Определение № 1045 от 28.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1045 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500862 по описа за 2023 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. К. К. срещу Определение № 2509/28.02.2023 год., постановено по гражданско дело № 9347/2022 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІI граждански състав. С обжалвания акт е оставена без уважение молбата й като пълномощник на ищцата Ж. Д. П. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение с довода, че следва да бъде присъдено възнаграждение за всеки от предявените искове. Посочва се, че първостепенният съд е уважил предявените два осъдителни иска за връщане на недължимо платени суми по нищожни клаузи за възнаградителна лихва и неустойка по договор за потребителски кредит. Позовава се на нормата на чл.2 ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

Ответникът по частната жалба „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е подал писмен отговор, с който взема становище за нейната неоснователност.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата е допустима. По същество съдът намира следното:

В производството по гражданско дело № 9347/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІI граждански състав са разгледани два 1 предявени иска от Ж. Д. П., чрез пълномощника и адвокат К. К., против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, както следва: осъдителен иск за връщането на сумата от лв., представляваща възнаградителна лихва, платена при начална липса на основание и осъдителен иск за заплащането на сумата от 634.58 лв.

- неустойка, платена при начална липса на основание и сумата от 125.68 лв. – получена без основание по клауза за възнаградителна лихва.

Исковете са уважени с решение № 475 от 04.02.2023 г. постановено по делото. С решението си районният съд е осъдил ответника да заплати на адвокат К. К., сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за осъщественото процесуално представителство. Размерът на възнаграждението е определен съобразно редакцията на нормата на чл.7 ал.2 т.1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения преди изменението, направено с бр. 88 от 04.11.2023 год. на Държавен вестник.

С молба по реда на чл.248 ГПК адвокат К. К. е поискало изменение на постановеното решение в частта за разноските, чрез присъждане на още 400 лв.

- допълнително възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, предвид разгледаните и уважени два обективно кумулативно съединени иска.

С обжалваното определение първостепенният съд е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта на разноските.

Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението, че възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъде определено, като се съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с която се предвижда при определяне на възнаграждението да се вземе предвид броя на предявените искове, като за всеки един от тях се определя отделно възнаграждение. От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Под материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно. /В този смисъл са Определение № 111 от 11.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 2059/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 50473 от 15.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 48/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК/.

В настоящия случай се касае за два обективно кумулативно съединени иска, независимо, че исковете произтичат от едно и също правоотношение.

Следователно на процесуалния представител на ищцата следва да бъде определено възнаграждение от 400 лева по първия иск и 400 лева за защита по втория иск, или общо възнаграждение в размер на 800 лв.

Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено изменение на решението в частта за разноските 2 относно определените по реда на чл. 38 ал.1, т.2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, като ответникът бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата допълнително сумата от 400 лв.

Ето защо, въз основа на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2509/28.02.2023 год., постановено по гражданско дело № 9347/2022 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІI граждански състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 475 от 04.02.2023 г. постановено по гражданско дело № 9347/2022 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІI граждански състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. Й. К., със служебен адрес: гр. П., ул.

„Р. Д.“ № ... още 400 лв. /четиристотин /, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата Ж. Д. П.в производството по гражданско дело № 9347/2022 год. на Районен съд – Пловдив, ХVІІI граждански състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3