 22500 кг (30 хартиени торби х 25 кг х 30 палета) олющени слънчогледови семена от място на предаване в гр. Добрич, Р. България до адрес на получателя „Д.“ СЦ в гр. Р., Р. П.. Като изпращач в товарителницата е вписан ответника в настоящето производство „Ю.“ ООД /л.45-47 по т.д. № 920/2023г. по описа на СГС/.

На 05.11.2015г. по електронна поща на Е. В. И. Т. е постъпило искане от „Ю.“ ООД за спиране на превоза до получаване на допълнително известие от „Ю.“ ООД. Искането е отправено до „Е. В. И. Т. и до У. Т.. В искането се твърди, че „Ю.“ ООД не е получило плащане по фактура № 0000000641/201511-03 и съгласно Глава III, чл.12, ал.1 от Конвенцията за договорите за международен автомобилен превоз на товари желае да упражни правото си за спре движението на стоките и се заявява, че „Ю.“ ООД поема цялата отговорност и задължение да възстанови всички щети по спиране на транспорта на стоките с промяна на мястото на доставка или връщане на стоките до адрес в гр. Добрич, Р. България /л.48-53 по т.д. № 920/2023г. по описа на СГС/.

Разпечатката съдържа 44 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ff36b55-88d7-471b-afbb-367ead6f1018