Определение № 16968 от 05.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16968 гр. София, 05.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Л. ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110138798 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба на С. И. Д., подадена чрез адв. Л. Б., срещу „Стик кредит“ ООД, с която са предявени при условията на евентуално съединяване главен установителен иск за прогласяване в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 1195322от 31.10.2024 е нищожен и евентуален в случай, че главният бъде отхвърлен, да се прогласи, че клаузата на чл. 27 от Договора за предоставяне на потребителски кредит, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение във вр. чл. 45 от Общите условия, е нищожна.

В исковата молба се твърди, че на 31.10.2024 между С. И. Д. в качеството й на кредитополучател и „Стик кредит“ ООД в качеството му на кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № 1195322. Сочи, че съгласно договора отпуснатият заем бил в размер на 600 лв., като срокът за погасяване на първи транш бил 15 дни, бил посочен лихвен процент по кредита от 36 %, а размерът на годишният процент на разходите /ГПР/ – 42, 58 %. Ищецът твърди се, че в чл. 17 от сключения договор било предвидено същият да бъде обезпечен чрез осигуряване на действието на трето физическо лице, отговарящо на условия, предвидени в чл. 20 на Общите условия или предоставяне на банкова гаранция, покриваща всички задължения на длъжника – главница, лихви, неустойки и други обезщетения и такси. В случай на непредоставяне на обезпечение кредитополучателят дължал неустойка в размер на 108 лв. съгласно чл. 27 от сключения договор, която се заплаща заедно с погасителните вноски по кредита. Според ищеца сключеният договор е нищожен, тъй като противоречи на закона. Сочи, че ГПР от 42,58% не е действителен, тъй като не съдържа неустойката. Ищецът твърди, че предвидената в договора неустойка е разход, който е известен на кредитора. Поддържа още, че в случай на изчисляване на действителния размер на ГПР с включена неустойка, същият би нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди и че непосочването на дехвтителния размер на ГПР представкява заблуждаваща търговска практика, а по същество разпоредбите на 1 договора са неравноправни. Оспорва и действителността на посочения по договора лихвен процент, като твърди, че начислената неустойка представлява скрито възнаграждение по договора. На самостоятелно основание в случай на евентуалност поддържа, че клаузата предвиждаща неустойка е недействителна, тъй като противоречи на добрите нрави, заобикаля закона и е неравноправна.

Представя писмени документи, чието събиране като доказателства иска. Моли за назначаване на ССчЕ по формулирани въпроси.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Стик-кредит“ ООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител адв Х. М., в който се поддържа, че исковете са неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1195322/31.10.2024 г. Поддържа, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД недействителността на отделна клауза не води до недействителност на целия договор, което е относимо към правните последици от признаване недействителността на неустойката.

Сочи, че договорът отговаря на всички изисквания за действителност на Закона за потребителския кредит. Твърди, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация и той се е запознал с всички законоизискуеми документи, след което е взел решение да сключи договора. Поддържа, че ГПР отговаря на законоустановените изисквания, същевременно при изчисляването му не следва да се включва неустойката, която е разход, който възниква след сключването на договора и то при неизпълнение на договорни задължения. Ясно е предвидено в договора при какви условия се дължи неустойка, както и размерът й, така че кредитополучателят е бил наясно с всички свои задължения, както и с размера на неустойката, респективно липсва заблуждаваща търговска практика. Сочи и че кредитополучателят е разполагал с право в 14-дневен срок да се откаже от договора.

Оспорва доводите на кредитополучателя за недействителност на неустойката. Сочи още, че меджу страните са налице други осем договора за потребителски кредит, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение. Моли за отхвърляне на предявените при условията на евентуалност искове. Претендира разноски.

Не възразява срещу събирането на писмените доказателства, приложени към исковата молба, но възразява срещу назначаването на експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила и насрещна искова молба, предявена „СТИККРЕДИТ“ АД срещу С. И. Д., с която са предявени при условията на евентуалност осъдителни искове, както следва: главен за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 306, 77 евро /600 лв./, представляваща неизплатено задължение по главница по договор за заем № 1195322 от 31.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск, евентуален за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 306, 77 евро /600 лв./ като недължимо платена в случай, че съдът признае сключения договор за заем за недействителен.

Ищецът по насрещния иск твърди, че от изявленията на С. И. Д. в подадената от нея искова молба се установява, че същата не оспорва сключването на договора и предаването на заемната сума от 600 лв. по процесния договор за потребителски кредит. Сочи, че 2 кредитополучателят не е изпълнил своите задължения по договора, като не е направил никакви плащания по договора, а задължението е изцяло падежирало на 15.11.2024 г.

Твърди, че към момента дължими са следните суми: 600 лв. – главница, 9, 00 лв. – възнаградителна лихва, 108 лв. – неустойка, 888, 15 лв. – други разходи. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Представя писмени документи, чието приемане като доказателства иска.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на насрещния иск, подаден от С. И. Д., чрез адв. Л. Б., в който исковете се оспорват като неоснователни. Моли за отхвърлянето им, претендира разноски.

Съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са евентуално съединени главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10 и чл. 11 ЗПКр, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 33, ал. 1 ЗПКр и чл. 143, ал. 3, т. 5 ЗЗП за прогласяване за нищожен на сключения между страните договор № 1195322/31.10.2024 г. и евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща неустойка.

Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител.

В доказателствена тежест на ищеца по установителните искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за потребителски заем, с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.

Следва да бъдат приет за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1195322/31.10.2024, по силата на който бил отпуснат заем в размер на 600 лв., както и че в годишния процент на разходите /ГПР/ – 42, 58 % не е включена неустойката по чл. 27 от договора във връзка с непредоставяне на обезпечение.

По доказателствените искания;

Писмените документи, приложени от страните, следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Съдът намира, че към настоящия момент не е необходимо назначаването на съдебносчетоводна експертиза със задача, посочена в исковата молба.

Предявени са и насрещни осъдителни искове при условията на евентуалност, както следва главен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 306, 77 евро – дължима главница по договора и евентуален установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 306, 77 лв. като платена без основание.

В доказателствена тежест на ищеца по главния иск е да докаже при условията на 3 пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за потребителски заем, с твърдените клаузи, както и че е предал дадената в заем сума от 600лв., а ответникът следва да докаже своите възражения във връзка с действителността на договора, както и обстоятелството, че е изпълнил задълженията си, като е върнал заетата сума.

По евентуалния иск в тежест на ищеца е да докаже, че е платил сумата от 306, 77 евро на ответника без основание, а в тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата на валидно правно основание от ищеца, респективно, че я е върнал.

Следва да бъдат приет за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1195322/31.10.2024 г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 600 лв., както и че в годишния процент на разходите /ГПР/ – 42, 58 % не е включена неустойката по чл. 27 от договора във връзка с непредоставяне на обезпечение.

По доказателствените искания;

Писмените документи, приложени от страните, следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Съдът намира, че към настоящия момент не е необходимо назначаването на съдебносчетоводна експертиза със задача, посочена в исковата молба.

Следва да бъде поставен въпрос по реда на чл. 145 ГПК на С. И. Д., която да отговори дали оспорва, че по Договор за потребителски кредит № 1195322/31.10.2024 г. е получила сумата от 600 лв. /306, 77 евро/ от ответника.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.05.2026 г. от 14:10 часа, за когато да се призоват страните, като им указва, че най- късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ писмените документи, приложени от страните, като доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 145 ГПК в срок до първото открито съдебно заседание по делото С. И. Д. да отговори дали оспорва, че по Договор за потребителски кредит № 1195322/31.10.2024 г. е получила сумата от 600 лв. /306, 77 евро/ от „СТИККРЕДИТ“ АД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на ССчЕ.

4

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДА

БЪДАТ УВЕДОМЕНИ ЗА НАСТОЯЩОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ

НА ПОСОЧЕНИТЕ ОТ ТЯХ ЕЛЕКТРОННИ АДРЕС, КАТО НА ОТВЕТНИКА "СТИК

КРЕДИТ" АД СЕ ВРЪЧВАТ ЧРЕЗ ЕПЕП, КАКТО И ДА БЪДАТ ПРИЗОВАНИ ПО

ТЕЛЕФОНА ЗА ДАТАТА НА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ, ЗА КОЕТО СЕ

НАПРАВИ СЪОТВЕТНО ОТБЕЛЯЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5