Определение № 2740 от 03.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2740 гр. София, 03.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Виктор Б. Чаушев

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100605306 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК, вр. чл.

270, ал. 4 от НПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 268965/22.08.2024г., подадена от подсъдимия И. Н. Н., ЕГН **********, чрез назначения му служебен защитник адв. Г., срещу Определение от 20.08.2024г., постановено по НОХД № 6412/2024г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-и състав, обективирано в Протокол №15392/22.08.2024г., с което съдът е изменил по реда на чл. 270 от НПК наложената на подсъдимия мярка за неотклонение „Домашен арест“ в „Задържане под стража“.

В подадената частна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се отправя молба за неговата отмяна и вземане на по-лека мярка за неотклонение, а именно „Подписка“. Поддържа се, че не са налице основания за изменение на прилаганата спрямо подсъдимия И. Н. мярка за неотклонение. Сочи се, че по време на извършваните ежедневни проверки от органите на 01 РУ-гр. Бургас не е констатирано нарушение на действащата спрямо лицето мярка за неотклонение „Домашен арест“, като заключение за неспазване на наложените с мярката ограничения не може да бъде направено единствено въз основа на събраните сведения. Подчертава се, че фактът на образуване на досъдебни производства сам по себе си не може да послужи за направата на извод, че подсъдимият е извършил нови престъпления.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите на страните и материалите по делото, приема за установено следното:

Подсъдим по делото е И. Н. Н., ЕГН **********, роден на ******* в гр.

София, с постоянен адрес: гр. Перник, ул. „*******, ап.60 и настоящ адрес: гр.

Бургас, ж.к. *******, българин, с български гражданство, със средно образование, женен, безработен. Видно от приложената по делото справка, 1 осъждан.

С Постановление от 15.09.2023г. на СРП подсъдимият И. Н. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №1471/2023г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр. пр. №40597/2023г. по описа на СРП за престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.

С Постановление от 15.04.2024г. на СРП обвинението е прецизирано, като е осъществено ново привличане на подсъдимия.

В рамките на досъдебното производство спрямо подсъдимия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с Определение от 17.09.2023г., постановено по НЧД №12519/2023г. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с Определение от 28.09.2023г. по ВНЧД №5312/2023г. по описа на Софийски градски съд.

По постъпила от защитника на подсъдимия молба с правно основание чл. 65 от НПК Софийски районен съд е постановил Определение от 20.12.2023 год., постановено по НЧД №17402/2023г., с което е изменил взетата по отношение на И. Н. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, който да бъде изпълняван на постоянния адрес на лицето в гр. Перник.

В резултат на постъпило повторно искане по реда на чл. 65 от НПК Софийски районен съд е постановил Определение от 15.02.2024г., постановено по НЧД №2002/2024г., с което е оставил молбата на защитника на подсъдимия за изменение на прилаганата спрямо последния мярка за неотклонение „Домашен арест“ в по-лека без уважение, като съдебният акт е потвърден с Определение от 27.02.2024г.по ВНЧД № 1224/2024г. по описа на Софийски градски съд.

С Постановление от 23.04.2024г. на основание чл. 62, ал.3 от НПК на подсъдимия И. Н. е разрешено да промени адреса, на който се изпълнява мярката му за неотклонение „Домашен арест“, като същият бъде изменен на гр. Бургас, ж.к. „*******, *******.

С внесения на 08.05.2024г. в Софийски районен съд обвинителен акт прокурорът е повдигнал окончателно обвинение срещу подсъдимия И. Н. за това, че на 14.09.2023г., около 23:00ч., в гр. София, ж.к. „*******, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст- Н. Г.А., родена на 04.09.2000г., като употребил за това заплашване- казал „Сега ще ме свършиш, иначе ще пребия приятеля ти, а след това теб“, след което съблякъл блузата , а след това А. хванала половия му член с ръка и започнала да го стимулира (направила му „чекия“), след което Н. неколкократно поставил половия си член в устата на А. - престъпление чл.

150, ал. 1 от НК.

Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД №6412 описа за 2024 година на Софийски районен съд, НО, 135-и състав.

С Разпореждане №9880/15.08.2024г. делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 21.10.2024г.

По делото са приложени докладни записки от полицейски инспектори 2 при 01 РУ-гр. Перник за извършени проверки за изпълнение на мярката за неотклонение „Домашен арест“, от които не се установява наличието на нарушения.

Представено е Писмо от ОДМВР- гр. Бургас, 01 РУ-гр. Бургас, с рег.

№431000-7742/12.08.2024г., в което е посочено, че към датата на изготвянето му не е констатирано неизпълнение на наложената на подсъдимия И. Н. мярка за неотклонение. Отбелязано е, че на 10.08.2024г. в 01 РУ-гр. Бургас е образувано БПП 431ВМ 455/2024г. за престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а от НК, заведено срещу лицето И. Н. за осъществен акт на домашно насилие в жилище, находящо се на адреса, на който същото изтърпява мярка за неотклонение „Домашен арест“.

По делото е приета и Заповед за незабавна защита №112/12.08.2024г. по ЗЗДН, с която е наложена мярка за незабавна защита на майката на подсъдимия З.И. Н.а и дъщеря му З.И. Н.а.

Приложени са и докладни записки, изготвени от полицейски служители при 01 РУ-гр. Бургас. От тях се установява, че при извършена проверка на 14.08.2024г. на адреса, на който подсъдимият И. Н. изтърпява наложената му мярка за неотклонение, са установени съседи, които информирали полицейските служители, че на 13.08.2024г. вечерта са чули силни викове от апартамента, който лицето обитава. Разпознали гласа на бащата на подсъдимия, който по техни думи го умолявал да спре. На място служителите установили следи от упражнено насилие върху бащата на подсъдимия, които същият обяснил с падане от колело. По земята и стените на апартамента имало следи от кръв. Събрани били писмени сведения от съседи във връзка с твърденията им, че подсъдимият се разхожда свободно из квартала и употребява алкохол.

В съда е постъпило и Писмо от ОДМВР- гр. Бургас, 01 РУ-гр. Бургас, с рег. №431000-7893/15.08.2024г., в което е посочено, че по данни на съседи подсъдимият напуска жилището, на което се изпълнява мярката за неотклонение, като към момента не съществува техническа възможност за прилагане на електронно наблюдение на лицето. Предоставена е информация относно образувани досъдебни производства. Посочено е, че БП 431ВМ 455/24г. се отнася за деяние, осъществено на 10.08.2024г. в гр. Бургас, ж.к.

„*******, *******, при условията на домашно насилие, изразяващо се в нанасяне на удар в лицето и причиняване на лека телесна повреда на майката на подсъдимия З. Н.а, като към момента не е привлечен обвиняем и се очаква изготвяне на съдебно-медицинска експертиза. Отбелязано е, че е образувано и ДП 4314ВМ 460/24г. за нанасяне на лека телесна повреда в условията на домашно насилие спрямо бащата на подсъдимия Н. Н..

В рамките на проведено на 20.08.2024г. съдебно заседание първоинстанционният съд се е произнесъл по постъпила от СРП молба за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение, като с обжалваното определение е постановил нейната замяна със „Задържане под стража“.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд 3 достигна до следните правни изводи:

След извършена служебна проверка за допустимост на подадената частна жалба настоящият съдебен състав намира същата за процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна, в рамките на предвидения от закона 7-дневен срок, срещу акт, който подлежи на съдебна проверка съгласно чл. 270, ал.4 от НПК.

По същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НПК искането за изменение на мярката за неотклонение е основателно при промяна на обстоятелствата, обусловили вземането на мярката за неотклонение, или при наличие на други, нови обстоятелства, които налагат нейното изменение. Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ са наличието на обосновано предположение, че подсъдимият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и наличие по отношение на него на една от двете алтернативно предвидени в закона опасности - да се укрие или да извърши престъпление, която следва да е реална (чл. 63, ал. 1 от НПК).

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че срещу подсъдимия И. Н. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, за извършването на което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от две до осем години.

Същевременно настоящият съдебен състав намира, че събраният в хода на процеса доказателствен материал, преценен в своята съвкупност, е достатъчен на този етап от неговото развитие да обоснове наличието на обосновано подозрение за съпричастност на подсъдимия И. Н. към извършване на инкриминираното деяние, като счита за ненужно същият да бъде подлаган на обстоен анализ предвид спецификите на настоящото производство и действащата спрямо лицето презумпцията за невиновност.

Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че първоинстанционното производство се намира в своя начален етап и тепърва ще бъдат предприемани действия по събиране на доказателства пред съда.

Въззивният съд споделя констатацията на районния съд за липса на реална опасност от укрИ.е на подсъдимия, като отчита обстоятелството, че същият е български гражданин, с установен на територията на страната постоянен и настоящ адрес, женен, с едно дете. От друга страна, намира, че по отношение на подсъдимия е налице реална опасност от извършване на престъпление, изводима както от обществената опасност на деянието, за което му е повдигнато обвинение, така и от факта, че същият е осъждан. Налице са и данни за осъществени от него последващи противообществени прояви. С приетата по делото Заповед за незабавна защита №112/12.08.2024г. на подсъдимия е вменено задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майка си З. Н.а и невръстната си дъщеря З. Н.а, като му е забранено да осъществява контакт под каквато и да е форма с тях. От посоченото може да бъде направен извод, че взетата мярка за неотклонение 4

„Домашен арест“ не в състояние да обезпечи една от основните си цели, а именно- да попречи на подсъдимия да извърши престъпление.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че по делото се съдържат данни относно извършени нарушения на прилаганата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „Домашен арест“. Установява се, че поради липса на техническа възможност за електронно наблюдение, присъствието на подсъдимия на адреса не се проследява във всеки един момент, а на база на периодично извършвани от органите на реда проверки на място. При едно такова посещение на адреса полицейски служители на 01 РУгр. Бургас получили информация от съседи, че лицето напуска адреса, на който изпълнява мярката си за неотклонение. Предвид изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 66, ал.1, пр.3 от НПК, а именно нарушение на прилаганата мярка, даваща основание на съда да вземе потежка мярка за неотклонение спрямо подсъдимия, която в настоящия случай може да бъде единствено „Задържане под стража“.

При така установената фактическа обстановка и по гореизложените мотиви, настоящата съдебна инстанция намира обжалвания съдебен акт за правилен, поради което същият следва да бъде потвърден, съответно подадената от подсъдимия частна жалба – оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 20.08.2024г., постановено по НОХД № 6412/2024г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-и състав, обективирано в Протокол №15392/22.08.2024г., с което съдът е изменил по реда на чл. 270 от НПК наложената на подсъдимия мярка за неотклонение „Домашен арест“ в „Задържане под стража“.